Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИТЕ ЯДОВЕ НА АХМЕД ДОГАН

Пак подръпват за вимето ДПС - партията, която за петнайсет години се превърна в нещо като свещена крава на българския преход. Този път не го правят конкурентите й на българската политическа чаршия. Стори го американският посланик у нас Джеймс Пардю, който избра Кърджали, за да предупреди, че за Балканите етническите партии не са добро нещо. Българските граждани от турски произход трябва да имат свободен и личен избор и да подкрепят лидер, защитаващ различни интереси, те не трябва да бъдат обвързан само с една партия и с един човек, бяха буквалните думи на дипломата.По този начин Пардю аргументира позицията си, че турският етнос у нас се нуждае от повече от един лидер. Камъкът очевидно целеше градината на Ахмед Доган. Подобна теза, впрочем, бе изказана в края на миналата година и в анализ на агенция Ройтерс. Тогава авторът предупреждаваше, че ДПС може да се окаже пречка за евроинтеграцията на България.Възниква въпросът: това съгласувана кампания срещу движението ли е, или е просто съвпадение. Ако е първото, възможно ли е да се говори за целенасочена намеса във вътрешните работи на страната ни, или е само леко намигване с определена цел. Но дори така градът, в който посланик Пардю реши да отправи посланието си, е знаков. Кърджали е крепост на ДПС и последните - и парламентарни, и общински избори, го потвърдиха безпрекословно. Отделен въпрос е как точно хората в родопския град ще припознаят и разтълкуват изреченото от дипломата. Сигурно е, обаче, че думите му бяха предназначени за конкретен адресат и че тъкмо от него в бъдеще се очакват специфични действия или позиции. Външният министър Соломон Паси и заместник-председателката на ДПС Емел Етем побързаха да оспорят мнението на американския посланик и да защитят Доган. Паси заяви, че не смята ДПС за етническа партия и че тя е един от основните стълбове на демократичното развитие на България. Изглежда, че посланик Пардю нещо не е наред със справките - или не си е прочел сводките, или не си е научил урока, пък добави Етем.Колкото до дипломатичността в тона на изказванията на посланик Пардю, отдавна всичко е ясно. Той обикновено казва това, което иска, без да се улисва в протоколни увъртания. Така че реакцията на българския министър бе подчертано мека - подобен род изказвания обикновено предизвикват поне официална нота от страна на властта. Особено когато засягат партия, участваща в нея.Ахмед Доган е единственият политически лидер на значима политическа сила, който е неин несменяем председател. За изминалите 15 години ДПС успя да се наложи като водеща сила в смесените райони. Публична тайна е, че местното население е подложено на натиск от партийния актив, за да гласува за Доган. За това са се изказвали достатъчно други партийни лидери, но абсолютно безрезултатно. Не са толкова отдавна и местните избори, когато в Кърджали цели автобуси с изселници от Турция бяха докарани, за да дадат гласа си за кандидатите на ДПС, и след това бяха върнати обратно. Така че деликатната намеса от страна на американския дипломат едва ли е била спонтанна. Макар и специалист по конфликтите в бивша Югославия, Джеймс Пардю обича да коментира сегашните процеси в България. Но реченото в Кърджали не ще да е плод на любов към публичните анализи. И няма да е изненадващо, ако стреличките, хвърлени към ДПС и Сокола, се окажат предвестник на нещо, което ще се случи в бъдеще. Или пък са напомняне към самия Доган за по-неангажиращи действия в българската политика. ДПС по принцип са желан партньор в управлението от доста партии, а ролята, която Сокола си е избрал, е най-сладката - на балансьор. Макар някои да го наричат балканския Робин Худ или политически хамелеон (Ройтерс), политически брокер (Станишев) или най-голямото проклятие за България (Иван Костов), Доган си остава политикът, с когото се съобразяват. А и обръгнал на нападки, с които умее да се справя. СДС се опитаха да му противодействат, създавайки алтернативна партия - Национално движение за права и свободи (НДПС) начело с Гюнер Тахир. Резултатът не бе никак задоволителен и от Тахир кой знае каква полза нямаше. В началото на сегашното 39-о Народно събрание срещу Сокола се изправи един от най-доверените му хора - Осман Октай, с неговото Демократично крило. Безрезултатно. Последният опит датира от преди месец, когато бе създаден Българският републикански блок. В него влизат земеделецът Яне Явен, бившият синидикалист и настоящ червен депутат Кръстьо Петков и етническият турчин Гюнер Тахир. Запознати с политическата кухня твърдят, че отново някой отвън заедно с хора отвътре се мъчат да мътят водата на ДПС.Българският балансьор в политиката е дребен на ръст, с очила, доктор по философия, на когото и приятели, и врагове признават, че е помогнал да бъде запазен етническият мир след падането на комунистическото правителство през 1989 година. Това отбеляза за Ахмед Доган в заключението на анализа си Ройтерс. Той обича да се представя, че действа в интерес на Симеон, но често изглежда сякаш Симеон действа в интерес на Доган, бе заявил за агенцията неназован западен дипломат.Коментарите ще продължават. Поне докато в България все още преобладава мнението, че политиката е невъзможна без Ахмед Доган. У нас все още го наричат най-умния политик и го смятат за абсолютно непредсказуем. Видят ли го, журналистите знаят, че каквото и да каже той, то непременно ще попадне на първите страници. Доган засега не е коментирал каквито и да било нападки от страна на западни дипломати или медии към него. Оставил е тази грижа на заместниците си. Колкото до въпроса Етническа партия ли е ДПС?, Сокола просто го подминава. Това е само един мит - е единственият му коментар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във