Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВАТА МАСОВА ПРИВАТИЗАЦИОННА ДРАМА ЗАПОЧВА С ШУМНИ ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕПИРНИ

Законът за преобразуване
и приватизация на държавни и общински предприятия ще претърпи
в близките седмици нов основен ремонт. Главната причина за това
е в новия модел на масовата приватизация, който правителството
смята да наложи. Според идеите, излезли от Съвета по структурна
реформа, с новите инвестиционни бонове ще може да се участва в
плащания на приватизационни сделки, в работническо-мениджърски
дружества и в доброволни пенсионни фондове. По този начин досегашните
приватизационните фондове на практика се лишават от възможността
да участват при набирането на новите бонове, освен ако учредителите
им не решат да създадат и пенсионни фондове. Законът за тези нови
структури все още е само проект и приемането му може да се очаква
едва към средата на годината.


Някои от изпълнителните
директори на фондовете се надяваха, че правото за събиране на
бонове ще бъде дадено поне на инвестиционните дружества, но засега
това не е така. Най-вероятно индивидуалните участници ще могат
да възложат задачата за инвестиране на боновете и на инвестиционните
посредници, които от тяхно име да закупят акции от приватизиращи
се предприятия. Тази възможност очевидно ще създаде сериозни предпоставки
за нова вълна от кандидати за лиценз за посредници, защото правната
основа при тях е ясна.


Не са се променили намеренията
новите талони да струват 6000 лв. и боновете да са на стойност
250 000 лева. Все още обаче е спорен въпросът за валидността на
боновете. Едната идея е те да важат до 31 декември 2000 г. независимо
от датата на получаването им. Другият вариант е Народното събрание
да избере крайния срок на процеса. Колкото до неизползваните бонове
от първата вълна на масовата приватизация, те ще се приравнят
едно към едно с новите.


Не е изненада и решението
да се даде преимущество на работническо-мениджърските дружества
и на пенсионните фондове при купуването на акции, като един придобит
бон им се смята за два. Но във всички случаи уреждането на дейността
на пенсионните фондове ще се сблъска с много пречки. При новата
вълна на масова приватизация няма да има достатъчно много големи
предприятия, чиито акции да са ликвидни и с голяма степен на надеждност.
В същото време фондовете ще трябва да разполагат с един твърде
добре имунизиран и ликвиден портфейл поради редовните
месечни плащания, които ще са задължени да правят. Не бива да
се забравя също така, че ако пазарът на ценни книжа остане слаборазвит,
то цените на допуснатите за търговия на борсата книжа ще станат
нереално високи заради голямото им търсене от пенсионните фондове
с всички произтичащи от това последици.


Най-много спорове в Съвета
по структурната реформа са предизвикали предложенията на Комисията
по ценните книжа и фондовите борси. Едното от тях е за отпадане
на чл.51а от приватизационния закон, който задължаваше приватизационните
фондове да търгуват придобитите акции само на борсата. Тази разпоредба
лесно се заобикаляше. Първо се осъществяваше блокова сделка на
ниска цена и акциите ставаха собственост на свързано с мениджърите
на фонда дружество. То пък от своя страна извършваше продажбата
на крайния клиент на извънборсовия пазар, където вече се плащаше
истинската цена.


Една от главните забележки
на чуждестранните инвестиционни фондове е, че българският пазар
не показва точната цена на акциите и в рамките на един ден се
отчитат сделки с разлики в цената от 20-30 хиляди лева. Според
новия текст, предложен от Комисията по ценните книжа, всички сделки
за продажба на акции от масовата приватизация ще се сключват само
на борсата. Дружествата ще бъдат задължени в едномесечен срок
след влизането на закона в сила да регистрират емисиите си в регистъра
на Централния депозитар. Същите условия ще важат и за приватизационните
фондове, респективно за наследилите ги инвестиционни дружества
или холдинги. Ако подобно намерение се осъществи, на пода на борсата
ще има само свободна търговия. Това естествено не е гаранция,
че цените ще бъдат реални, защото повечето от предприятията са
с нисък капитал, акциите им са неликвидни, а и в доста от тях
собствеността вече е концентрирана в едни ръце, които нямат интерес
книжата им да се търгуват публично. Промяната вероятно ще има
временен характер, докато с измененията в Закона за ценните книжа,
фондовите борси и инвестиционните дружества се определят изискванията
към регулирания и нерегулирания извънборсов пазар.


За приватизационните фондове,
които все още не са преуредили дейността си, комисията е предложила
тримесечен срок след влизането на закона в сила, за да направят
съответните промени. Съветът по структурна реформа е обсъждал
и въпроса дали дружествата, които ще набират новите бонове, да
се затворят за известен период, т.е. да не търгуват с акциите
си. Имало е предложение този срок да е шест месеца след изтичането
на валидността на боновете. Трябва да припомним обаче, че затвореният
период бе едно от най-атакуваните ограничения от приватизационните
фондове. Причината бе, че те не можеха да продават акции и да
реализират приходи.


Очакванията са тази седмица
проектът за изменения и допълнения на приватизационния закон да
влезе в парламента и посредниците, приватизационните и пенсионните
фондове да активизират своите лобита, за да постигнат желания
от тях резултат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във