Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ СОБСТВЕНИК НА БТК ЩЕ Е ЯСЕН ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА

Г-н Славински, на какъв етап е подготовката на проектозаконите за далекосъобщенията и за радиото и телевизията?


- Законът за далекосъобщенията, върху чиято подготовка имам по-конкретни наблюдения, в момента търпи последни редакции и идеята е в началото на тази седмица да имаме една окончателна версия. Предполагам, че върви работата и по законопроекта за радио и телевизия. Поддържаме връзка между двата екипа, за да се синхронизират текстовете.


Спазва ли се графикът за приключване на сделката за БТК?


- Целта е сделката да бъде приключена до края на тази година или поне да бъде избран стратегическият партньор.


Има ли яснота по това, как ще се определя ценовата политика на БТК до края на 2002 година?


- Механизмите, по които ще се осъществява тази политика, принципно са записани в закона. Предвижда се привличането на консултант по този въпрос, с който да бъдат разработени детайлите. Става дума за формула, чиито параметри трябва да се следят от оператора и когато те покажат, че тарифите трябва да се изменят, ще се пристъпи и към съответната промяна. Всичко това ще важи само за БТК и само до 2002 г., т.е. цените на всички останали услуги, предлагани от други оператори, не подлежат на определяне от държавните институции. Тяхното поведение на пазара, разбира се, ще се следи и контролира и там, където има дъмпингови цени или косубсидиране, държавните органи ще се намесват. Но те няма да утвърждават цените на операторите, а само на БТК, която запазва правата си върху гласовата телефония до 2002 година.


Какъв е смисълът на създаването на една нова структура, като Националната агенция по далекосъобщенията, което се предвижда в законопроекта за далекосъобщенията?


- Все още не е ясно нейното име - може би това ще бъде комисия. Но изборът трябва да се съобрази със законопроекта за държавната администрация, за да не се налагат промени, когато законът за далекосъобщенията бъде приет и влезе в сила. Аз бих искал да говоря по принцип за две образувания - как точно ще се казват те, е второстепенен въпрос. Едният орган ще провежда държавната политика. Той ще се занимава с издаването на регулациите и наредбите, с проблемите, свързани с евроинтеграцията, с информационното общество. Този орган ще издава един документ, озаглавен Секторна политика, който ние вече сме подготвили и който всяка година, или ако се наложи по-често, ще се утвърждава от Министерския съвет. В този публичен документ ще са посочени намеренията за следващата година. Така ще се създаде и една прозрачност за операторите. Всички тези действия, свързани с държавната политика, ще се осъществяват от това тяло, което може да бъде министерство или част от министерство или агенция. Това всяка държава си го решава съгласно собствените си административни структури.


Другият орган ще се занимава с регулацията, каквато е практиката във всички западни страни. Той беше създаден през последните две години, така че да започне да действа ефективно от 1 януари 1998 г., когато настъпи процесът на либерализация. Това е органът, който издава разрешителните или лицензите, контролира тяхното изпълнение, следи взаимоотношенията между играчите на пазара, извършва определени арбитражни функции - не точно като съд, но там, където има спорове, ще се опитва първо да ги реши по метода на убеждението, на преговорите. Тази институция ще издава съответните санкции, когато лицензите не са спазени - изобщо това е органът, който регулира пазара. България има потребност от такива два органа.


Новият закон ще разреши ли съществуващите противоречия между закона за далекосъобщенията и Закона за концесиите?


- В Закона за концесии се говори само за честотите, и то само за някои от тях. Всичко това е свързано с един текст от конституцията. Засега няма ясно тълкуване на въпроса за суверенните права, които осъществява държавата върху радиочестотния спектър съгласно конституцията - дали се осъществяват само чрез концесии, или не. Това е въпросът, който продължава да създава известни двусмислия в закона. Предвижда се радиочестотният спектър да бъде разпределян чрез концесии и чрез лицензи. Тези честоти, които са свързани с продажба на обществена услуга, се предвижда да се отдават чрез концесии. Останалите честоти, които бих нарекъл по-технологични и които спомагат за извършването на друг вид дейност - не специално далекосъобщителна, ще се получават чрез лицензи. Погледнато от друг ъгъл, честотите, които представляват голям търговски интерес, са на концесия, а останалите са на лицензи. Смятаме, че по този начин суверенните права на държавата са защитени най-добре и са съобразени със сегашното законодателство. Смятам, че всяко законодателство търпи промени и не изключвам възможността, когато минат тези най-драматични години на прехода и се приближим до западноевропейското законодателство, да има още една промяна на тази законова рамка. Още сега се вижда, че някои неща трябва да бъдат променени, когато изтече срокът до 2002 година. Тогава бихме могли да хармонизираме напълно нашия закон, а въпросът за концесиите и лицензите, бидейки окончателно изяснен, може да претърпи някакви промени. Още повече че доста страни от Европа са предвидили същия срок до 2000-2002 г., има, разбира се, и изключения, които предвиждат либерализацията да стане след 2010 г., но това са наистина изключения.


Продължават ли преговорите с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на заем на БТК в размер на 40 млн. щ. долара?


- Да. Този заем обаче не е задължително да се превръща в собственост. Предложението на ЕБВР включва няколко опции. Една от тях е заемът да се изплаща чрез собственост, другата е да си остане обикновен търговски заем и да се изплаща съгласно приетата схема. Третата възможност е да се изплати веднага и да се прекрати. По отношение на бъдещия стратегически партньор са взети мерки той да се чувства комфортно. Ако той прецени, че неколкопроцентно участие на ЕБВР би допринесло за доброто функциониране на компанията, това може да стане. А иначе по подготовката на заема от ЕБВР се работи. Мандатното писмо претърпя някои малки изменения, с които се целеше да се подчертае, че това е негарантиран от държавата заем. Това е може би първият прецедент, който се появява след толкова години, и е индикация за това, какво е доверието на финансовите институции към БТК. Смятам, че заемът ще бъде осъществен. Това ще окаже благоприятно влияние върху инвестиционните възможности на БТК за следващите една-две години. БТК усвои отпуснатите досега заеми и ги обслужва редовно.


Продължават ли дискусиите за това, кой ще получи лиценза за втори GSM-оператор?


- Работи се и по този въпрос. Има няколко версии, които са разработвани. Постоянно се консултираме за това с консултанта ни Дойче Морган Гренфел. За мен целта е, когато законът за далекосъобщенията влезе в сила, сценарият по втория GSM-оператор да бъде изчистен окончателно. Очевидно е, че вторият GSM-оператор ще получи концесията и лиценза си по новия закон. Така че имаме още малко технологично време, за да изберем най-добрия вариант. Интересите са от две страни. Едната е да се поработи за по-добрата цена на БТК, другата е - да се създаде по-добра конкурентна среда на пазара.


Ще реши ли новият закон проблема с кабелните оператори?


- Те ще трябва да се впишат в рамките на новия закон. По-специфичното е, че се променя постановката, която беше създадена през 1993 г. - че в едно населено място има един оператор. Новият закон се старае да либерализира максимално всички части от телекомуникационния пазар, включително и кабелните оператори.


Ще даде ли новият закон възможност у нас да се създаде частна телевизия с национално покритие?


- Най-бързият начин за това е една от съществуващите програми на БНТ да стане частна - т.е. честотата да бъде отдадена под концесия и да се използва съществуващата инфраструктура на БТК. Практиката сочи, че тази инфраструктура е една сложна инженерна система, която не се изгражда за ден-два, и всеки, който би искал да създава и разпространява тази частна телевизионна програма с национално покритие, би искал да използва съществуващата инфраструктура поне на първо време. Би могло в един по-дълъг период от време да се мисли за изграждане и на собствена мрежа.


Има ли яснота за това, колко би трябвало да струва концесията за една телевизия с национално покритие?


- Няма по простата причина, че досега нямаме такъв опит. Но това трябва да бъде цената за правото за използването на този честотен ресурс. До този момент при лицензирането на частни телевизии е използван един метод, който е свързан със зоната на покритие и коригиран с годишната инфлация. Той се прилага и в момента и това е една от възможностите да бъде определено концесионното възнаграждение. Не изключвам да се използват и други методи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във