Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД ДОЙДЕ

За неминуемото настъпване на новия световен ред през последните години се изписаха тонове мастило и бяха изсечени (за хартия) няколко средно големи гори. Но колкото и да са различни авторите - учени, анализатори или политици от най-висш ранг - всички стигат до един-единствен извод. А той е, че глобализацията е пъпната връв на новия световен ред и в него водеща роля са си отредили САЩ. Независимо дали това се харесва на някого, или не. Последното доказателство в тази посока е поведението на САЩ в продължаващата война срещу тероризма. Още с идването си на власт във Вашингтон Джордж Буш подаде няколко сигнала - къде явни, къде по-замаскирани, че с мекушавата политика на Клинтън - изтощителни преговори за постигане на мир, е свършено. А опасенията на Европа, че Буш ще залитне към изолационизъм и отдръпване на Америка от мироопазващите мисии по света (и по-специално в конфликтните точки на бивша Югославия), бяха пометени от бурята след 11 септември. Днес Старият континент вече е притеснен от нещо съвършено различно - САЩ си присвои ролята на световен полицай, който сам определя правилата на играта. Най-пресният пример е операцията в Афганистан. Тя бе подготвена и изпълнена по нов сценарий - без формалната санкция на ООН и със сключването на един военен съюзевфемистично кръстен Антитерористична коалиция. Именно този нов тип съюзи (временни, както ги нарече заместник-министърът на отбраната на САЩ Пол Уолфовиц), са в основата на новата геополитическа стратегия на САЩ. И причината е една - те са изключително мобилни и ориентирани към решаването на конкретни военнополитически задачи.В този смисъл европейските съюзници на САЩ имат достатъчно основания да се страхуват за бъдещето си като определящи фактори в световната политика. Защото днес Вашингтон вече не се задоволява само да подава сигнали, а в прав текст заявява, че няма намерение да се съобразява с ничия мудна система за вземане на решения. Ето защо европейските политици реагираха бурно, когато президентът Буш обяви световната Ос на злото - Ирак, Иран и Северна Корея. И предупредиха САЩ да не воюват самосиндикално с първата набелязана цел - Ирак.Както заяви неотдавна съветникът на президента Буш по външнополитическите въпроси Кондолиза Райс, Сега не е време за съмнения. Малко по-късно държавният секретар Колин Пауъл направо отсече: Ако се наложи - САЩ ще воюват сами.Но истинският студен душ върху тромавата европейска дипломация се изля на 22 февруари от страниците на авторитетния вестник Вашингтон таймс: Съединените щати се отказват от ангажимента си да не използват ядрено оръжие срещу неядрени държави - хвърли бомбата заместник-държавният секретар по контрола над въоръженията и международната сигурност Джон Болтън. - Вашингтон не търси предлог, за да използва ядрения си арсенал срещу когото и да било, но ние сме готови да направим всичко, за да защитим невинното цивилно население на Америка.Така администрацията на Буш сложи край на ангажимента, поет от президента Джими Картър през далечната вече 1978 година. Документът, известен още като Негативни гаранции за сигурност, е скрепен с резолюция N984 на Съвета за сигурност на ООН. През май 1995 г. САЩ, заедно с Русия, Франция, Великобритания и Китай, решиха да продължат за неограничен период от време Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Тогава Вашингтон потвърди ангажимента си да не заплашва с ядрено оръжие неядрени държави - участнички в договора, освен ако те не нападнат САЩ в коалиция с някоя ядрена държава.Така външната политика на Вашингтон, съчетана с рекорден за последните 20 години военен бюджет, изправя европейските съюзници на САЩ пред трудната дилема: да останат под крилото на Америка или да тръгнат по свой самостоятелен път. Засега вторият вариант е почти изключен, като се има предвид неспособността на Европа сама да гарантира отбраната и сигурността си. А и общественото мнение в западноевропейските страни лесно би могло да се обърне в посока на САЩ - достатъчен е само един инцидент от рода на атентата срещу Близнаците на 11 септември 2001 година. Всъщност, ако трябва да се хвърлим надолу с главата в бездънните води на аналогиите, с доста голяма степен на сигурност може да се каже, че днес положението в света много прилича на онова след 1938 година. Но със същата сигурност трябва да се добави и друго - че нещата няма да приключат, както през 1945 година. Въпросът е защо?Съвременният свят е по-обвързан от всякога и в случая не става дума само за една от видимите страни на глобализацията - ИНТЕРНЕТ. Терминът глобален е използван за пръв път от Т. Левит през 1938 г. на страниците на Харвард бизнес ревю като означение на сливането на пазарите, извършвано от транснационалните компании. Днес определенията за глобален и глобализъм са различни, но най-често повтарящите се в тях черти са хомогенизиране на света - живот, съобразен с единни ценности и взаимосвързаност на глобалните играчи (международни концерни, религиозни групировки, профсъюзи, транснационални управленски структури и т.н.).В основата на новата стратегия за развитие на САЩ (поне през първото десетилетие на третото хилядолетие) стои задачата за налагане на ред, в който Щатите не само запазват контролните и регулиращите си функции, но и разширяват зоната на своите интереси върху цялата планета Смисълът на тази задача е в осъществяване на контрол върху ресурсите (природни, демографски, икономически и т.н.) на другите страни и в присвояване на монопола за прилагане на сила в международните отношения.Исторически оформила се особеност на американската политика е използването, главно на икономическите методи, за нейното налагане. Рожба на тази политика бяха транснационалните корпорации (ТНК), които бързо доказаха предимствата си и още от началото започнаха да определят американския външнополитически курс. Неслучайно той е изгодно либерален за тях, и то при всяко правителство.В средата на 80-те години транснационалните корпорации бързо се нагодиха към новата си глобална роля в бъдещия еднополюсен свят. Например днес екипът на президента Буш спокойно може да бъде наречен енергиен, въпреки драмите около фалита на гиганта Енрон. Горе-долу по същата логика бе формирана доктрината Картър: поради нарастващата й зависимост от арабския петрол. Тогава американците се насочиха към силово осигуряване на енергийни суровини. А при Рейгън прилагането на военна сила бе издигнато почти в култ като главно и решаващо средство в битката за ресурси. Влиянието на транснационалните корпорации даде отражения и във военната сфера - днес се воюва кратко интензивно, с бързо постигане на целите и без сериозни военнополитически колизии. И причината е една - дълговременният конфликт крие неизброими рискове за бизнеса. Неслучайно, въпреки предсказанията за дълъг военен конфликт (основан върху виетнамския спомен), и в Ирак, и в Косово военните действия продължиха само по няколко месеца. Операцията в Афганистан стана поредното доказателство за това твърдение. Днес САЩ воюват действително по новому и свеждат до минимум фактора случайност. Привидно, подобно на вече съществуващия Концерт на Великите сили, особено важен елемент на Новия ред е стремежът да няма необхванати от глобалната система силни държави, които биха противостояли по някакъв начин на американските планове.А компенсациите се разпростират не само за великите, но и за държавите около горещата точка. Така например, в сегашния конфликт около Афганистан, на ЕС бяха направени отстъпки, и то главно на смятаните за най-реваншистки настроените - германците. Японците също се включиха в операцията, най-вероятно за сметка на Китай, през който ще получават руски газ. А Пекин няма много варианти за реакция при собствения си проблем с мюсюлманите и предвид вероятността американците вече да са поставили под свой контрол дори ислямския радикализъм и тероризъм. Да не говорим за компенсациите за Русия, Пакистан, Индия и др.Така че първите симптоми на новия световен ред вече са налице. Разбира се, не в завършен вид, но основната рамка на света през третото хилядолетие вече е начертана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във