Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ ВАВИЛОН

ЧРЕЗ ЕВРОСЪЮЗА АНГЛИЙСКИЯТ ЕЗИК ПРЕВЗЕ ДОРИ ФРЕНСКИТЕ МИНИСТЕРСТВАПрез ХVII век образованите хора от Централна и Източна Европа успявали все още да се разберат помежду си на латински. В средата на ХIХ век най-подходящият език на пътешественика из тези краища вече бил германският - официален език на Хабсбургите, под чиято власт живеели унгарци, чехи и още доста други народи. Сто години по-късно доминиращата реч в региона вече била руската. Днес езикът, на който ще се говори от Полша до България през ХХI век, вече уверено си пробива път в две посоки: отдолу, през образователната система, и отгоре, през политическия и бизнес елит. Този език ще е английският, изучаван в момента от две трети от всички ученици от Балканите до Прибалтика. Повечето страни от региона вече се присъединиха, или очакват да се присъединят, към Европейския съюз - събитие, което придава допълнителна тежест на английския като единния език на общността. В Централна и Източна Европа владеенето на английски е вече толкова основно умение в модерния живот, колкото са шофирането и употребата на компютър. Какво обаче се случва междувременно с другите основни езици? Повечето източноевропейски страни изхвърлиха руския от бита си със същата ярост, с която изхвърлиха и комунистическата идеология, покрай която го бяха научили. В балтийските страни той си остава вторият най-изучаван език, но обяснението се крие в големите руски етнически малцинства в тях. В Полша и Словакия обаче вече се е смъкнал до трето място, а в Чехия и Унгария на практика изобщо не се изучава. С други думи, руският все още може да служи за общ език, но само между по-възрастните централноевропейци, възпитавани при социализма. Колкото и иронично да звучи, в това число влизат и онези политици, които доведоха промените в бившия източен блок. Сега те пренасят звука от руския език в коридорите и кафенетата на Европейския парламент. Доста по-изненадваща обаче е липсата на ентусиазъм по отношение на немския в Централна Европа. Дори и при комунизма в повечето от тях той бе по-популярен от английския - от една страна, заради исторически наслоения, а от друга - като език на братската социалистическа ГДР. След падането на Желязната завеса Германия се превърна в основния пазар и главния инвеститор в бившите соцстрани. И въпреки това само в Чехия, Унгария и Словакия немският език може да се сравнява по популярност с английския. Но и там той губи сравнението. Възможно е част от обяснението да е в срамежливостта на самите германци, които се притесняват да разпростряняват езика си в страните, окупирани някога от Хитлер. Но Франция подчертано не страда от подобна свенливост. Нейната културна дипломация в региона винаги е била интензивна, енергична и щедра. Френските културни центрове са изпъстрили централноевропейските столици. Най-новият от тях отвори врати в латвийската столица Рига само преди месец. Но възхищението към френската култура далеч не е съчетано с възхищение и към френския език. Единствено в Румъния той бие по популярност английския, и то най-вече заради близостта си до самия румънски. Една от причините за хегемонията на езика на Шекспир е в изискванията на чуждестранните инвеститори. През последните 15 години най-големият пряк инвеститор в Източна Европа е германска компания - Сименс - но и тя отдавна е приела английския като свой корпоративен език. Нашите компании са много прагматични - признава Бернард Велшке, шеф във Федерацията на германските индустриалци. - Те държат да използват единен език за бизнес, дори и да не е техният роден. Единственото изключение от казаното е развлекателният сектор в Германия, който е принуден да си стои вкъщи заради глобалното предпочитание към англоезични продукти. Във Федералната република ежегодно се продават 200 млн. музикални диска; същевременно най-успешната немска група, Рамщайн, е продала едва 6 милиона диска извън страната за цялата си десетгодишна дейност. Изоставаме почти безнадеждно, признава Бьорн Акстинат, един от ключовите играчи в немския музикален бизнес. Според него единственият шанс е Централна и Източна Европа да се превърнат в растящ пазар за германска култура. За целта обаче Берлин трябва да вложи доста повече средства и енергия в културната дипломация. Възходът на английския като съвременна лингва франка обаче далеч не слага край на споровете за националните езици на отделните държави, особено на Балканите. Един проблем, който засяга не само техните жители, но и Европейския съюз. ЕС приема официалния език на всяка своя членка и всички важни документи се превеждат на този език. Само неуморният труд на преводачите коства на общността близо милиард евро всяка година. За по-второстепенните книжа обаче се ползват само трите основни работни езика - английски, френски и немски. Френският отдавна води безнадеждна борба с английския за пазарен дял в обединена Европа; немският отдавна е изостанал. Сега обаче с приемането на още няколко англофилски страни френският окончателно губи шансове. Нещо повече, засилената употреба на английски в ЕС се прехвърля постепенно и в министерствата и другите институции на страните членки. Прочутият френски лингвист Жан-Франсоа Денийо с ужас констатира наскоро, че английският е завладял дори френското Министерство на финансите, сърцето, бастиона, крепостта на френската мощ. Големият въпрос сега е дали налагането на английския като втори или дори като първи език ще ускори процеса на политическа интеграция на Европа. Несъмнено езиковата бариера, която досега възпретястваше паневропейския политически диалог, е на път да падне. Вероятно това ще доведе до появата на единно европейско обществено мнение и на политици с общоевропейско мислене. Проблемът е само, че и преди империи са ползвали общ език (като СССР например) и въпреки това са рухвали. Езикът може да улесни още повече работата на добрата политическа система; но той не би могъл да компенсира недостатъците на лошата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във