Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИТЕ ОБУВКИ НА ВТОРИЯТ БУШ

Светът е в очакване - какво предложение ще му направи преизбраният познат президент на Съединените щати. Преди четири години, когато непознатият Буш пое отговорност за геополитическия концентрат, британският премиер Тони Блеър се изрази така: Важно и правилно е да получим окончателното предложение, преди да вземем окончателното решение. Тогава това бе казано по повод намерението на Буш да изгради нова система за национална противоракетна отбрана, но всъщност изразяваше голямото очакване за предложението, което новият президент на Съединените щати ще направи за промени в системата на международните отношения. По онова време в света и особено в Европа все още трудно осмисляха появата на доктрината Буш и нейните представи за стратегически ангажименти и стратегически отговорности. През първия си мандат Джордж У. Буш предизвика международната общност и го направи три пъти. В началото той заяви, че светът се е променил. После изчака сто дни, за да каже, че освен всичко светът е и неподреден и трябва да се аранжира отново. Буш започна с националната противоракетна отбрана, после дойде 11 септември, след това свали талибанския режим в Афганистан и предизвика геополитическо изригване със свалянето на багдадския диктатор Саддам Хюсеин. И подир всичко това, след като познатият Буш получи втори мандат, британският премиер Тони Блеър този път призова европейските ръководители да се съобразят с реалността.Какъв ще е преходът към втория мандат на 44-ия президент на Съединените щати? Какво ново предложение ще направи Джордж Буш на света и ще има ли допълнено и преработено издание на стратегическата картина с нейните глобално опрериращи играчи? Както и да се зададат сегашните въпроси, отговорите - за разлика отпреди четири години, не би следвало да съдържат хипотези за настоящето на новия век, обвързани с определения за стария. Тези отговори са в един дълъг списък от външнополитически задачи, които започват с Ирак, минават през израелско-палестинския конфликт след края на ерата Арафат, засягат натрупаните ядрени нерви около Иран и стигат до глобалните отношения с Европа, Русия и Китай. Сега, в края на 2004-а, разликата е съществена най-вече заради две обстоятелства, които със сигурност ще съпровождат втория мандат на Буш - войната срещу международния тероризъм и Ирак. Тук има поне три предположения. Първо, нов президент не означава непременно нова стратегия, както беше през ноември 2000 година. Второ, изборът на познатия стар президент не е задължително условие единствено и само за проява на познатите стари методи за гарантиране на международната стабилност. Трето, познатите черти в манталитета на водача не изключват промени в характера на стратегическите партньорства, въпреки че, както казва един сътрудник на Буш, той обича да носи старите си обувки, защото са му удобни. Сам Буш твърдеше по време на предизборната си кампания, че не си сменя коня по средата на пътя. После направи едно важно допълнение: Спечелих капитал от изборите и смятам да го изхарча. Такъв е моят стил. Джордж Буш прекара първия си уикенд след изборите в резиденцията Кемп Дейвид заедно със съветничката си по нациоалната сигурност Кондълиза Райс и шефа на канцеларията си Андрю Кард. След това Белият дом обяви, че президентът иска преходът да бъде плавен. Буш очевидно тръгва към втория си мандат от добри позиции, което е рядко явление в американската политическа история, особено най-новата. Френският в. Фигаро направи сполучливо сравнение и припомни как Никсън се удави в Уотъргейт, Рейгън се спъна в скандала Иран-контри, а Бил Клинтън се подхлъзна по роклята на Моника Люински.Буш не е притиснат от времето и няма особени причини да бърза с промените. Андрю Кард, който служеше на бившите президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши, остана шеф на канцеларията му. После, също при липса на каквато и да е изненада, двама възлови министри плавно подадоха оставка. Министърът на правосъдието Джон Ашкрофт, който бе определян като радиоактивен за администрацията и един от най-близките приятели на Буш и министърът на търговията Дан Евънс сами решиха да се оттеглят. С голямо съжаление стигнах до извода, че е време да се върна у дома, сподели за обществеността Евънс, а Ашкрофт без особена скромност каза, че енергията и талантите му трябвало да се насочат към нови предизвикателства. Със сигурност промените в администрацията ще са един от най-точните индикатори за това, дали Джордж Буш ще промени съдържанието и стила на водене на международната политика. Разсъждението засяга преди всичко държавния секретар Колин Пауъл и министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд. В действията си Пауъл - който е определян от европейците за гълъб, и Ръмсфелд - който бе възприеман като ястреб, отразяваха не само конфликта между класическата дипломация и военната дипломация. Парадоксът е, че професионалният военен в крайна сметка е Колин Пауъл. По-важен е изводът, че те двамата трудно се справяха, защото отразяваха една важна последица от 11 септември - сливането на външната политика с политиката за сигурност. Борбата срещу международния тероризъм ще остане важното наследство от първия мандат на Буш и приоритет номер едно на американската външна политика. Така, както мотивът за нея - Осама бин Ладен, си остава все още незаловеният жив или мъртъв терорист номер едно. Вторият мандат на Буш няма как да не минава през призмата на тази война. В нея той не е самотен и я води, както преди време сам се изрази, рамо до рамо с Владимир Путин. А от тази близост има какво да се очаква и в бъдеще. Годината 2004 ще има голямо влияние за всичко, което предстои в световната политика. Причината е, че точно в тази година и Джордж Буш, и Владимир Путин запазиха лидерските си позиции. В тази борба срещу тероризма неизбежно развитие ще претърпи и европейската политика. В една статия върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана констатира след втория избор на Буш, че в борбата срещу тероризма трансатлантическото сътрудничество със Съединените щати е претърпяло развитие. Според Солана действията са нещо по-силно от думите и в този случай те бяха бързи и решителни. Съвместните усилия бяха използвани примерно в дейността срещу финансирането на тероризма - въпреки разногласията по повод Ирак.Американската външна политика традиционно е войнствена, защото приема предизвикателствата, бори се с проблемите, заяви държавният секретар Колин Пауъл в опит да задоволи любопитството за бъдещата посока на американската външна политика. Президентът няма да се огъне, нито да отстъпи. Това е продължение на принципите му, на политическите му възгледи, на това, в което вярва. Не само тези коментари на Пауъл, но и незабавната заповед на Джордж Буш за военната операция във Фалуджа, в която участваха десет хиляди американски войници, не оставят съмнение, че промени в иракската политика на Съединените щати не трябва да се очакват. Поне до изборите в Ирак, предвидени за началото на следващата година. Ако качествени промени все пак има, то те ще зависят от провеждането или провалянето на тези избори. Изборите в Ирак са предвидени за януари, но вероятността да се проведат навреме е малка. Сигурното е, че ще бъдат поредното изпитание за трансатлантическите отношения. Този нов иракски рунд в американо-европейските отношения ще започне още в края на този месец, когато в египетския курорт Шарм ел шейх ще се проведе международната конференция за Ирак. В нея ще участват съседните на Ирак страни (Сирия, Кувейт, Иран, Саудитска Арабия, Йордания, Турция), държавите от Г-8, ООН, Арабската лига и Организацията Ислямска конференция. Лидерите на Европейския съюз вече демонстрираха желание за нормализиране на връзките със Съединените щати, и то когато на последната им среща на върха в Брюксел имаха за гост иракския премиер Ияд Алауи. Според интерпретацията на Жан-Клод Юнкер, министър-председателя на Люксембург, който от 1 януари поема председателството на Европейския съюз, ние не можем да останем на това статукво, което е колебание между солидарност, приятелство и изказани намерения. Във всеки случай Вашингтон и Брюксел са наясно, че и през 2005 г. от стабилизирането на Ирак ще зависи международната сигурност. А стабилизирането на Ирак пряко кореспондира с развитието на израелско-палестинския конфликт след ерата на Арафат. Очаква се през втория мандат на Буш американското правителство ще предприеме нова близкоизточна мирна инициатива. Тя ще зависи от това кой ще наследи Арафат и как ще изглежда съставът на палестинското правителство. Засега Вашингтон продължава да смята, че т.нар. пътна карта за мир в Близкия изток е основата за решаването на израелско-палестинския проблем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във