Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБИДАТА Я ПРЕЖИВЯХМЕ - ОСТАНАХА ОЧАКВАНИЯТА ЗА ПАРИТЕ

Мина съвсем малко повече от месец, когато по повод на занимаването на нашата тракийска експозиция за САЩ в.БАНКЕРЪ (бр.5/2.2.1998 г.) предупреди: ... започващата тази седмица 20-месечна обиколка на тракийската изложба в САЩ ще ни донесе тепърва изненади... И те не закъсняха!


Миналата седмица министър Москова още не беше подписала заповед, но вече бе оповестила в медиите намерението си да върне Рогозенското съкровище на музея във Враца. Тази неочаквана инициатива, образно казано, заприлича на прехвърлянето на монети от здравия в скъсания държавен джоб. Защото още навремето това съкровище е било платено от министерството, т.е. от държавата целево - за Националния исторически музей. От тази гледна точка връщането във Враца е нарушение на финансовите документи. Други времена, ще кажете. Но същите пари - на данъкоплатците! Като аргумент министър Москова се е позовала на международната харта, според която намирането на подобно съкровище трябва да стане притежание на най-близкия музей в землището на откритието. Но по тази логика у нас би трябвало да няма нито Национален исторически музей, нито Национална художествена галерия, нито Археологически музей при БАН, нито...


Да започнем поред.


На 11 юли 1994 г. с постановление 128 на МС са създадени осем национални суперинституции плюс Националният институт за паметниците на културата (НИПК). Добре или зле, с трудности или без тях тези институти работят и само НИПК все повече се изпразва от старото си съдържание, поради което министър Москова (бивш директор на института) се старае с всички средства да го заздрави в координатната система на държавните учреждения. В същото време от началото на годината атаката срещу НИМ е неудържима по всички линии - от недобронамерените и сензационно настроени медии до смехотворната акция на Александър Йорданов в Народното събрание. Апетитите се изостриха от допълнителното обстоятелство, че макар и с обидните 250 хил. щ. долара за цели 20 месеца Тръстът за музейни изложби от Вашингтон ще възмезди собствениците на експонати, т.е. българските музеи. Обидата вече я преживяхме. Остана очакването за парите, които в сегашното ни състояние са глътка въздух, особено за провинциалните музеи. Точно това имахме предвид в публикацията на в.БАНКЕРЪ от 2 февруари 1998 година. И министър Москова не ни опроверга.


И НИМ, и Врачанският музей са държавни, разположени на различни места във вертикалата от 28 държавни музеи. Тук, като начало, се появява и вдига глас Наполеоновият комплекс - другояче казано, желанието всички да са равни. Но това противоречи на 128-о постановление на МС. Следващата амбиция се крепи върху една отдавна налагана на обществото полуистина - НИМ ограби българските музеи и не връща съкровищата. Което не е напълно вярно, защото НИМ върна около 2/3 от експонатите - главно тракийски - на сродните институти в страната и в момента съхранява и експонира единствено Рогозенското, Боровското и Панагюрското съкровища. Както е известно, голяма част от тях в момента са в САЩ (а в по-далечно бъдеще предстои и те да бъдат върнати по места). И тогава идва основният, истинският мотив - разпределението на парите от американците.


Министър Москова все пак се е усетила, защото е предложила директорите на НИМ и Врачанският музей да се срещнат, да се разберат и да сключат договор Рогозенското съкровище половин година да се показва във Враца, а останалите шест месеца в София, но НИМ да плаща наем. Като национален институт НИМ би трябвало да получи пари за този наем от министерството. Но г-жа Москова предоставя на НИМ сам да намери тези средства, т.е. сам да издържа част от проявите на държавния музей, макар и със статут на национален.


България е малка страна. Ако Министерството на културата имаше някаква философия за промените, ако имаше истински делова стратегия за развитието на т.нар. културен туризъм (да припомним ли облекчението на ДДС за туризма преди няколко дни!), ако държавата ни имаше добре развити междуградски комуникации, ако имаше програма на Врачанският музей как да ползва Рогозенското съкровище като притегателен център за български и чуждестранни туристи, то тогава инициативата на г-жа Москова има своето основание. Но подобно нещо няма! Да припомняме ли, че преди няколко години и във Врачанския, и в Пловдивския музей имаше грабеж с взлом? Да припомняме ли на колко посетители би могъл да разчита Врачанският музей за половин година? А за експертните услуги по поддържане и реставриране на експонатите? Сещаме се за традиционната българска строителна практика, която наследихме от тоталитаризма, но упорито използваме и днес. Според нея най-напред се изгражда надземният обект, т.е. къщата, кооперацията, блокът, жилищният комплекс, а след това идва повторното разкопаване за изграждане на инфраструктурата и подземните комуникации. В цивилизования свят постъпват точно обратно. Намерението на министъра на културата сега удивително напомня за тази българска строителна практика. И дори чисто декоративната, та дори и пропагандната функция на НИМ и съхраняваните в него тракийски съкровища не е в състояние да коригира това намерение.


Преди десетина дни се е състояла тричасова среща между ръководството на министерството (плюс г-жа Москова) и Божидар Димитров, директор на НИМ. Г-н Димитров директно е поставил въпроса: ако личното ми присъствие мотивира прехвърлянето на Рогозенското съкровище във Враца, още утре подавам оставка. Министър Москова е била твърда - независимо от директора на НИМ ние ще върнем съкровището във Враца. Кратко и ясно! Пък и до 2000 г. по-голямата част от експонатите са в САЩ. И какво?


По този повод нека припомним една публикация на в.БАНКЕРЪ (бр. 4/27.1.1997 г.). Тогава разказахме как авторитетното списание Економист коментира проблемите на руското музейно дело, което (като съветско) бе образец и за изграждането на нашата музейна мрежа. Проблемите, макар и в по-дребен мащаб, са аналогични. Сп. Економист препоръча три направления за реформа: предоставяне грижата за издръжката на музеите на местните власти; държавата да стане по-селективна в своята финансова поддръжка и да премине към интегриране и окрупняване на локалните колекции; поддръжка на частния капитал за някои от по-интересните и атрактивни за света сбирки. Руснаците взеха от дума, в резултат на което Ермитажът в Санкт Петербург нае като консултант по мениджмънт фирмата McKinsey, а Третяковската галерия в Москва се обърна към Boston Consulting Group. В същото време санктпетербургчани си осигуриха донорството на Coca Cola, което само за 1996 г. възлезе на 320 хил. щ. долара.


Така е, когато се работи с държавническо отношение към проблемите на културно-историческото наследство с наднационално значение. Нашият пример е само доказателство за проницателността на стария проф. Балан. Той беше казал, че българинът мисли на парче. Толкоз!

Facebook logo
Бъдете с нас и във