Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЯВЛЕНИЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ЗА ОТМЯНА НА АКЦИОНЕРНО СЪБРАНИЕ

Законосъобразно ли е да се отмени насрочено общо събрание на акционерно дружество чрез обявление в Държавен вестник? Отговорът на така поставения въпрос считам за особено актуален поради наложилата се практика в Държавен вестник да се публикува отмяна на вече насрочени общи събрания на акционерни дружества, в това число и на търговски банки, които в качеството си на търговци осъществяват дейността си под формата на такива дружества. В неофициалния раздел на вестника само за два месеца назад (от брой 55 до брой 77 от 1998 г.) са публикувани над двадесет обявления с подобно съдържание.


Статутът му на държавен официоз и значението му за правната сигурност налагат тази практика да се промени по правни съображения, основани на два независими подхода. Единият се опира на Търговския закон, а вторият - на Закона за Държавен вестник.


Редовно обнародваната покана в Държавен вестник има оповестително действие и създава необоримо предположение, че акционерите знаят за предстоящото провеждане на общо събрание. Това знание поражда в тяхната правна сфера очакване за реализиране на техни членствени права. Тези права могат да се упражнят именно на общо събрание на дружеството.


След обнародването на поканата в Държавен вестник възниква задължението на съвета на директорите, (респ. управителния съвет) да организира провеждането на събранието. На противоположната страна на правната връзка стои субективното право на акционерите да искат реализирането на основните си членствени права чрез провеждане на общото събрание - участие в неговата работа и упражняване на правото на глас. Веднъж свикано, общото събрание е органът, който има правомощията да действа според обявения дневен ред. Отмяната на това събрание е извън компетенцията на изпълнителния орган, който не може да има надмощни функции. Точно обратното. Общото събрание е органът, който упражнява върховна власт в едно акционерно дружество. Да се допусне възможността съветът на директорите, (респ. управителният съвет) да отмени веднъж свикано общо събрание означава да се постави работата на този орган в зависимост от изпълнителния орган в дружеството, което правно-логически е недопустимо.


Чрез отмяната на общото събрание акционерите не могат да упражнят посочените членствени права и чрез тях да постигнат желания от тях правен резултат. Несбъдването на очаквания правен резултат причинява вреди за акционерите. Нарушен е техният негативен интерес. Затова в полза на акционерите възниква правото да искат да им се обезщетят възможностите, които са пропуснали, надявайки се, че общото събрание ще бъде проведено, както и да им се заплатят безрезултатно направените разходи. Тези неблагоприятни последици са в причинна връзка с отлагането на общото събрание от изпълнителния орган на дадено дружество. С това той реализира фактическия състав на специална извъндоговорна отговорност, която се родее с преддоговорната отговорност по чл.12 ЗЗД (culpa in contrahendo). Тя се явява основание акционерите да искат от членовете на съвета на директорите, (респ. управителния съвет) обезщетение за своя нарушен негативен интерес.


Неслучайно само свикването на общо събрание има позитивноправна регламентация в чл. 223 от ТЗ като елемент от компетентността на изпълнителния орган на дружеството. Отмяната на покана за свикване на общо събрание изобщо не фигурира като негово правомощие. Изправени сме пред всички основания за правоприлагане по аргумент на противното (per argumentum a contrario): налице са два различни фактически състава и следователно чл.223 от ТЗ, който важи за нормативно регламентирания случай - покана за общо събрание, не може да се приложи за неуредения - отмяна на направената покана. За неуредения случай ще важи точно обратното - недопустимост да се отмени направената покана.


Отмяната на покана за общо събрание е недопустима и поради обстоятелството, че Законът за Държавен вестник (обнародван в ДВ бр.92 от 17.10.1995 г. ) изчерпателно изброява в чл. 7 хипотезите, които могат да бъдат обект на публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Законовото изброяване е numerus clausus и в него също изрично е включена поканата за свикване на събрания, но не и за тяхната отмяна. Освен това същият законов текст изисква наличие на изрично предписание за обнародване в друг закон или нормативен акт на Министерски съвет като императивна кумулативна предпоставка от фактическия състав на обнародването.


Съгласно чл.10 ал.2 от Закона за Държавен вестник задължителен реквизит от съпроводителното писмо, съдържащо искането за обнародване, е и посочване на правното основание за него. Това изискване е поставено именно поради обстоятелството, че длъжностното лице, което приема документите, трябва да провери дали исканото обнародване отговаря на хипотезиса на чл. 7 от закона: ...могат да се обнародват... покани за свикване на събрания..., когато тяхното обнародване е предвидено в закон или в нормативен акт на Министерския съвет....


Редовно в обявленията за отмяна на общи събрания на акционерите като правно основание неправомерно се сочи чл. 223 от Търговския закон, регламентиращ реда за насрочване на тези събрания. Това дава и необходимото правно основание на редакцията на Държавен вестник да извърши исканото обнародване. Подобно правно основание обаче няма законова опора.


Като обобщение може да се направи изводът, че веднъж обнародваната покана в Държавен вестник за свикване на общо събрание на акционерно дружество поражда права и задължения за неговото провеждане. Няма правна възможност насроченото по този начин събрание да бъде отменено чрез ново, противоположно обявление в Държавен вестник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във