Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ: ОТ ТРЪН ТА НА ГЛОГ

Парламентарната планина се напъна и роди поредното нормативно мишле. Въпреки големите претенции на вносителите, и главно на Новото време, приетият след протакане, скандали и обструкции нов Закон за политическите партии не решава нито един от хроничните проблеми на българската партийно-политическа система. За сметка на това законът създава редица нови проблеми и вместо да улесни подготовката на следващите парламентарни избори, може допълнително да я усложни.Преди всичко не е сигурно, дали новият закон за партиитеизобщо ще влезе в силаНякои от приетите в самия край на парламентарната сесия текстове, и по-специално - въведеното изискване за пререгистриране на всички партии извън тези, представени в настоящото Народно събрание, станаха повод за остри възражения от страна както на БСП и СДС, така и на най-големите извъпарламентарни формации. Какви са действителните мотиви за протестите е отделен въпрос, но без съмнение оспорваните правила за пререгистрация дават основание да се говори за неравнопоставеност между партиите в страната. Нека припомним, че според спорния текст не подлежат на пререгистриране партии, които са участвали самостоятелно или в коалиция на парламентарните избори през 2001 г. и имат самостоятелни парламентарни групи или поне един народен представител в настоящото Народно събрание. За разлика от тях извънпарламентарните формации трябва в срок от три месеца след влизането на закона в сила да подадат отново документи в съда, заедно със списък с имената, адресите и ЕГН на минимум 5000 техни членове.С тези мотиви представители на единадесетте обединяващи се десни партии поискаха от президента Първанов да наложи вето над закона. Според председателя на СДС Надежда Михайлова, новият закон дискриминира политически партии, участвали в последните изборите и получили 1 или 2%, а дава привилегии на други, създали свои групи в рамките на този парламент. Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов по конституция партиите са равнопоставени, но законът ощетявал коалиции като ВМРО-Гергьовден, която преди четири години взе 3.7% от гласовете на избирателите, или партии като ССД, чийто лидер е избран за кмет на столицата. Каракачанов изтъква, че от всичките 23 формации в настоящия парламент, които по новия закон са освободени от задължението за пререгистриране, поне една трета са фантоми и не могат да съберат петте хиляди членове, необходими за това. Десните формации възразиха и срещу изключително краткия (тримесечен) срок за пререгистриране. Възможно е дадена партия да бъде ударена служебно преди вота заради тромавата съдебна система, опасява се Красимир Каракачанов. След срещата на президента Георги Първанов с единадесетте десни партии стана ясно, че е той е склонен да наложи вето върху новия Закон за политическите партии. Според участници в срещата Първанов е споделил негативната им позиция по закона и се обявил против подобни двойни стандарти при третирането на политическите сили във и извън парламента. Но дори и по някакви свои мотиви президентът да пусне закона (за което той си остави вратичка), БСП вече обяви, че обмисля неговото оспорване пред Конституционния съд.Създалата се ситуация поражда голяма опасност от забавяне и блокиране на процедурите, свързани с нормалната подготовка на изборите. Може да стане така, че ако след неуспешно президентско вето проблемът бъде отнесен до Конституционния съд и окончателното му решаване се отложи до февруари-март, в едни юнски избори на практика ще могат да участват изключително парламентарно представените партии. Останалите ще се окажат просто служебно дисквалифицирани поради липсата на достатъчно техническо време за оформяне на нужните документи и извършване на съдебната процедура. Едва ли е нужно да се привеждат аргументи за пагубните последици от подобно деформирано развитие на демократичния политически процес в една страна член на НАТО и очакваща дата за подписване на договора за присъединяване към Европейския съюз.Идеята за рационално редуциране на броя на партиите в България чрез елиминиране на партиите фантоми и партиите фирми безспорно заслужава подкрепа, но случилото се показва, че и най-добрият замисъл може да бъде компрометиран чрез нескопосано (или користно мотивирано) практическо изпълнение. Никаква демократична реконструкция на нашата политическа система не е възможна и още по-малко - приемлива, извън и без мнението на българските граждани. Именно те, гражданите, а не едно или друго парламентарно мнозинство, имат право да определят коя партия има право на съществуване и коя - не. В този контекст поставянето на изкуствено нагласени препятствияработи против, а не в полза на консолидирането на българската демокрация. От задължението за пререгистриране спокойно можеха да бъдат освободени всички партии, спечелили повече от 1% от гласовете на избори през последните четири години. В годината на изборите е редно на партиите да се предостави възможност да обсъдят с гражданството своите политики, а не да концентрират усилията си в правенето на организационни списъци и в разтакаването по съдилища. Ако пък това се смята за толкова важно, (не)обяснимо е защо бе оставено за последния момент, а не бе сторено преди една година или шест месеца. Още по-фрапиращо е очевидното толериране на някои от представените в Народното събрание партии. Ако Демократи за силна България и вероятно Новото време няма да имат никакъв проблем с удовлетворяването на поставеното в закона изискване за удостоверяване на минималния брой членове (5000), то повечето от включените в Коалиция за България партньори на БСП сигурно и вкупом едва ли биха представили списък с пет хиляди реални имена. От тази гледна точка социалистите едва ли имат основание да повдигат въпроса за двойния стандарт, защото самите те и камуфлажната им коалиция са може би най-облагодетелстваните от прилагането на подобен подход в закона. Впрочем, както се разбра впоследствие, от БСП са се опитали тайно да спазарят срещу подкрепата си за закона шестмесечен отлагателен срок за прилагането на клаузата, забраняваща на партиите да преотдават под наем предоставените от държавата помещения. И това е било на път да се случи, ако социалистите не са прекалили, искайки като бонус закриването на комисията, разследваща информацията за тяхното финансиране от режима на Саддам Хюсеин. Което показва, че лидерите на соцпартията се притесняват не толкова от погазването на демократичните стандарти, колкото от секването на приходите от наеми в превърналата се в подобие на базар Илиянци сграда на Позитано 20.Най-големият порок на този закон (както и на редица други) е, че той е безнадеждно замърсен откористните подбуди на партиите Повечето от политическите сили се стремят чрез законови текстове, представяни за гаранции за публичния интерес, да решат свои собствени проблеми или да си осигурят едностранни и нечестни предимства. Едни подкрепиха закона в този му вид, защото ги устройва, въпреки че противоречи на принципите, които отстояват. Други протестират срещу него, защото биха желали той да отстрани или поне допълнително да затруднява противниците, от които се опасяват. Трети се възмущават днес от поведението на мнозинството, а вчера допускаха (и сигурно продължават да допускат) коалиционно партньорство с него в следващия парламент. Особено голяма обаче е отговорността на парламентарното мнозинство (НДСВ, ДПС, Новото време), което отскоро възстанови своята сплотеност. Съвпаденията вече станаха прекалено много, за да допуснем, че критичното забавяне на редица важни закони, свързани с изборите догодина, се дължи само на лоша организация или некомпетентност. Както всички забелязват, мнозинството показва удивителна експедитивност, когато трябва да прокарва определени решения в полза на едни или други интереси. Управляващите трябва да осъзнават, че поемат много голяма отговорност, ако си правят тънката сметка да си осигурят нечестно електорално предимство чрез умишлено объркване и дезорганизиране на подготовката и провеждането на изборите. А такива симптоми очевидно има, колкото и лицемерни да са някои от протестите срещу тях.Може би най-печалният факт, свързан с приетия нов Закон за политическите партии, е, че той отбеляза окончателния крах на намеренията за сериозна реформа на българската политическа система, поне в този парламент. Вече няма никакво съмнение, че гръмките заявки за коренно преобразяване на българската политика, въплътени в приетия на първо четене Избирателен кодекс, ще останат чиста демагогия. Бунтарите от Новото време се задоволиха с явните и неявните отстъпки на управляващите, а очевидно смятат, че новият Закон за политическите партии ще им измие очите пред избирателите. Повечето от останалите формации в парламента показват, че са напълно удовлетворени от статуквото, защото явно са убедени, че то им гарантира безпроблемно съществуване и занапред. Впрочем, 2004 г. напълно потвърди тази преценка. Но дали ще бъде така и през 2005 година?

Facebook logo
Бъдете с нас и във