Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ЗАКОНИ СПИРАТ РАЗВИТИЕТО НА ДОБРОВОЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

При последното си посещение у нас през ноември миналата
година икономическият съветник на президента проф. Джефри Сакс
посъветва управляващите да ускорят приватизацията и да реформират
пенсионната система. Първото му напътствие не бе голямо откритие,
но второто ясно показа, че реформата в осигурителната система
е забравена. През седемте години на преход, подобно на други сфери
в икономиката ни, реформата в пенсионната система бе дефинирана
само като понятие. Но нито едно от правителствата не можа ясно
да определи най-важното - какви цели трябва да постигне тя. Един
поглед към развитите икономически страни обаче е достатъчен, за
да ни подскаже, че промените в тази област не бива да пропуснат
и допълнителното доброволно осигуряване. В България този втори
стълб на осигурителната система съществува от три-четири години,
но днес новите данъчни закони са на път да спрат неговото развитие.
След приемането на Закона за корпоративното подоходно облагане


въпросът за данъчното третиране


на доброволното пенсионно осигуряване, в който се
включват преференциите и за осигурители, и за осигурени, остана
висящ. В предишния нормативен документ - Закона за данък печалба,
средствата, които фирмите отделяха за допълнително осигуряване
на служителите си, до определен размер се признаваха за разход.
За нуждите на данъчното облагане тези суми се приспадаха от финансовия
резултат на предприятията. В текстовете на новия закон обаче този
стимул за работодателите не е включен.


По презумпция средствата за доброволно пенсионно
осигуряване представляват социален разход за фирмата, макар и
доста по-различен от текущите потребителски социални разходи,
изброени в чл. 293 и 294 от Кодекса на труда (поевтиняване на
храната за персонала, карти за градския транспорт и др.). Но в
Закона за корпоративното подоходно облагане дори и те се облагат
с 20-процентен данък, а доброволното пенсионно осигуряване възниква
пък изобщо не се определя като социален разход. Така
тези средства могат да се тълкуват като неприсъщ разход на фирмата,
с който би се завишил финансовият резултат преди облагане с данък
печалба. Всъщност за разлика от социалните разходи, посочени в
Кодекса на труда, вноските за допълнителна пенсия имат спестовен
характер. Така на практика новите нормативни текстове налагат
данък върху една спестовна по своята същност парична вноска -
нещо непознато в данъчната практика по света.


Къде могат да се търсят причините за


отпадането на съществуващите досега облекчения


Най-лошият атестат за депутати и експерти е, ако
премахването на стимулите за допълнително пенсионно осигуряване
се дължи на недоглеждане и неоценяване на ефекта от новия данъчен
закона върху пенсионните фондове. Подобен пропуск е недопустим,
но пък е и най-лесно поправим.


Другата възможна причина е законодателят да предвижда
решаването на всички въпроси на доброволното пенсионно осигуряване
със самостоятелен нормативен документ. Въпреки някои проблеми,
по този начин то може да бъде признато като присъщ разход на фирмата,
каквато практика вече се използва при уреждането на доброволното
осигуряване при безработица, или поне като социален разход.


Предложения и проекти за отделен закон за доброволното
осигуряване има от две години, но до днес те са разглеждани само
на експертно ниво. И ако депутатите не искат съвсем да ударят
спирачките на допълнителното пенсионно осигуряване през
новата година, то те би трябвало да гласуват подобен нов закон
до февруари. Чисто технически този срок е приемлив за пенсионните
фондове, защото вноските за януари се превеждат от работодателите
през февруари и така няма да попаднат под рестрикцията на Закона
за корпоративното облагане. В противен случай намаляването на
размера на вноските ще се отрази негативно върху размера на инвестициите
на фондовете, а оттам и върху размера на изплащаните пенсии.


Другият възможен мотив за премахването на облекченията
за доброволното пенсионно осигуряване и за облагането на всички
социални разходи е събираемостта на данъка върху печалбата. Практиката
през последните години доказа, че в сравнение с косвените данъци
и данъците, плащани пряко от физическите лица, събираемостта на
този данък е по-малка. Сега чрез ограничаването на разходите на
фирмите само в сферата на преките производствени нужди се създават
предпоставки за увеличаване на данъчната основа, т.е. на положителния
финансов резултат, който са облага с данък печалба.


Разбира се, от гледна точка на данъчната политика
в подобни разсъждения има икономическа логика, но пък те са в
противоречие с целите, които би трябвало да постигне реформата
в пенсионната система. Освен това


ограничаването на доброволното осигуряване


намалява възможността за акумулиране на дългосрочни
капитали в икономиката. Като институционални инвеститори пенсионните
фондове в развитите страни са едни от най-сериозните играчи на
финансовия пазар. В САЩ например те управляват активи, които представляват
около 35% от брутния вътрешен продукт на страната. Подобно е положението
във Великобритания (над 31%) и в Холандия (около 45%). В този
смисъл съществуването и развитието на капиталовия пазар е свързано
с развитието на дейността на пенсионните фондове.


Изтегляйки от пряко потребление паричен ресурс, фондовете
играят и важна антиинфлационна роля. Факт, който въпреки съществуването
на Валутен борд у нас не бива да се забравя, още повече че рано
или късно левът ще трябва да се отвърже. Не по-малко
съществена е ролята на пенсионните фондове за бюджета и бюджетния
дефицит. Инвестирайки в ДЦК, и то дългосрочно, те са източник
на евтин ресурс за фиска. Естествено не на последно място е тяхната
социална функция, индиректният резултат от която също е облекчаване
на държавните финанси.


Според мениджърите на пенсионните фондове


изходите от неблагоприятното положение


не са много. Възможно най-безболезнено и лесно е
да се приемат два допълнителни текста в Закона за корпоративното
облагане. Първият да посочи процент от минималната заплата, до
който отделените от работодателите средства за допълнителни пенсионни
осигуровки да се признават за разход. Вторият текст би трябвало
да определи, че разходи за допълнително социално, пенсионно или
здравно осигуряване са извън задължителното осигуряване, определено
със закон.


Другият изход е бързото приемане на самостоятелен
закон за доброволното осигуряване или на тълкувателни наредби
от финансовото министерство, които да уточнят статута на допълнителните
пенсионни вноски в Закона за корпоративното облагане.


Според някои ръководители на пенсионни фондове не
особено добър, но все пак възможен вариант за решаване на проблема
е и промяна в Кодекса на труда, с която допълнителните вноски
да се включат към социалните разходи на фирмите.


Във всеки случай, ако се запази сегашната данъчна
уредба


перспективите пред фондовете няма да са розови


Мнозина работодатели вероятно ще преосмислят политиката
си по отношение на своя персонал. Някои от тях със сигурност ще
намалят вноските си за допълнително пенсионно осигуряване и ще
се възползват от преференциите, които им дава допълнителното осигуряване
за безработица. Още по-трудно ще е включването на нови членове
в пенсионните схеми на фондовете. Досега над 95% от вноските им
идваха от работодатели, а при днешните данъчни закони те нямат
мотив да осигуряват допълнително работниците си. Съвсем друго
ще е, ако доброволните вноски все пак бъдат определени като социален
разходи. Тогава печелившите фирми ще предпочетат да платят 20%
данък върху тях вместо по-големия данък върху печалбата.


Ясно е едно - за да има наистина промени в пенсионната
система у нас, всички икономически закони трябва да се разглеждат
в контекста на развитието на допълнителното осигуряване. А и след
година или две едва ли ще има полза да си спомняме за съветите
на професор Сакс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във