Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД ПОЧУКА НА ВРАТАТА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровЗа повече от три години работа като президент Владимир Путин не е отсъствал нито веднъж по болест, твърди седмичникът Аргументи и факти. Потвърждава го и болничният лист от Централната клинична болница, наричана още Кремълската. Няколко пъти през този период президентът се е простудявал, но това не е ставало повод да лежи в къщи, по-точно в резиденцията си, а за лечение е използвал обикновени таблетки. Путин обаче редовно преминава през прегледи, тъй като това е изискване на конституцията. От прессекретаря му Алексей Громов може да се узнае как протича спортният график на президента. Всеки ден той плува по километър, изпълнява комплекс физически упражнения по своя методология, не забравя джудото, понякога язди кон и не се отказва от разходките с лабрадора Кони.Миналата седмица президентът Путин отново показа добрата си физическа форма и работоспособност. На 12 април той пристигна рано от Москва в родния си Санкт Петербург и в движение се скара на губернаторите от Северозападния федерален окръг. Но първо им представи своя нов пълномощник - бившата вицепремиерка Валентина Матвиенко, жена с делови и забележителни човешки качества. Губернаторите се оплакваха от липса на пари и от 45-процентното износване на жилищно-комуналното стопанство. Най-тревожно е положението в самия Питер, който се готви да посрещне 300-годишния си юбилей и неизброим брой гости от чужбина. Като лека тренировка премина срещата на антивоенната тройка - Русия, Германия и Франция. Един след друг в старата руска столица пристигнаха Герхард Шрьодер и Жак Ширак. Някои политолози подхвърлиха преди срещата, че Берлин и Париж може да предпочетат съюзническите отношения със САЩ пред партньорството с Русия, но явно не дисциплината, а вътрешната политическа логика надделя. Германският канцлер и френският президент се движат по ръба на общественото мнение, като засега успешно балансират между вътрешния и външния натиск. Журналисти пуснаха слуха, че се готви нова Ялта, но Путин и Шрьодер категорично отхвърлиха предположението, че следвоенен Ирак може да бъде разделен на окупационни зони. Тримата смятат, че централна роля трябва да има ООН, без да изключват приноса на САЩ. Ние винаги сме твърдяли, че режимът на Саддам не отговаря на западните стандарти, но в такова положение са поне 80 % от държавите в света, обясни Путин. Силови решения са безперспективни, ние не прикриваме диктаторите, но народите трябва сами да решават съдбата си. Военната операция в Ирак разрушава системата на международното право, а това е опасно, след като нейна алтернатива няма, подчерта Путин. Той даже се вгледа във фланелката на един от британските журналисти с образа на Че Гевара. Няма защо да правим износ на капитализъм, язвително вметна руският президент. Демокрацията трябва да се развива вътре в държавите, а не да се внася отвън, отбеляза и германският канцлер Герхард Шрьодер. На срещата в хотел Европа Жак Ширак показа висш дипломатически пилотаж. Той обясни, че ситуацията в света оправдава блиц-срещата в Санкт Петербург. Предстоят срещата Русия - ЕС и срещата на 8-те и всички страни трябва сериозно да се подготвят за нея. Ширак спомена, че всичко трябва да се събере под покрива на ООН. Определението покрив (крыша) предизвика известно смущение сред руските журналисти, тъй като думата в руския език има и криминален оттенък. Да сложиш крЫшка означава и да убиеш някого... Сега следвоенната система за сигурност е силно разклатена, ООН е превърната в домашна опозиция, а САЩ изпитват желание да разширят своята национална сигурност до самите огнища на заплаха във всяка точка на света. След Афганистан и Ирак, следващи може да се окажат Сирия и Северна Корея, а според някои руски политици - даже Русия. Уроците по демокрация може да се окажат прекалено скъпи и обременителни за крехкия в момента световен ред. Руските военни вече предупредиха, че военновъзпитателни мерки срещу Северна Корея, която е в близост до руските граници, са опасни. Вашингтон обаче обясни, че няма намерение да използва силата си в този район. След като трите държави са така загрижени за Ирак, защо да не опростят дълговете на страната, бе предложено от Вашингтон. Канцлерът Шрьодер заяви, че това е тема за Парижкия клуб, а президентът Ширак подчерта, че този въпрос не е приоритет за Париж. Далеч по-бурна бе реакцията в Русия. Ирак все още не е 51-ви американски щат, за да ни се диктува по този начин, заяви председателят на Държавната дума Генадий Селезньов. Русия ще брои всяка копейка, загубена от тази война, посочи той, и ще търси компенсации, защото освен 8-те милиарда дълг Русия има пропуснати ползи от 2 млрд. долара. Като пример даже бяха дадени Волгите-такси, които Горкиевският автомобилен завод не можа да изпрати в Ирак. Бившият руски премиер Евгени Примаков, сега председател на руската Търговско-промишлена палата, съобщи, че в навечерието на войната е предал на Саддам Хюсеин посланието на президента Путин да се откаже от президентския пост. Вие и по време на кувейтската криза ме съветвахте същото, потупал го Саддам по рамото и се оттеглил. Дали е бил истинският Саддам не е ясно, но след това американците го потупаха с високоточно оръжие по гърба. Идеята за опрощаване на иракските дългове не се хареса особено на Примаков. Нека новото иракско правителство първо да поеме отговорността за тези дългове, а после да се преговаря за тях и да се престане със спекулациите, че те са били само за военни нужди. С тези пари е извършвано и гражданско строителство, подчерта Примаков. Известният икономически експерт Сергей Глазев предложи друг вариант - Ирак, първо, да върне дълговете, а после руски фирми и предприятия ще ги инвестират във възстановяването на страната. Други експерти пък предложиха - ако американците поемат опека над новото иракско правителство, да опростят руския дълг към САЩ и оттам нататък да се преговаря по другите дългове. За преструктуриране на иракския дълг може да се говори, но за опрощаване не е логично. Нека тогава да бъдат опростени и съветските дългове, заявиха други икономисти. Слуховете, че обстреляният недалеч от Багдад руски дипломатически конвой е пренасял секретни архиви на предишния режим или че Саддам може да се укрие в Русия, са чиста спекулация, бе заявено гневно в Москва. Външният министър Игор Иванов реагира на тези закачки спокойно. Участниците във военната операция трябва да поемат изцяло отговорността за решаване на хуманитарните проблеми в Ирак, посочи от своя страна Иванов. Прехвърлянето на топката е част от политическата игра на интереси и опит за претегляне на силите преди следващия спор кой какъв дивидент да получи от създалата се ситуация. От операцията в Ирак силно е разклатена и ОПЕК. Военнополитическият фактор в борбата за суровините затисна икономическия и Русия като суровинна държава трябва да преразгледа вижданията си. На световния пазар вече има излишък от 2 млн. барела нефт на денонощие. Ако бъде възобновен бързо износът на нефт от Ирак и Нигерия, този излишък може да се увеличи двойно. Нефтената дипломация, едно от високоточните оръжия на Москва, ще трябва да се ориентира към нови технологии. Новият световен ред, разбиран като механизъм за военнополитическа и икономическа сигурност, живее с атавизмите на миналото и съмненията за бъдещето. Демокрацията изключва юмручното право, но как без сила можеш да накараш диктаторските режими да зачитат елементарните граждански норми? Случаят Ирак не е просто инцидент, а симптом в международното право. Старата Ялта е мъртва, нова няма да има. ООН има желание, но не й стигат възможности. САЩ нямат конкурент. Светът или трябва да спази източния модел на уважение към по-силния, или да убеди американците да се придържат към собствените си ценности не само вътре, но и извън от своята страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във