Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИЯТ КАБИНЕТ НЯМА ДА ИЗВЪРШИ ЗНАЧИМИ РЕФОРМИ

ОСПОРВАНЕТО НА НЕИЗГОДНИ СДЕЛКИ ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ Е ДЕ ФАКТО НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ, ТВЪРДИ ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ, ДИРЕКТОР НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА ИНДЪСТРИ УОЧ, ПРЕД В. БАНКЕРЪЛъчезар Богданов е магистър по счетоводство и контрол в УНСС. Работи като икономист в Института за пазарна икономика от 1996 до 2003 година. От началото на 2004 г. е директор на консултантската и изследователска компания Индъстри Уоч (Industry Watch). Фокусира усилията си в областта на фискалната политика, макроикономическите рискове и регулацията на мрежовите индустрии. Член е на Българската макроикономическа асоциация и Българското общество за индивидуална свобода.Г-н Богданов, повечето анализатори се обединиха около тезата, че вероятната бъдеща коалиция, която ще управлява страната през следващите четири години, ще е от три партии - БСП-НДСВ-ДПС. Доколко е възможно този триумвират да състави единна програма за икономическото развитие на България?- Различията са основно между икономическите програми на НДСВ и БСП. Но те са преодолими - и в двете партии няма пълно единомислие по всички идеи в програмите, така че компромиси са възможни. При такова разбирателство обаче не можем да говорим за единна програма - това по-скоро ще е сбор от мерки, по които има относителен консенсус от участниците в правителството.Смятате ли, че следващият кабинет ще ограничи държавната намеса в икономиката, примерно като намали преразпределителната си роля на парите от бюджета? - По-вероятният сценарий е запазване на статуквото. Не смятам, че БСП ще поиска радикални промени, които биха увеличили значително публичните разходи. Горната граница на нарастването на харченето е бюджетният излишък, т.е. следващото правителство ще се стреми към нулев или минимален дефицит. В същото време едва ли ще се постигне съгласие по значими реформи в основните разходни области - като образование, администрация, отбрана и т.н. - така че да очакваме някакви съществени съкращения на разходите.Доколко са необходими промени, за да се постигне ускорен икономически растеж? И доколко това е възможно при очертаващата се тройна коалиция в управлението?- В краткосрочен план, до една-две години, растежът вероятно ще остане над 4% и без промяна във фискалната политика. Но притокът на чуждестранен капитал, привлечен от макростабилността, възможностите в туризма, недвижимите имоти и покриването на местния потребителски пазар, не може да продължава дълго време със същите темпове. Скоро ще дойде момент, когато инвеститорите ще започнат да търсят по-евтини места за правене на бизнес, а данъците и особено осигуровките за заетите ще са съществен фактор.Кои са основните предизвикателства пред следващата власт?- Съпротива срещу вноса на лоши бюрократични практики от ЕС, довършване на приватизацията, запазване на монетарния режим и намаляване или поне запазване на данъчната тежест. В случая изобщо не споменавам предизвикателствата от дългосрочен характер - като рисковете пред държавната пенсионна система, финансирането на здравеопазването или образованието. Не мисля, че те ще са в дневния ред на какъвто и да е коалиционен кабинет без ясен и силен политически мандат.Бихте ли споделили вашите очаквания по отношение на данъчната политика? - БСП вероятно ще настоява за промени в ДДС, а НДСВ би подкрепило нулева ставка за данък печалба. За съжаление се очертава увеличаване на осигурителната тежест при реализиране на идеята на БСП за по-висок осигурителен доход, обвързан с минималната заплата. Може да се очаква и кампаниен протекционизъм, като се прилагат високи мита за стоки, чиито местни производители са най-гласовити и организирани.Появиха се коментари, че иде ревизия на големите приватизационни и концесионни сделки. Необходими ли са подобни стъпки?- Както често се случва, ще се съставят множество парламентарни комисии, но нищо повече. Трябва да се разбере, че приватизацията е политически процес на раздяла на държавата със собствеността. Като такъв той е еднопосочен. Оспорването на неизгодни сделки по целесъобразност е де факто национализация.Кои са ключовите икономически индикатори, чиято стабилност е необходимо да се пази безусловно от следващото правителство? Има ли рискове това да не се случи?- Фиксираният курс на лева, т.е. - паричния съвет. Това е котвата на българската стабилност. Следващи по важност са бюджетният дефицит и нивото на публичния дълг. Рисковете са политически и най-вече - създаването на порочно съгласие около вредни политики, които обаче дават краткосрочен позитивен ефект, концентриран и ползван от определени групови интереси.Възможно ли е фразата лошо наследство да се появи отново като оправдание?- Това е естествена реакция. Тя отразява и вота на избирателите - нали те са сменили досегашното правителство точно защото са недоволни от наследството му. Но ако търсим обективни измерители, бъдещият кабинет ще поеме властта в условията на стопански растеж, невиждан от годините в началото на 20-ти век. Повечето институции на пазарната икономика са изградени и функционират.Повече социална или повече пазарна трябва да е бъдещата политика? И ако се търси баланс между двете, какви са пътищата за осъществяването му?- Пазарната политика е социална, тъй като пазарът дава възможности на всеки член на обществото да просперира. Трябва да се има предвид, че за последните осем години именно социалните разходи в държавния бюджет растяха изпреварващо, така че - по-социална няма накъде. От друга страна, виждаме един носталгичен порив у БСП за връщане на безплатните (най-общо казано) стоки и услуги, докато това, от което има нужда, е фокусирана и насочена политика на социална грижа само за тези, които не могат да се справят сами в условията на пазарна конкуренция. Какъв е хоризонтът за съществуване на кабинет от програмен или ширококоалиционен тип, какъвто се очертава в България? - Хоризонтът е политически - до момента, в който един от участниците сметне, че би спечелил повече от нови избори. Вероятно е също да се стигне до неявно съгласие за изчакване на решението за присъединяване към ЕС, т.е. да се създаде имидж на България като стабилно пространство, за да не се задейства предпазната клауза. Акценти от последния макроикономически доклад на Индъстри Уоч за българската икономикаЗа шесто поредно тримесечие българската икономика ускорява растежа си - от около 4% преди две години до близо 6% в началото на 2005-а. Това до голяма степен се обяснява с благоприятната конюнктура за българските тежки производства, стимулирани от високите цени по света. Ръстът на инвестициите се забави до около 10% на годишна база и очакваме това да бъде последваното забавяне в темповете на растеж на БВП.Ръстът на широките пари (МЗ) в икономиката продължава да се ускорява по данни до май. На годишна основа паричният агрегат М3 расте с 28% , което е почти три пъти по-бързо в сравнение с преди три години. Разглеждаме сегашните темпове на растеж на парите като по-бързи от естествените за икономиката. Това означава, че тя все още се намира под влиянието на меката парична политика в еврозоната.Европейската централна банка не намери основание да се откаже от проинфлационната си политика, при положение че ръстът на индекса на потребителските цени в еврозоната остана около 2% в началото на годината.Еврото продължава да се обезценява със сравнително бързи темпове, погледнато през индекса на цените на производител - те растат с 4.2% за дванайсетте месеца до март, което е по-бързо от ръста през миналата година. Инфлацията на еврото се прояви и в цените на жилищата в Европа, които са нараснали със 7.3 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във