Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ГЕРМАНСКАТА ПОЛИТИКА

Начело на голяма коалиция между християндемократи и социалдемократи Ангела Меркел ще е осмият канцлер на Германия. Тя ще е и първата жена на канцлерския пост, което е малка революция в политическата история на Федералната република. Досега само Рита Зюсмут бе жената, която е стигала германските политически върхове като президент на Бундестага. Меркел, чиято политическа кариера започна преди петнадесет години, е и първата източногерманка, която е начело на федерално правителство. Тя събори своеобразната Берлинска стена на германските политически мъже и направи нещо като интересна среща с историята. Сп. Икономист преди време сполучливо я нарече една лейди от желязната завеса. Само тeзи три факта показват, че германската политика е в ново състояние.Избирателят издигна Ангела Меркел на върха, но без възторг и с не малко резерви. За източногерманците тя си остава западногерманка, а за западногерманците ще продължава да бъде жената от Източна Германия. Аналогиите с Маргарет Тачър се ограничават до неоспоримия факт, че и двете са жени с твърд политически характер, достигнали министърпредседателския пост. Разликата обаче е съществена. Меркел ще трябва да дели властта, което не бе типично за Тачър. Най-вероятно осмият канцлер на Германия Ангела Меркел ще плати и най-голямата цена за половината власт в канцлерството, защото нейният успех няма да зависи от външнополитическите инициативи, а от това доколко стабилен ще е кабинетът под нейно ръководство. Съчетаването на интересите на традиционните политически противници в Германия - Християндемократическия съюз(ХДС) и Социалдемократическата партия(ГСДП), е може би най-сериозното политическо изпитание и повод за нови взаимозависимости, непознати за германската политика от Обединението насам. Герхард Шрьодер, седмият канцлер, отпадна от играта за политическия Олимп на Федералната република. Неговият трети опит се провали, но само в персонален план. От гледна точка на управляващите досега социалдемократи резултатът е повече от добър, защото остават във властта, при това на възлови позиции. Извън играта остават и двете по-малки партии - зелените и свободните демократи, които очевидно ще трябва да се задоволят с опозиционната си роля. Досега те имаха ключова роля в управлението на Германия, зелените в тандем със социалдемократите, а либералите с християндемократите. В този смисъл по-голямата част от енергията на Ангела Меркел със сигурност ще бъде насочена много повече към вътрешната политика, стабилността на правителството и икономиката, отколкото към външната политика. При провеждането на външната политика Герхард Шрьодер или Хелмут Кол трябваше да намират правилните съотношения предимно между националните интереси, съюзническите задължения и междудържавните компромиси. За Ангела Меркел положението е друго. Тя първо трябва да търси едновременно вътрешнопартийния и междупартийния компромис и едва след това да осигури неговата стабилност в германските отношения със света. Много набързо написани анализи твърдят, че това е минус и непреодолима бариера. Всъщност е обратното. Бъдещото коалиционно правителство в Берлин ще обсъжда много по-внимателно всяко решение. За подобни размишления има добра историческа справка. Точно при голямата коалиция под ръководството на канцлера християндемократ Курт Георг Кийсингер и вицеканцлера социалдемократ Вили Бранд през 60-те години на миналия век се осъществи германското икономическо чудо. Сега в условията на предстоящата голяма коалиция външната политика на Германия може да се окаже в относително по-спокойно и по-добро положение и да не допуска резки движения. Подобно впечатление за рязко движение създаде Герхард Шрьодер, макар че при неговото управление по-скоро ставаше дума за праволинейност в еманципацията на германската външна политика. Ирак бе само върхът на айсберга. Противопоставянето на Съединените щати в стила на Шрьодер имаше смисъла на Хановер е моят Ню Йорк. Във всеки случай коалиционната ситуация в Германия предполага по-умерен външнополитически курс, който трудно може да излезе извън традицията на познатото дотук и много далеч от изолационистките настроения, които за Обединена Германия в Обединена Европа са невъзможни.Избирането на канцлер при патовата ситуация, която създаде германският избирател, предизвика облекчение в Европа и света и потисна емоцията на политическите поръчителства. Ролята на Германия в Европейския съюз е прекалено голяма, за да се подценява триседмичното състояние на политическата несигурност след изборите. Това е в интерес най-вече на германците, но и на европейските съюзници и техните външни партньори. Със сигурност на френския президент Жак Ширак няма да му е особено приятно да започне наново след трудно постигнатата, но стабилна хармония с Герхард Шрьодер. В телефонен разговор френският държавен глава поздрави Меркел и нарече досегашния канцлер Герхард Шрьодер близък съюзник. Всъщност през последните десетилетия германо-френските отношения са се сложили така, че не допускат радикална промяна. Те бяха дело на Хелмут Кол и Франсоа Митеран. Сега, в края на 2005 г., двете страни ще продължават да се нуждаят от близко сътрудничество, но едва ли то ще бъде издигано над всичко. Руският президент Владимир Путин също не би трябвало да се е чувствал добре, когато е научил новината, че неговият политически приятел Герхард Шрьодер напуска голямата политическа сцена. Двамата изградиха безпрецедентен съюз в съчетаването на икономическите интереси на страните, които ръководят. Безумните слухове, че Герхард Шрьодер може да заеме висок пост в руската компания Газпром потвърждават това. Между впрочем интересното е, че такъв дебел слух - бивш германски канцлер да работи в руска компания, се появява за първи път. Във всеки случай кабинетът, ръководен от Ангела Меркел, и вероятният външен министър от социалдемократите ще бъдат заинтересовани от добри отношения с Москва и поради факта, че Русия е основен доставчик на природен газ за Германия. При Шрьодер Германия, Франция и Русия направиха трио, което опъна трансатлантическите нерви. Това трио обаче едва ли ще има бъдеще. Според външнополитическия експерт на ХДС Волфганг Шойбле Германия ще поддържа добри отношения с Русия, но оста Париж-Берлин-Москва, създадена с помощта на Шрьодер през 2003 г. повече няма да има място на международната арена. В Съединените щати официалните реакции са твърде умерени доколкото Ангела Меркел все още не е избрана, а само номинирана за канцлер. Това, което със сигурност очакват във Вашингтон, е промяна в тона. Иначе казано, ще се разговаря по-меко, но по същество без коренна промяна. Германските кореспонденти във Вашингтон твърдят, че никой в Америка не очаква германците изведнъж да изпълнят голямото американско желание във войната срещу тероризма да бъдат изпратени повече немски войници. В Европейския съюз като цяло се наблюдава удовлетворение, че германците намират изход от патовата ситуация. Всякакви пророкувания от юни насам, че германското правителство, ръководено от Ангела Меркел, ще забави разширяването на Европейския съюз при създалата се коалиционна ситуация са безпочвени. Твърде важни са предстоящите европейски решения, особено във финансовата област и разширяването, които без Берлин не могат да минат. Британският премиер Тони Блеър е провел петнадесетминутен телефонен разговор с Ангела Меркел, в който я е поздравил, че ще стане първата жена канцлер. Състоянието на несигурност очевидно не е в интерес на никой.Това засяга и България, особено като страна традиционен партньор на Германия, която е на прага на Европейския съюз. В наш интерес е в Берлин да започне по-бързо работа новото правителство, което да осигури приемственост в политиката на разширяване. Това несъмнено ще повлияе и на работата в Бундестага, който без забавяне трябва да ратифицира договора ни за членство. Реалистично е да се очаква, че коалиционното управление в Берлин би могло да подейства балансиращо в цялостната германска оценка за напредъка на България по покриването на критериите за членство. За това има достатъчно аргументи. Първо, скептицизмът на някои среди в ХДС няма да е толкова изострен и второ, крайните позиции на християндемократи и социалдемократи по отношение на преговорите за членство на Турция няма да имат негативна рефлексия изобщо към процеса на разширяване. Освен всичко и в България, и в Германия на власт са коалиционни правителства. Общото коалиционно настроение би следвало да е мотив за повече взаимност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във