Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВОГОДИШНИТЕ КЪСМЕТИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

След осем месеца почти еуфорично управление правителството на СДС най-после се изправи пред първото си сериозно изпитание - Войната между държавата и Мултигруп досега се разгаряше единствено по страниците на медиите. Истинският сблъсък започна едва на 16-и декември, след провала на поредните газови преговори в Москва. Под заревото на тази битка се роди Новата 1998 година. Под същата бойна звезда ще протекат и следващите дванайсет месеца. Ако е възможно да се предскаже със сигурност нещо за предстоящите триста шейсет и пет дни, то е, че в България те ще минат под знака на същото грандиозно сражение. Българската държава ще воюва с държавата Мултигруп. И двете имат силни армии и големи амбиции. И двете разполагат с достатъчно мощ и пари. И двете разчитат на приятелска помощ и подкрепата на другарско рамо в необходимия момент. Сражението ще е тежко и без съмнение много зрелищно.


Когато след триста и шейсет дни коледните празници отново оживят с весело настроение българските делници, една от двете страни вече ще може спокойно да се поздрави с победата. Но дотогава и избирателите, и мнозинството, и правителството ще пишат части от хрониката на един драматичен двубой.


Само в парламента


За управляващата коалиция на Обединените демократични сили Новата 1998 година ще бъде време, препълнено с изпитания и трудности. Проблемите ще дойдат не толкова от противоречиви виждания за управленските решения, колкото от различия в партийната зрялост на коалиционните партньори.


Днешното правителство на страната е излъчено и поддържано от прекалено нееднородно мнозинство. Земеделци с неясни идеи и още по-мъгляви очаквания от бъдещото много трудно могат да съжителстват спокойно с партньори, чиито решения и действия накърняват драстично носталгичните им спомени за додеветосептемврийска България. Бъдещето и миналото се съюзяват само в тежки кризисни моменти. Началото на 1997 г. изчерпи кризисния кредит за такова сътрудничество. През Новата година СДС и коалиционните му земеделски партньори все по-трудно ще съвместяват вижданията си за управлението на днешна България. И независимо че министър Върбанов няма да се превърне в символ на това нарастващо противоречие, без затруднения за изпълнителната власт няма да мине.


Проблемът обаче, който засега се очертава най-ясно, все още ще се задържи в рамките на пленарната зала. Взаимодействието на коалиционните партньори вътре в парламентарното мнозинство вероятно ще става все по-трудно. Успокояването на атмосферата в държавата може да е много ценна житейска придобивка, но със сигурност ще предизвика сериозни политически размествания. Голяма част от очакваното движение ще е в границите на управляващото коалиционно мнозинство. Няма съмнение, че то ще запази своята цялост и през 1998 година. Границите, които ще разделят партньорите, няма да са нито достатъчно дълбоки, нито достатъчно широки, за да нарушат монолитността му. Но мнозинството ще загуби привидната си хомогенност. Премиерът и до днес не може да прости на депутатите от Народен съюз, че не подкрепиха новия бюджет с нито едно ясно изказване. Подобни разочарования Новата година ще поднася доста по-често. В същото време те ще се възприемат все по-спокойно от партньорите и ще предизвикват все по-незначителни последствия. Сигурно е и още нещо - не тази, не и следващата година, но все някога, точно тези политически различия ще разделят съюзниците и ще разрушат коалицията. Но това бъдеще е прекалено далечно, за да е интересно.


Днес интерес предизвиква въпросът как Съюзът на демократичните сили ще се справи с най-назрялото противоречие в коалицията? Как управляващите ще намерят решението на нерешимия ребус между двата земеделски съюза?


Верният отговор на тази задача е само един. Въпросът е дали хората на Иван Костов ще имат възможността да отделят време и сили, за да го осъществят. Ако сините желаят да си осигурят спокоен коалиционен климат до края на целия мандат, повече от наложително е да принудят враждуващите земеделци не само да си подадат ръце, но за по-сигурно - да се слеят. Всяко друго решение ще е само временно. Ясно е обаче, че време за това сините едва ли ще имат, а силите ще са им по-необходими другаде, така че очертаващият се най-реалистичен вариант е малко по-различен. Анастасия Мозер и Петко Илиев ще бъдат принудени тихо, пък ако щат и враждебно, да си съжителстват в сградата на Врабча 1. Много важна за успеха на въпросното решение ще е тишината. Затова и двамата ще трябва да я поддържат. Ако един от тях я наруши, със сигурност ще се прости окончателно с надеждите си за по-добра политическа кариера. И ако мястото на Анастасия Мозер като шеф на БЗНС-Народен съюз е доста непоклатимо, столът на Петко Илиев като председател на Постоянното присъствие на другия земеделски съюз не е толкова устойчив. Ето защо, макар че при земеделците нито едно решение не е последно и нито една цел не е сигурна, прогнозите за 1998 г. не са кой знае колко трудни. Може би точно защото всичко изглежда вероятно и още повече - допустимо.


Местната власт е в ръцете на БСП


През Новата година сините ще се изправят и пред поредица от трудности, чийто произход няма нищо общо с отношенията в коалиционното мнозинство. Всяко държавно управление много разчита на местната власт за реализацията на своята политика. Последните местни избори, проведени в края на 1995 г., масово поставиха на власт кметове от Социалистическата партия. В периода на провеждането на структурната реформа това политическо разделение на властта може би ще се превърне в доста сериозен проблем за правителството. Следващият изборен кръг за местна власт трябва да се проведе едва през 1999 година. Дали обаче изчакването на тази дата ще бъде възможно за синия кабинет? Засега управляващите се въздържат да настояват за провеждането на предсрочни местни избори. Но крайното решение ще зависи и от начина, по който ще протече войната с Мултигруп. Ако ситуацията се усложни, кабинетът вероятно ще е принуден да си осигури верни сътрудници в местната власт. Но е възможен и другият вариант, особено ако днешните кметове проявят повече далновидност и в крайна сметка се съюзят с централната власт в борбата срещу мултивластта.


1998-а ще бъде най-скучна във вътрешнопартийния живот на СДС. След като в края на миналата година отчетно-изборните конференции изчерпаха всички емоции и напрежения в провинциалните организации, сега усилията ще са насочени единствено към оздравяването на структурите и подготовката им за ефективно функциониране след спечелването на местната власт.


СДС е партия едва от десет месеца. Изграждането й все още е в решаващата си фаза. И вероятно една от причините сините да не бързат с провеждането на кметски избори е, че все още не са абсолютно готови за това. При всички случаи обаче след няколко месеца тази готовност вече ще е факт. Но какво ще решат тогава сините зависи и от успехите на изпълнителната власт.


Нормалният живот ражда и нормални различия


1998 г. ни носи още едно сигурно обещание. Началните признаци на разслоение в българското общество ще родят първите кълнове на нова самоидентификация на българските избиратели. Начинът, по който този процес ще се отрази на политическите партии, ще стане ясен едва при следващите парламентарни избори. През Новата година ще се очертаят само тенденциите, които ще определят новите отношения между политическите партньори.


В края на четиригодишния парламентарен мандат вече няма да съществува обща цел, обединяваща надеждите на толкова големи групи от избиратели, достатъчни, за да осигурят на някоя от партиите абсолютно мнозинство. Сега правителството на СДС провежда структурната реформа, но едновременно с това произвежда и първите сериозни икономически и социални различия вътре в собствения си електорат. Когато приватизацията на промишлеността, услугите и финансовата система бъде завършена, сред днешните симпатизанти на съюза ще се окажат едри промишлени собственици, банкери и шефове на корпорации, но и много наемници и държавни служители. Всички те ще имат различни очаквания от политиците и ще се отзоват на противоположни предизборни обещания. Каквато и да е новата политическа програма на синята партия, тя няма да задоволи новите потребности на всичките си сегашни избиратели. Парадоксалното е, че колкото по-успешно и бързо управляващите проведат реформата, толкова по-дълбоки и непреодолими ще се окажат тези различия в края на мандата. Това обаче няма да е актуален проблем през тази година. Дните на 1998-а единствено ще отбележат бъдещите граници на новите различия. Политическите решения ще станат наложителни много по-късно.


Новата 1998 г. просто ще изпише още една страница от съвременния ни политически календар. След драматизма на 1997-а сега надеждите ни са за повече спокойствие и скука. Добрата политика е винаги повече досадна, отколкото зрелищна, но затова пък дава сигурност и спокойствие на избирателите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във