Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИТЕ БЕДНИ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕТО НА ВЛАСТТА

Средата на прословутите 800 дни на Симеон Сакскобургготски вече превали. От всички посоки валят мрачни прогнози за поредното разочарование. Отвън обаче ни хвалят - нещата, казват, вървят добре, оправяли сме се били. Самият премиер също заяви, че хората започват да живеят по-добре, но не го усещат. Данните от социологическите изследвания показват същото. Как става тази магия? Очевидно някой нещо бърка!Да, грешка определено има. И тя не е в статистиката, икономическите и социологическите данни. Основната грешка е в множественото число, което се употребява - българите, обществото. Всичко това е вече спомен от далечното ни егалитарно социалистическо минало, когато средностатистически българин означаваше нещо реално. Нещо повече - мнозинството се вписваше в това понятие. Макар и бедна, в социалистическата ясла имаше по малко за почти всички. И много - само за малцина. Нищо подобно няма сега. Не е необходимо да си кой знае колко прозорлив или наблюдателен, за да погледнеш през прозореца и да видиш ровещите в кофите за смет, опърпаните, но отчаяно крепящи се пенсионери, и лъскавите коли, профучаващи покрай тях. Средностатистически те ядат (както се казваше в брадясалия анекдот) пуйка със зеле. Само че ако ги попиташ за политиката, живота, управляващите, те няма да ти отговорят като ядящи пуйка със зеле. Голямата част от тях ще псуват, а успешно вписаните в новите икономически реалности ще ти отговорят уклончиво-позитивно. А иначе хората започват да живеят по-добре. Средностатистически. Само за три години (от 1999 г. насам) групата на успешно вписалите се в пазарните отношения (не свръхбогати, а просто такива, които ходят на почивка, купуват си мебели, апартаменти, сменят колите си и пр.) се е увеличила два пъти. Намаляла е като обем и групата на крайно бедните, на тези от дъното - при това с близо една трета. Нещо повече - тези две крайни групи все повече започват да копират западноевропейските си аналози. Успешно вписаните в пазарната среда все повече са висококвалифицираните, високообразованите, владеещи английски, компютър. Нискообразованите, неквалифицираните, старите, болните и ромите съответно вият. Точно както си е навсякъде по света. (Говоря не за масово съществуващите у нас представи за западния свят като мечтания земен рай, а за реалния свят.) Ето как изглежда днес стратификацията в българското общество в различните образователни групи. (Стратификацията е извършена на базата на потреблението, като в категорията дъно попадат хората, които фактически са изхвърлени от пазарните отношения, а в категорията връх попадат не богаташи, а успешно вписаните в пазарните отношения)Ето и структурата на безработицата в различните образователни групи. Казано накратко, всичко сочи нормализация на живота. Кадърните, знаещите и можещите изплуват. Тези, които не могат да продадат труда си или са принудени да го продават за жълти стотинки, мизерстват. Средностатистически, както казах, те ядат пуйка със зеле. Според премиера, Дойче Банк и чуждестранните наблюдатели те ядат дори по-тлъстичка средностатистическа пуйка в последно време. Може и да е вярно. Проблемът е, че наблюдаващите яденето на пуйката са значителна маса (около 25% придънни), а тези, които дори не се допускат като наблюдатели, са около 20% от населението (на дъното). И все пак има страни, които са като нас, че и по-зле. И тези страни спокойно си битуват и не се тресат от недоволство, ругатни и социални напрежения. Да, наистина стратификационната структура на българското общество започва да напомня западняшката: кадърното, младото, образованото - горе; неграмотното, неквалифицираното - долу. Но приликата е само дотук. Защото, малко или много, тамошната бедност е генерационно възпроизведена, стара, традиционна, семейно-родова. Затова тя се приема относително безболезнено от нейните носители. Българската бедност е нова бедност. Настоящият български беден е паднал от сравнително високо дърво. (Доскоро той не съзнаваше това, защото в сравнение с хората на Запад се чувстваше беден, ала истинската бедност в най-уродливите й форми не познаваше.) Той беше и номинално все още е собственик на недвижимост - 97% от смятащите се за бедни имаха и все още имат такава собственост. Сега обаче тя се руши над главата му, все повече губи стойността си и в рамките на 10 години ще рухне (близо половината от тази стратификационна група признават това). Настоящият беден имаше достъп до здравна помощ, можеше да отиде на почивка, да изучи децата си, да си оправи зъбите. Сега един от сто успява да събере пари, за да си оправи зъбите, и също толкова са успели да изпратят детето си на почивка. Настоящият беден помни друг живот и това го прави зъл, радикален, недоволен, чувстващ се ограбен. Ограбен и от демокрацията, и от реформата, и от политиката и политиците. Какво може да му върне спокойствието, удовлетвореността от живота? Нищо друго освен възвръщане на предишния му статус на живот и потребление. По-точно казано - нищо! Не и в този нов пазарен свят, в който освен спомена за споменатата социалистическа ясла и отчаянието от неспособността си да се вгради в него той се чувства като аутсайдер. И е такъв. Та да се върнем на шанса на премиера Сакскобургготски да изпълни обещанието си и в рамките на 800 дни да успее да накара този българин (над 40% от населението) да се почувства по-добре. Да си представим икономическо чудо, при което реалната покупателна сила на тези хора нараства с 15 процента. В цял свят в традиционните общества за този подвиг той би бил носен на ръце. Тук за същото той ще бъде оплют от самите бедни и от сарказъма на медиите. Повдигнал бил доходите с 15% - че върху 70 лв. това няма и десет лева, не стига за пет хляба и толкова кофички с кисело мляко! Това ли е чувствителното и несимволично подобрение! Така че, каквото и да направи царят-премиер, ще бъде обруган. Това, което биха признали новите бедни като несимволично и чувствително, е поне възстановяване на техния отминал статус. Но затова ще трябва да дочакат новите залпове на Аврора. Или казано с българската поговорка - кукуво лято. Нещо повече, новите бедни ще бъдат и бъдещото проклятие на всяка нова власт и възможен (макар и малко вероятен) извор на политически изненади. Защото те дълго няма да се примирят и ще помнят. Те ще се радикализират в условията на политическа реалност, която не може да им предложи политическа партия дори малко от малко толкова радикална, колкото са те самите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във