Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЕДИНЕНИЕТО НА ДЕСНИЦАТА: ВЪЗМОЖНО И БЕЗСМИСЛЕНО

В дясното пространство СДС е това, което е България спрямо собствените си граници - граничи сам със себе си. И когато става дума за обединение, трябва да се има предвид и един простичък факт - възможно ли е да бъдат преодолени причините, които в даден момент са откъснали от СДС части, оформили самостоятелни политически субекти. Тоест, дали тези различия не са достатъчно дълбоки, за да се получи онова, което наричаме безпринципна коалиция. Но преди да отговорим на този въпрос, ще трябва да отговорим на един друг - а какво всъщност е принципна коалиция и дали на този етап тя има почва у нас?Естествената цел на всяка партия е да спечели властта или поне част от нея. И когато преди избори започва търсенето на партньори, то е за да се разшири влиянието на политическата сила и да се гарантира максималният брой гласоподаватели. Нормално е всяка партия да се стреми към ограничаване на разпиляването на гласове чрез привличане на партньори, ако нямат разминаване по основните приоритети. У нас обаче тези неща стават ясни обикновено по време на самото управление, но много рядко причините за разминаванията са наистина принципни. Търканията например между НДСВ и ДПС около приватизацията на Булгартабак, както и по всички останали въпроси, са в резултат на лобистки разминавания, а не поради несъгласия за самата приватизация по принцип. Такива бяха разводите между СДС и ДПС, сватбите между НДСВ и БСП при определяне състава на правителството, дружбите и разделите между БСП и Евролевицата, ухажванията на БСП към БСДП заради Социнтерна, заиграванията на ДПС по всички възможни флангове на политическото игрище заради лично негови си интереси и прочие. В тази въртележка драгият избирател е само зрител. Слава Богу, представленията са гарнирани с достатъчно пикантни сцени от личния и светския живот, за да приличат на истинско зрелище и да не обременяват и бездруго затлачените в битието граждани и селяни. Поради аморфността на българското общество и неосъзнатите му интереси неговите предпочитания се люшкат в сферата на силните емоции и се спират обикновено на най-атрактивните обекти. Любопитен пример за неизяснена структура на обществото е все по-ясно изразеното заиграване на т. нар. едър капитал с БСП, което в нормални условия би трябвало да е противопоказно и за капиталистите, и за лявата сила. От друга страна, СДС не успя категорично да защити интересите на частния бизнес и отдели прекалено много енергия за реанимация на крупните държавни монополисти на пазара, каквато е примерно Топлофикация. В резултат на това зорлем бяха създадени десетки хиляди Андрешковци само в столицата, защото хората искаха, но не можеха да отговорят подобаващо на правилните, но непомерни цени. Така средностатистическият българин не успя да усети в какво именно се състоят хубостите на пазарната икономика и какво го грее него приватизацията, след като в джоба му нищо не влиза. Той няма как да разбере и разликите между основните партии, за да се ориентира лично - като социален статус, професия, населено място и прочие, кому да даде гласа си. Единственото, което му остава, е да сравнява красотата, стилните тоалети и добрите маниери на лидерите и основните фигури около тях. Проблемът обаче далеч не е само в избирателя. Самите партии не успяват да излъчат достатъчно ясни послания, които да покажат качествените разлики помежду им. СДС по време на все по-затлачващия се дебат за АЕЦ Козлодуй внезапно измести от челно място една от основните си цели - влизането в Европейския съюз, и я замени с обвързване на сроковете за закриването на централата и датата на присъединяването ни към ЕС. По този начин сините се озоваха в орбитата на БСП, които отколе обвързват атомната енергетика с националните интереси. Така и най-обиграният електорален субект не може да се ориентира къде е разликата между лявата и дясната опозиция по тази конкретна тема. И още по-любопитното е, че именно лявата страна и дума не обелва как затварянето на блоковете ще се отрази на цената на тока или работните места, което е баш нейна работа. Чуват се от време на време и самотни гласове на специалисти, които твърдят, че токът на АЕЦ-а изобщо не е по-евтин, че при калкулацията трябва да се има предвид и отказът на Русия да приеме опасните отпадъци, и следователно ще се наложи да търсим на наша територия къде да ги заравяме. И оттук не по-маловажният въпрос: щом за изгарянето на ракетите СС-23 се надигнаха толкова обществени протести, какво ще стане, когато се определи площадката за опасните ядрени боклуци? Ние обаче сме свикнали да мислим при свършени факти: какво е могло да направим, което не сме направили, за да не се случи неприятното, а не какво да направим, за да не се случва то. Идването на власт на царската партия ще остане като най-уникалния експеримент в този смисъл. В началото бе лидерът Симеон, сетне намерението му да участва в президентските избори, после - в парламентарните. НДСВ първо бе избрано на власт, след това се учреди, още по-късно стана ясно като как се самоопределя (само според изявления на министрите Милен Велчев и Николай Василев), а чак сетне - как смята да управлява. Наместването на царското движение като значителен сегмент на политическия пазар съвсем обърка българския гражданин в избора му, особено след избледняването на оста комунизъм - антикомунизъм. Днес делението на обществените предпочитания очевидно върви по линията корумпирани - честни. Това неполитическо разслояване на обществото ще принуди партиите да извадят неизвестни резервни играчи. Което не е толкова лошо и може да стимулира кръвообращението на политическия живот, ако обаче бъде намерен механизмът за поемане на отговорност от основните структури, които неизбежно си остават политическите сили. Това ще стане особено наложително, ако НДСВ се провали и нейните основни фигури, пък били те честни и модерно мислещи, си хванат пътя към добре уредения живот извън страната. Надали ще се възприеме като много редно мандатоносителите Тошо Пейков и Весела Драганова да операт пешкира.В този ред на мисли нека си зададем въпроса - ще изпълни ли обединяването вдясно основната цел на подобни коалирания - по-добро представяне на изборите. Отговорът на този въпрос е свързан тясно с един друг: как електоратът на политическите субекти ще възприеме подобна операция.Сегашният рейтинг на СДС (7-8%) според социологическите проучвания показва, че НДСВ се възприема като десноцентристка партия. И в най-мрачните времена съюзът е събирал поне 15% одобрение. В момента извън сините като десни или десноцентристки формации се самоопределят Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски и радикалите на Евгений Бакърджиев. Последните две формации не са се пробвали на избори и не е ясно с какъв потенциал разполагат. Практиката обаче показва, че предизборното коалиране не прибавя задължително към точките на основната политическа сила съответните дивиденти, показани в таблиците на социолозите. На парламентарни избори такива събирания могат да се окажат твърде опасни и дори да отнемат от гласовете за главните играчи. Съвсем друг е въпросът за сътрудничество по места при едни общински избори, защото там мажоритарният елемент има превес. Дали обаче ще бъде преодолян негативизмът на твърдите сини симпатизанти след излизането на Стефан Софиянски от СДС и създаването на новата му формация? Всъщност някой от редовите седесари разбра ли къде се пропука партньорството между сините и Софиянски? Били се скарали с Иван Костов. Ама защо, казва ли ти някой. Сега, разправят, ледовете се топели и можело да се стигне до някакво споразумение за общи действия. Да, ама столичният кмет настоява за партньорство и с НДСВ. Как ще се отрази това на СДС, чийто основен конкурент в момента си остава именно царската формация. Няма ли опасност скромният рейтинг на сините да бъде доизяден от енигматичното лъскаво представителство на Симеон? Долу не стига нито автентична информация, нито пък някой там го е грижа за личните взаимоотношения между отделните лидери. Несъмнено царското зрелище задоволява зрителите, но въпросът за хляба продължава да виси със страшна сила. Затова трудната част на коалиранията ще започне оттук. Иначе целта ще бъде обезсмислена и единственият печеливш ще остане мизерията и отвращението от политическата класа въобще и по принцип.

Facebook logo
Бъдете с нас и във