Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВИ-СТАРИ КОНФЛИКТИ ОТНОВО ПОДГРЯВАТ ФИТИЛА НА ВПК

Три години след прословутата Суданска сделка материалните активи на известната българска оръжейна фирма Пима ЕАД все така подозрително напускат баланса на дружеството. През 1995 г., по идея на холдинга майка Металхим, предприятието за специално производство в Монтана наред с други основни звена от системата на ВПК като Арсенал - Казанлък, и ВМЗ - Сопот, се раздели с излишното си оборудване. То бе пренасочено към далечна Африка за нуждите на строящия се на суданска територия военен завод. От изпратената там линия за снарядни гилзи, собственост на ломското поделение на Пима ЕАД, в България трябваше да постъпят 12 млн. щ. долара. И до ден днешен обаче както промишленото министерство, така и други отговорни ведомства не дават категоричен отговор на въпроса дали съоръжението от Лом е стигнало изобщо до Судан и каква е в крайна сметка съдбата на доларовата му стойност. През миналата година, в броя си от 24 февруари, в.БАНКЕРЪ даде гласност на тревогите на специалистите от военния отрасъл че в монтанското предприятие, поставено във финансова изолация, продължава съмнителната разпродажба на имущество. Не е известно дали до същите изводи е стигнало и финансовото министерство, но в началото на април 1997 г. в качеството си на принципал ведомството не поднови изтеклия трудов договор на тогавашния изпълнителен директор на дружеството - Павел Павлов. Така, без излишен драматизъм, в Пима влиза ново управленско лице - на директорския стол е поставен Михаил Йорданов. Емоциите в предприятието обаче запазват минорните си тонове, а розовите така и не се появяват на фона на тежката финансово-икономическа картина. За сметка на това и на дребно, и на едро търговията с активите на дружеството явно не спира своя цъфтеж.


Особено любопитни са партньорските взаимоотношения между Пима ЕАД и две частни структури от Велико Търново - кооперация Крома, и Корса ЕООД. И двете се помещават на един и същ адрес в старопрестолния град, а според няколко фактури за покупко-продажба и в първата, и във втората на гражданина Теодоси Костадинов Теодосиев е отредено водещо място. В кооперация Крома, чийто основен предмет на дейност е производство, преработка и търговия с промишлени, потребителски стоки, вторични суровини и селскостопанска продукция, господинът се води за член на управителния съвет. Вероятно в качеството си на такъв Теодоси Теодосиев е имал късмета да получи на 2 юни 1997 г. от оръжейния завод в Монтана 1584 кг стоманена тел по 310 лв. килограма, при положение че за същата тел държавното предприятие е имало конкурентна оферта с цена 950 лв. за килограм. Два дни по-късно кооперацията е закупила три разновидности алуминиеви тръби с общо количество 114 656 кг при средна цена за килограм малко над 1000 лв. - отново при наличието на конкурентна оферта, предлагаща около 4600 лв. за килограм. Интересното е, че един от трите вида тръби - 220х56, е фактуриран на цена 1016 лв. за килограм, а на 28 ноември 1997 г. близначката на фирма Крома - Корса ЕООД, е платила шеметно повече за същия вид стока - по 1 038 432 лв. на кило. Или за 99 260 кг от посочения вид алуминиеви тръби с начислен ДДС прокуристът на това дружество, занимаващо се основно с производство, преработка и реализация на селскостопанска продукция, Теодоси Теодосиев е броил общо 125 751 207 лева. Както научи в.БАНКЕРЪ, още по-интересното е, че всъщност става въпрос за готово изделие - тръбите АМ6-6 220х56 се влагат в производството на БТР-ите. Но по странни причини ръководството на оръжейния завод разпродава алуминиевите тръби ту като скрап, ту като готово изделие. А за капак на тези красиви сделки се оказва, че алуминиевите тръби от вида 220х56, продадени на 28 ноември 1997 г., са извадени от държавния резерв на военновременните запаси на страната?!


Може само да се предполага, че поемайки риска да ги изтегли без разрешение от складовете на завода, изпълнителният директор на монтанското дружество Михаил Йорданов е вдигнал цената им съобразно степента на риска и вместо по 1016 лв. за килограм ги е изтъргувал на Теодоси Костадинов Теодосиев от Корса ЕООД по 1 038 432 лв. килограма.


За сметка на това на 9 юли миналата година в качеството си на член на управителното тяло на кооперация Крома г-н Теодосиев е получил още един подарък от Пима ЕАД - закупил е 40 020 кг алуминиева тел по 0.65 щ. долара за килограм, въпреки че и в този случай държавният завод е имал далеч по-изгодно предложение - по 2.60 щ. долара. При тогавашен курс на долара, равен на 1568.80 лв., минусът за дружеството е само 122 427 580 лева. Що се отнася до великотърновеца Теодоси Костадинов Теодосиев, следва да се отбележи по достойнство неговата активна бизнесдейност - на домашния му адрес в града на ул. Христо Донев 4 са регистрирани освен седалищата на кооперация Крома и Кроса ЕООД и тези на Метал - експерт АД, ЕТ Кристияна - Теодоси Костадинов и ЕТ Метал - инвест - Костадинов. По колко пъти един бизнесмен може да се регистрира като действащ едноличен търговец - това знаят добре магистратите от фирмените отделения на съдилищата.


А на фона на ефектните сделки, сключени между Пима ЕАД и г-н Теодосиев, е повече от тъжно да се добавят и някои други дреболии, като например соленият курс за квалификация на персонала организиран от ръководството на оръжейното предприятие. За обучението са платени 2 млн. лв. на някой си проф. Димитров, осигурен за учител на монтанския персонал от софийската частна фирма ММ 2000. Още по-дребни са подробностите, че професорът е получил цялата дължима нему сума, въпреки че е провел само първата част от курса - и то в рамките на едно четиричасово занимание с колектива. Настрана могат да се сложат както твърденията, които се чуват от Монтана, че откакто е стъпил в Пима г-н Михайлов се е замогнал, така и уточненията, че всъщност част от образователните 2 млн. лв. е отишла не в джобовете на проф. Димитров, а за спонсорирането на местния футболен клуб и изложбата на местна художничка. Начинанията по принцип са повече от похвални, лошото е, че


Пима губи шансовете си за излизане от изолационния списък и няма пари за заплати на обучения персонал.


Изредените по-горе мениджърски похвати своевременно и официално са доведени до знанието на председателя на съвета на директорите на Пима ЕАД Ангел Камбуров, главен експерт в управление Специално производство към промишленото министерство. Пак по официален път той отговаря на сигнала така:


Представям ви и личното обяснение на изпълнителния директор Михаил Йорданов, което считаме за недостатъчно изчерпателно и убедително. Изразявам подкрепата си към неговото обяснение относно третирането на алуминиевата тръба като скрап, а не като изделие от алуминиев прокат, за което цените са 4-5 пъти по-високи. Тръбите, с които разполагаме на склад, са с нестандартни размери и специално произведени като заготовка при производството на ролка опорна за МТЛБ по новата лицензионна технология (ролките са отливани по метода с противоналягане и бяха много скъпи).


Липсата на повече от оферта при продажбата на излишни и неизползваеми материали не е в интерес на дружеството, за което съветът на директорите обърна специално внимание на г-н Йорданов. За ликвидиране на подобни случаи за в бъдеще са разработени вътрешни правила за приемане на оферти, за закупуване на материали и продажба на готова продукция и залежали продукти в дружеството.


Колкото до курса за квалификация, той е организиран от изпълнителния директор, което е негово право и задължение. След сигнала, подаден от вас, съветът на директорите изиска пълна справка по организацията, провеждането и финансирането на курса. Установи се, че е налице подписан договор по предварително съгласувана програма курсът да се проведе на две части по 12 часа, но втората част не е проведена в договорирания срок. Съветът на директорите задължи изпълнителния директор да организира провеждането на втората част или да бъдат възстановени 50% от изплатените средства - в срок до 30 октомври 1997 година.


Бял кахър е недовършеният квалификационен курс, по-същественото е, че към този отговор на Ангел Камбуров е приложен и протокол за бракуване на материали с фалшифициран подпис


Документът е съставен на 5 май 1997 г. в Пима ЕАД, а един от членовете на тричленната комисия - инж. Димитров, е написал отдолу следното: подписът не е мой, за което се подписвам собственоръчно. Още по-съществено е, че в монтанското дружество продължава разпродажбата на машини без одобрението на финансовото министерство и без търг. Това заявиха пред в.БАНКЕРЪ участници в заседанието на съвета на директорите от 5 ноември миналата година, на което са докладвани такива факти.


Не бива да се подминава лековато и друг факт - в Пима ЕАД предстоят драстични съкращения. Около двеста работници трябва да излязат от завода, а както е известно, в региона Монтана - Лом - Видин положението с работните места е изключително тежко. В тази част на страната никак не е малък броят на фалиралите предприятия като Автоматика - Лом, Видия В - Видин, и прочие бивши индустриални слави.


Тези сериозни проблеми сигурно са добре известни и на председателя на съвета на директорите на Пима ЕАД Ангел Камбуров, който като водещ експерт в управление Специално производство към промишленото министерство участва в директорските бордове на още две предприятия от системата на ВПК. Управлението, отговарящо за военната индустрия, вероятно е наясно и с политико-икономическия цирк в Елпром - Елхово разигран в края на миналата и началото на тази година. Това скромно звено от Военнопромишления комплекс в момента изпълнява малко специални поръчки и отдавна се е пренасочило към чисто гражданска продукция. Дружеството работи на печалба, пътят му към приватизацията вече е открит и на хоризонта са се появили кандидат-купувачи. И вероятно съвсем навреме синдромът управленски рокади напада и Елпром - Елхово. През декември 1997 г. областният управител на Хасковска област депозира в Министерството на промишлеността предложение за смяна на съвета на директорите на елховското поделение на Металхим холдинг. Според работещите в Елпром - Елхово, обаче идеята не идвала от областния управител. Ето какво твърдят те в писмо, адресирано на 12 декември 1997 г. както до промишленото министерство, така и до тяхната шапка - Металхим холдинг:


Уважаеми господа, научаваме с огорчение, че местният председател на СДС - гр. Елхово, Кръстьо Жейнов е правил предложение за подмяната на настоящия изпълнителен директор на Елпром - Елхово, инж. Васил Захариев. Мотивите, които г-н Жейнов излага, са - червена партийна принадлежност на изпълнителния директор, някаква недоказана злоупотреба със служебно положение и не на последно място желанието на г-н Жейнов да устрои себе си за член на съвета на директорите. Господинът не знае нищо повече за този завод, освен това къде се намира. Сигурни сме, че никога не го е посещавал, защото работим тук не по-малко от 15-20 години. Не отговаря на истината твърдението на Кръстьо Жейнов пред местната преса, че финансовото състояние на дружеството е лошо. Категорично заявяваме, че то е добро и даже завидно. До момента са внесени 50 млн. лв. в общинския бюджет, а в републиканския - над 250 млн. лева. Предприятието е на първо място по икономически показатели в системата на Металхим холдинг за 1996-а и за деветте месеца на 1997 година. Средната работна заплата в момента е 198 хил. лева. Тя се изплаща на четири части през месеца и никога не е имало проблем със спазването на сроковете, определени за аванс и заплата. Нямаме задължения към банки или други кредитори, към данъчни служби и клиенти и работим със собствени средства. Убедени сме, че всичко това съблазнява г-н Жейнов.


Кой от какво е съблазнен, вече няма никакво значение


В първия работен ден на тази година новите членове на директорския борд на Елпром - Елхово, са получили заповедите си за назначение. В обновения ръководен екип влизат - посоченият вече Кръстьо Жейнов, досегашният заместник-директор на предприятието Петър Григоров и Христо Ялъмов, определен за изпълнителен директор. Най-любопитното в тази конфигурация е, че както Петър Григоров, така и Христо Ялъмов също са свързани с БСП. Първият е кандидатствал за общински съветник от квотата на БСП и на първите избори през 1991 г., и на последните избори за местна власт през 1997 година. Христо Ялъмов пък през 1986 г. е бил приет за член на БКП. Не е важно дали и сега двамата изповядват някакви партийни пристрастия, тъжното е, когато подобна принадлежност, независимо в какъв цвят, вече осма година движи управленските реформи в икономиката. В същото време различните синдикални централи у нас кога користно, кога безкористно подкрепят или този, или онзи директор.


Зловредните последствия от този стил не подминават и бившия дълбоко секретен оръжейно-производствен отрасъл. Миналата година от него падна и последното табу - приватизацията му бе разрешена. Пети месец обаче управление Специално производство в Министерството на промишлеността не може да изпълни обещанието си да завърши концепцията, която трябва да съедини в едно раздържавяването на ВПК, националната сигурност, проблема с алтернативната заетост на работещите в системата и още куп подробности, осигуряващи реанимацията на специалния бранш. Едно от неговите основни звена -


Арсенал в момента отново гони градусите на кипене


От септември миналата година на мястото на покойния изпълнителен директор на дружеството Крум Христов бе назначен Николай Ибушев. От март 1997 г. към основния колективен договор на арсеналци е подписан анекс, според който до март 1998 г. във фирмата се въвежда седемчасов работен ден. Целта на договорката е да се избегне вредното влияние от пиковото натоварване на системата за електрозахранване. Пак според анекса часовите ставки за заплащане на труда запазват стойностите си, определени за осемчасов работен ден. Така, твърдят от Арсенал, заводът е работил хем по-ритмично и икономически по-ефективно, хем материалните интереси на работниците не са пострадали. На 28 октомври миналата година обаче новият изпълнителен директор Ибушев едностранно и еднолично отменя анекса. Отново е върнат осемчасовият работен режим, а часовите ставки, в абсолютно изражение, фактически са намалени. Казано с други думи, работиш повече и получаваш по-малко. Това е основната причина за т.нар. повишено социално напрежение в Казанлък. То допълнително се нагнетява и от отказа на изпълнителния директор да изпълнява постановките на Наредбата за регулиране на работните заплати - договорените възнаграждения за третото тримесечие на 1997 г. не са умножени с 1.07 при формирането на заплатите за последните три месеца на годината. Де факто е нарушен чл. 4 от ЗУКТС и за арсеналци не би имало законова пречка да преминат и към ефективни стачни действия. Това едва ли ще освежи икономическата обстановка в страната, като се имат предвид мащабите на оръжейното предприятие. В края на първата работна седмица на тази година представителите на трите синдикални организации в завода, без казионото КНСБ, се явиха в промишленото министерство, за да търсят закъсняло решение на узрелия конфликт


Посещението бе безплодно, тъй като липсваше шефът на управление Специално производство Божидар Пенчев. По-добър късмет извадиха арсеналци във финансовото министерство, което от поставянето на завода във финансова изолация е техен принципал. Както научи в.БАНКЕРЪ там делегацията се е срещнала с Румен Порожанов, който като представител на ведомството оглавява директорския борд на казанлъшкото дружество. Обещанията са, че на първото заседание на съвета на директорите Румен Порожанов ще постави на дневен ред парливия проблем на Арсенал. Гасенето на локалните пожари във ВПК обаче не вещае светло бъдеще на стратегическата индустрия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във