Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ Е ИЗПРАВЕН ПРЕД ТРУДНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

С решението на Конституционния съд на САЩ от 12 декември фактически бе определен изхода на продължилото 35 дни след президентските избори политическо и съдебно противопоставяне между Републиканската и Демократическата партии в най-оспорваната през сегашния век надпревара за Белия дом. Изборната победа във Флорида осигури минимално необходимото мнозинство от 271 гласа в 538-членната Национална избирателна колегия, която на 18 декември обяви официално Дж.У. Буш за 43-я президент в историята на САЩ. Така консервативната тенденция /традиционен изразител на която е Републиканската партия/ получи надмощие на проведените парламентарни и президентски избори, независимо че то ще бъде трудно материализирано като политика в условията на приблизително равностойна представителност на двете доминиращи партии в Конгреса. В 100-местния Сенат съотношението на силите е равно, а в 435-местната Камара на представителите републиканците имат мнозинство от 9 места в сравнение с демократите, без да се отчитат двамата независими конгресмени.

Изборът на Дж.У.Буш за президент стана в условията на безпрецедентно оспорвана през отиващия си век изборна борба и по начин, който дава основание да бъде окачествен като една
условна победа.
Т

ова стана след продължителна съдебна процедура, в която за пръв път в изборната история на САЩ се намеси Върховният съд на страната, чието решение за недопускане на ръчно преброяване на част от избирателните бюлетини във Флорида се оказа решаващо. Също за пръв път през последните 112 години за президент на САЩ бе избран кандидат, за който са гласували по-малко избиратели в сравнение с неговия противник. Според окончателните изборни резултати за Ал Гор са били подадени почти 337,600 гласа в сравнение с Дж.У.Буш, които са под половин процент от общия брой на гласувалите 100 млн. избиратели. Те изглеждат внушителни на фона на малко повече от 500-те гласа, които осигуриха победата на Дж.У.Буш във Флорида, а с това и избирането му за президент.

Но от друга страна, трябва да се има предвид, че Дж.У.Буш спечели в 30 от общо 50 избирателни щати. Той повтори едно уникално постижение в политическата история на САЩ: стана вторият американец /след Дж.Адамс в далечната 1824 г./, който след своя баща Дж.Буш-старши също влезе в Белия дом, при това с прекъсване от само осем години, колкото продължи президентството на Б.Клинтън. Неговата крайна победа бе резултат на редица причини и фактори, които трябва да се оценяват в тяхната съвкупност и при отчитане особеностите на изборния процес и участието в него на различните по икономическо положение, политически пристрастия и лични предпочитания слоеве от населението. Оспорваната президентска напревара отрази съществуващата равностойност между Републиканската и Демократическата партии в национален мащаб, но в същото време бе повлияна и от допълнителни фактори.

Минималното предимство, което Дж. У. Буш, а също и Републиканската партия получиха на изборите, дойде в резултат на очевидния успех на усилията да убедят американците, че ще провеждат политика, която ще запази и повиши тяхното благосъстояние, стабилността и мощта на САЩ като лидер в съвременния свят. На фона на постигнатия безпрецедентен стопански растеж от над 5 на сто през последното десетилетие и значими социалноикономически постижения на администрация на Б.Клинтън - Ал Гор, каквито са снижаването на инфлацията до 3,5 на сто, рекордно ниската безработица от 3,9 на сто и откриването на 22 млн. нови работни места, изборният резултат на Дж.У.Буш би могъл да се оцени като изключителен.

Във връзка с това заслужава да се отбележи, че победата на републиканския кандидат за президент се оказа малкоочаквана за мнозинството сериозни американски политически изследователи и експерти. Американската асоциация по политически науки във Вашингтон представи шест експертни прогнози, всички от които предсказваха за победител Ал Гор с резултат между 53 и 60 на сто. Един от най-надеждните прогнозни изборни модели предсказа победа за Ал Гор с предимство от 9 на сто и мнозинство за демократите в Конгреса.

От гледна точка на съществуващите социалноикономически реалности, изборният успех на Дж.У.Буш изглежда труднообясним, като се има предвид, че неговата предизборна платформа не предложи радикални или алтернативни промени в провежданата вътрешна и външна политика, която постигна задоволителни социалноикономически резултати за мнозинството американци. Без да се пренебрегват идейните и практическите различия между двамата, отношението на значителна част от избирателите бе повлияно главно от второстепенни или странични фактори, които, в условията на съществуващата равностойност в изборната борба,
се оказаха решаващи
и наклониха везните в полза на Дж.У.Буш.

Сред тях се открои успешно проведената съдебна стратегия на републиканския кандидат във връзка с изборния вот във Флорида, където фактически бе решена президентската надпревара. Въпреки това, някои решения на съдебните институции, особено Върховният съд на САЩ и този на Флорида, породиха съмнения за политически предпочитания, които в крайна сметка облагодетелствуваха кандидата на Републиканската партия. В същото време не трябва да се подценява ролята на фактори, които пряко повлияха върху изборния резултат на президентските избори. Получените от кандидата за президент на Зелената партия Р.Нейдър около 4 на сто от изборните гласове бяха за сметка изключително на Ал Гор. Сходна бе ситуацията на изборите през 1992 г., когато друг политически аутсайдер - Р.Перо отне милиони гласове от Дж. Буш-старши.

Немаловажно влияние оказа очевидното предимство на Дж.У.Буш като публично и медийно по-атрактивна политическа личност, особено за по-младите американци, което се прояви и на проведените три телевизионни дебати с Ал Гор. И накрая, в полза на републиканския кандидат бе естествената склонност на американците за промени след по-продължително управление, дори на постигнали положителни резултати администрации, каквато безспорно бе тази на Б.Клинтън-Ал Гор. Според преобладаващата оценка на американските политически експерти, освен че е не се възползува по най-добрия начин от постиженията на управлението на Б.Клинтън, като вицепрезидент в продължение на осем години Ал Гор пое и неговите пасиви /особено във връзка с аферата Люински/.
Сега, след като безпрецедентният изборен маратон завърши и предстои официалното встъпване в длъжност на новият президент на 20 януари 2001 г., главният проблем пред Дж.У. Буш ще бъде възможно най-бързото преодоляване на настъпилата ерозия в отношенията между двете основни политически партии и установяването на авторитетна и ефективна изпълнителна власт. Това няма да бъде леснопостижима задача. Наистина, въпреки остротата на политическото и съдебното противопоставяне по повод изборните резултати във Флорида, политическата система на САЩ показа своята стабилност. Политическото напрежение практически не се отрази негативно на стопанската дейност, включително борсовите индекси и курсът на долара. Както Дж.У.Буш, така и лидерите на Демократическата партия показват очевиден стремеж да бъде бързо преодоляно отслабеното единство на нацията. Но независимо от това негативните последици от президентските избори ще се чувствуват още дълго време. Тяхното преодоляване ще зависи също в значителна степен от мащабът и начинът на промените, които администрацията на Дж.У.Буш ще внесе във вътрешната и външната политика. Засега параметрите на тази политика не са точно определени и не е сигурно как тя ще рефлектира върху бъдещото национално развитие и международната роля на САЩ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във