Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ НИС - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ИЛИ ПРИЮТ ЗА ЗАСЛУЖИЛИ?

Новият Национален изпълнителен съвет (НИС), който ХII национална конференция на СДС избра, доста наподобява стария. Изглежда, по този начин сините се опитват да възстановят духа и авторитета, който той излъчваше. Ще се състои ли възкресението обаче?
Първият НИС беше избран на мястото на дотогавашния Национален координационен съвет в навечерието на синята победа през 1997 година. В него влизаха председателят Костов, главният секретар Христо Бисеров, заместник-председателите Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Членове на оперативния орган бяха Муравей Радев, Александър Божков, Васил Гоцев и бившият шеф на СДС Филип Димитров. Всички те изглеждаха като хора, които взаимно се обожават, и се наричаха отбор.
Че синята десетка наистина се чувства като екип, се потвърди няколко месеца по-късно, когато новоизбраният премиер Иван Костов покани повече от половината в Министерския съвет. Извън Дондуков 1 останаха само Бисеров, Соколов и Екатерина Михайлова. Но по всичко личеше, че назначенията им в парламента не са против волята им и това ни най-малко не накърни прословутото единство в отбора. Говори се, че доста преди да влязат във властта, лидерите на СДС вече са били наясно кой какъв пост ще заема не само през първите четири години. Кресла и успешни политически кариери са се уговаряли за много години напред.
Екипът на СДС работеше. Партията - къде с въодушевление, къде с пълно неразбиране, го следваше и се подчиняваше на волята му, но на практика всички извън НИС бяха изолирани от процеса на вземане на решения. Никой, дори и сред депутатите, не знаеше какво точно правят хората на върха. Десетимата не виждаха проблем в това. Имаха си доверие и се радваха на успехите си. Всичко изглеждаше така, сякаш ще продължи вечно.

Синята идилия трая две години

През лятото преди местните избори се оказа, че разбирателството вече е в миналото. Няколко дни преди Коледа на 1999 г. Костов извади от Министерския съвет част от отбора. Евгений Бакърджиев, Александър Божков и Васил Гоцев изпаднаха от правителствения, а после и зад партийния борд. През 2000 г. ХI национална конференция прие и самоотводите на министрите Надежда Михайлова и Муравей Радев, които заради нареждането на шефа си да не съвместяват управленски длъжности напуснаха партийното ръководство. Волята на премиера да бъдат разделени министерски и партийни постове беше превърната в резолюция на ХI конференция. Категоричното мнение на всички, включително и на членовете на партията, бе, че целта на това упражнение бе да се принуди Евгений Бакърджиев да освободи или мястото си в НИС, или председателския стол на столичното СДС. Оттеглянето на Михайлова и Радев бе част от този сценарий, което се потвърди и от завръщането им в НИС само преди седмица.
Ако първият Национален изпълнителен съвет, наречен по-късно от Евгений Бакърджиев

А-отбора, всяваше респект

и уважение сред партийните членове, то недоносчето, което роди ХI конференция на СДС, слиса и най-злонамерените. Сред сините вече спокойно се говори, че Христо Бисеров е фалшифицирал избора и по втория начин е вкарал в НИС-2 силно свои хора - Йордан Цонев, Светлана Дянкова и Михаил Михайлов. Подмяната на волята на конференцията през 2000 г. бе толкова драстична, че при съобщаването на резултатите Бисеров, Цонев и Дянкова бяха шумно освиркани. Въпреки нежеланието на Костов за заместник-председател на партията отново беше избран Евгений Бакърджиев. За разлика от останалите си доскорошни съотборници, Бакърджиев не се смути, че по този начин ще заеме два ръководни поста - в централното ръководство и в столичната структура, и не си направи самоотвод. Принудиха го да стори това два месеца по-късно.

В НИС-2 попадна и друго чуждо тяло

Свръхамбициозният, както го определят колегите му, разградски лидер Никола Николов използва суматохата около надпреварата на лъвовете, за да се шмугне между тях и да играе собствената си игра. Николов не си беше дал труда или просто не бе успял да обвърже интересите си с тези на силните на деня. Вероятно поради това по-късно, когато остана сам срещу всички, бързо изяде пердаха от големите. Сега Николов е съвсем изолиран в НИС и като че ли единствената му възможност е просто да си мълчи.
На практика ХI конференция удовлетвори само едно желание на Иван Костов, като избра Димитър Абаджиев за заместник-председател на партията. Този избор също предизвика недоумение сред членовете на СДС. Твърде младият и малко познат депутат от Търговище все още не беше извоювал уважението на колегите си, когато симпатията на Костов го изстреля към партийните върхове.
В крайна сметка във втория НИС се сблъскаха толкова непримирими интереси, че разпадането му изглеждаше предопределено. Въпросът като че ли беше дали ще повлече след себе си и разпадането на партията.
Процесът започна с оттеглянето на Евгений Бакърджиев в софийската организация. На негово място в централното ръководство, като изпълняваща длъжността член на НИС, бе поставена Мария Стоянова. За период от една година, прекарана в партийния борд, не се намери някой от съпартийците й, който да похвали политическите й качества. Самата Стоянова пък, освен че смени прическата си и окончателно развали отношенията си с Евгений Бакърджиев, едва ли може да обясни каква точно работа е свършила през този период. Както незабелязано остана присъствието й в НИС, така почти незабележимо тя и отпадна от него, когато ХII национална конференция предпочете вместо нея Марио Тагарински.
Всъщност, дали за тази подмяна Стоянова трябва да се сърди на делегатите или на Иван Костов и Екатерина Михайлова? Гласуването за нови членове на НИС, проведено миналата събота (5 май), беше явно и с просто око се видя, че

най-ниска подкрепа залата даде

не за столичанката, а за колежката й от Благоевград - Росица Тоткова. Сред делегатите имаше и толкова убедени, че Тоткова не бива да остава в ръководството, че ставаха прави и гласуваха с две високо вдигнати ръце срещу нея. Но сметките на преброителите очевидно са казали друго.
В СДС си обясняват късмета на Тоткова с личния избор на новия главен секретар Екатерина Михайлова и на председателя Иван Костов. И двамата много харесвали учителката от Разлог и предпочели да се разделят със Стоянова. Тоткова попадна в НИС малко след Мария Стоянова, за да запълни празнотата, оставена след драматичното напускане на Христо Бисеров и Йордан Цонев. Налагането й обаче стана против волята на колегите й, сред които Тоткова няма почитатели.
Отпадането на Стоянова от НИС е облекчение и за Евгений Бакърджиев, който просто не успя да преглътне обидата, че яркото му политическо присъствие беше заменено с отсъствието на бившата му съратничка. Но някои смятат, че с влизането на Антоан Николов в новия НИС столичният лидер е поставен в още по-трудна ситуация. Не е тайна, че в СДС има хора, които разчитат точно това да доведе до развалянето на приятелството между двамата. Във всеки случай този въпрос едва ли ще получи бърз отговор.

Голямата изненада

- появата на бившия министър на администрацията Марио Тагарински в Националния изпълнителен съвет, като че ли свари неподготвена само публиката. Мнозина подозират, че решението на делегатите на конференцията е било грижливо подготвено от Екатерина Михайлова преди това. Макар и никога да не е бил прекалено близо до Костов, Тагарински винаги се е оказвал на достатъчно удобно разстояние от лидера си. Започнал изкачването си към партийния връх като национален координатор, той е един от малкото, извън обкръжението на Бисеров, които все пак имат някаква представа от изграждането и структурите на партията. След края на министерското си битие Тагарински не се озлоби срещу Костов и не се поддаде на изкушението да влезе в някоя от заверите срещу него. Може би сега е ударил часът на отплатата и вероятно партийният шеф вижда в бившия си министър правилния елемент за сглобяването на духа на стария НИС.
Дванадесетата синя конференция може да бъде определена и като поправителна сесия за гафовете, които делегати и началници надробиха през миналата година. Но едва след изборите ще се разбере дали формулата на новия Национален изпълнителен съвет ще доведе до възкресяване на победния син отбор, или ще се окаже вход към приюта за спасение на заслужили личности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във