Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИТЕ ПРАВИЛА НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА РЕГАТА

Най-хубавото на българската президентска институция е, че е имунизирана срещу политически свръхамбиции. Причината е, че конституционният костюм, в който е длъжен да се вмести обитателят на Дондуков 1, е доста тесничък. А това изправя всеки кандидат за поста пред една почти екзистенциална дилема: дали да си запази шансовете в реалната политика, търсейки си място в законодателната и изпълнителната власт, или да се оттегли в далеч по-спокойните води на президентстването. Които обаче съвсем не са безопасни. Нито за политическата му кариера, нито за личния му авторитет. А и имат свойството след поредния политически отлив да оставят бившите президенти на сухо. Както например стана с Желю Желев. Изглежда тъкмо фактът, че българските партии и коалиции си дават сметка за несъответствието между титлата държавен глава и реалната тежест на президентската институция, е причина ремонтът на закона за избиране на президент и вицепрезидент да не възбуди прекомерни политически страсти. И какво да ги предизвика тези страсти? Проблемът дали всички кандидати за президент и вицепрезидент ще се редят в единен списък, или всяка президентска двойка ще си има собствена бюлетинавече е решен в полза на втория вариант. След като вносителят на законопроекта - НДСВ, оттегли своето предложение за интегрираната бюлетина, на практика отпадна възможността избирателите да доказват в самия изборен ден грамотността си, като търсят в дългия списък своите избраници. И този път отделните кандидатпрезидентски двойки ще са с номера, изтеглени по жребий. Така че няма да има зъби и нокти на опашката пред ЦИК, нито пък ще се наложи партийните емисари да установяват несменяемо дежурство, за да запазят по-преден номер за кандидатите си.Връщането към старото положение обаче поставя въпроса какъв беше смисълът да се лансира идеята, че може да се подреди общ списък на всички кандидати и с какво този механизъм щеше да направи избора по-добър? Нововъденията имат оправдание тогава, когато правят избора по-лесен или по-справедлив. Единната бюлетина със сигурност не води до по-лесно изразяване на волята на избирателя. Също така съмнително е, че подредбата на един дълъг списък би поставила кандидатите в по-равнопоставено положение. Единственото оправдание вероятно може би е било, че единната бюлетина ще спести хартия и средства за отпечатване. Но подобни сметки трудно могат да натежат срещу евентуалната възможност от грешки или затруднение при самото гласуване. С една дума, нашата избирателна система, както и техническата й обезпеченост, поне на този етап, правят далеч по-приемливо гласоподаването с отделни бюлетини на отделните кандидати. Така както беше на предишните избори. И както ще бъде на предстоящите.Прилично изглеждат промените в механизма за издигане на кандидатпрезидентските двойкиТе също не са фундаментални. Както досега, право да издигат претенденти за президентския пост ще имат партиите и партийните коалиции. Инициативните комитети от избиратели също са овластени да правят такива предложения. Но за разлика от предишния текст, който фиксираше числеността на тези комитети на пет до седем човека, занапред няма да има горна граница на това число. Долната обаче е завишена на 21, сиреч за издигане на кандидати за президент и вицепрезидент избирателите образуват инициативен комитет, състоящ се от не по-малко от 21 избиратели, който се регистрира в ЦИК. Завишаването на числото на практика едва ли е от значение. Инициативният комитет сам по себе си не може да даде заявка за регистриране на своите кандидати, ако зад него не стоят 15 000 избиратели. Така беше и в стария текст. Това означава, че ако един инициативен комитет иска да издигне свой собствен кандидат, той трябва да развие изключително активна дейност, за да събере онези 15 000 подписа, който могат да го легитимират като такъв пред ЦИК. Проблемът тук има друго измерение. Когато партия или коалиция издига свой кандидат, той по условие е партиен. Но когато това се прави от инициативен комитет, тогава кандидатпрезидентската двойка би трябвало да е независима. Следователно инициативните комитети, които издигат кандидатурата на Петър Стоянов, при условие че отговарят на законовите изисквания, го легитимират като независим. Но ако ОДС или ВМРО-Гергьовден го издигне, той автоматично става партиен. Разбира се, възможно е кандидат-президентът да бъде издигнат като независим от инициативен комитет, но да бъде подкрепен от партии или коалиции. В този случаи той ще си остане независим. Изглежда, в тази ситуация шансовете да се титулува като независим са на страната на сегашния президент. Евентуалните му конкуренти в президентската надпревара е по-вероятно да бъдат издигнати като партийни, макар зад тях да стоят партийни коалиции с разнороден състав. Просто защото времето за организиране на инициативни комитети за тепърва появяващи се кандидати може да се окаже недостатъчно.В измененията на Закона за избиране на президент и вицепрезидент има някои съществени корекции и в механизма на подбор и действие на ЦИККакто и досега, ЦИК за избор на президент и вицепрезидент ще се избира от Народното събрание не по-късно от 50 дни преди изборния ден и ще се състои от 21 членове. Същественото изменение е, че председателят, заместник-председателите и секретарят трябва да бъдат предложени от различни политически партии или коалиции. При съставянето на ЦИК ще се запази съществуващият и досега квотен принцип - според съотношението между представените в Народното събрание партии и коалиции. С важното уточнени е, че никоя от тях не трябва да има мнозинство в ЦИК. Което изобщо не означава, че когато тази разпоредба е спазена, определена кандидатпрезидентска двойка, зад която стоят две или повече парламентарно представени сили, няма да бъде фаворизирана в ЦИК. Много важни допълнения са направени по отношение на критериите за несъвместимост на членове на ЦИК с други длъжности. Така член на ЦИК не може да бъде народен представител, кандидат за президент и вицепрезидент, съдия във Върховния административен съд, съдия в Конституционния съд, председател на държавна агенция, главен секретар на Министерския съвет, на Народното събрание, в администрацията на президента или на министерство, член на политически кабинет при министър-председателя, заместник министър-председател и министър, както и военнослужещ във Въоръжените сили и служител на Министерството на вътрешните работи.Съществена промяна е направена и по отношение на мандата на ЦИК. Членовете на ЦИК ще заемат своите длъжности от момента на избирането си от Народното събрание до встъпването в длъжност на новоизбраните президент и вицепрезидент, като през времето на мандата си ще ползват неплатен служебен отпуск, който ще се смята за трудов стаж. Определянето на дължината на мандата по този начин има своето преимущество, защото не е ясно дали изборът на дадено лице за президент няма да бъде оспорен пред Конституционния съд. Ако това стане, естествено би се забавило встъпването в длъжност на новоизбрания президент, а тогава ЦИК би трябвало да продължи да изпълнява своите функции. Това е важно, защото ако има такова дело, ЦИК задължително ще бъде страна по него. Юридическото мислене на новия парламент е на равнище.Важни уточнения са направени и в частта за финансирането на изборната надпревараСпоред новия текст общата сума за финансиране на една кандидатпрезидентска двойка не може да надвишава 2 000 000 лева. Даренията, които могат да получават за своите кампании кандидатите, се ограничават до 10 000 лева, ако са направени от физически лица, и до 30 000 лева, ако са от юридически лица. Ограничение има и по отношение на това кои субекти не могат или могат да финансират кандидатпрезидентските кампании, но с ограничения. Не могат да се приемат дарения от чужди държави, чуждестранни физически и юридически лица и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие. Не могат да правят дарения юридически лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие. В тази кандидатпрезидентска кампания вече няма да има бюджетно финансиране, което означава, че държавата, според текста на закона, няма да предостави никакви средства.И тук отново се появява един въпрос. Ако предприятие с 49 на сто държавно участие реши да дари на дадена президентска двойка определена сума, няма ли 49% от тази сума да бъде на практика дарена от държавата? Вероятно ограничението от 30 000 лева изглежда на законодателя надеждна гаранция срещу преливане на държавни средства в кампаниите на определени кандидати по един такъв завоалиран начин, но няма ограничение дарителите от подобен характер да се окажат достатъчно внушително число. Въобще проблемът с финансирането очевидно ще си остане слабо място и в тази кандидатпрезидентска кампания. За което, пак според измененията в закона, ще трябва да се грижи занапред не Народното събрание, а Сметната палата.Внушително изглежда вече и финансовата бариера, която ще трябва да прескочи всяка партия, коалиция или инициативен комитет, ако реши да се запише за кандидатпрезидентското състезание. Те ще трябва да депозират в БНБ не 250 лв., както беше досега, а 5000 лева. Което никак не е малко, особено за по-малките политически субекти. Макар и това да не гарантира напълно сериозността на намеренията.Вероятно водени от академичната си юридическа подготовка, вносителите на закона за изменение на Закона за избор на президент и вицепрезидент, както и членовете на правната комисия силно съкратиха времето за произнасяне от страна на ЦИК по жалби, отправени от нея. То вече не е три дни, както досега, а 24 часа. Законът за избиране на президент и вицепрезидент запазва повечето от старите си разпоредби. Това не е недостатък. В крайна сметка главната задача беше да се разчистят законовите пречки за провеждане на президентските избори. Правилата на състезанието вече са ясни. Не е ясно как ще изглежда списъкът със състезателите. И, разбира се, кой ще финишира пръв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във