Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВАТА ГОДИНА И КРЕМЪЛСКИТЕ БИФТЕЦИ

За пети пореден път президентът Владимир Путин поздрави сънародниците си от Кремъл. За 154 милиона руснаци приветствието отбеляза старта на невиждана празнична десетдневка. Властите решиха да не напрягат гражданите с кратки и съмнителни работни паузи през почивните дни. Някога купувачите избягваха да купуват стоки и особено техника, правени през краткия работен ден в петък или в понеделник. Затова тази година със закон бяха обединени всички празнични и почивни дни. По средата на тържествата се падна и 7 януари, Рождество Христово, руската Коледа.Над 50 хиляди московчани посрещнаха Новата година на Червения площад. Още в 23 часа близките станции на метрото бяха закрити заради мерките за сигурност и повечето хора се придвижваха пеша. Близо 25 000 милиционери, войници от вътрешните войски и дружинници пазеха реда и сигурността. Гарите бяха освободени от бродягите и бездомните, а милицията обеща да бъде мила и да съпровожда най-пияните граждани до дома. Червеният площад бе охраняван от милиционери с кучета, обучени да откриват взривни вещества, и всички бяха проверявани с металотърсачи. Според правилата за сигурност забранени бяха и стъклените бутилки. Преди това Държавната дума прие закон, според който пиенето на улицата и на бира от пластмасови бутилки се наказва с глоба. Идеята е младото поколение да получи по-добро възпитание. За щастие, за първи път през последните месеци голям празник мина без атентати. Новата година руснаците посрещнаха с нови цени - повече струват комуналните услуги, железопътният транспорт, жилищните наеми, продоволствените стоки. През тази година обаче ще бъдат увеличени пенсиите, социалните помощи, почти двойно ще нараснат заплатите в бюджетната сфера. До сутринта на 2 януари такситата в Москва бяха с двойни тарифи, но работата на метрото и обществения транспорт бе удължена с един час.Празничното настроение не напуска руснаците, но по-предвидливите вече са на работните места или кроят планове за началото на годината. На фона на обезценяването на долара, който е популярен наравно с рублата, експертите съветват руснаците да влагат парите си в акции или в злато например, което поскъпна с 10 процента. Еврото няма здрави корени на руския пазар. Четиридесет и четири процента от запитаните руснаци очакват, че тази година ще бъде по-добра, по-радостна и щастлива. Оптимистите са се увеличили с 14% в сравнение с миналата година, според данни на изследователския център РОМИР-Мониторинг. Сред тях преобладават младите хора. Възрастните са по-скептични. Всички допитвания са единодушни - русите смятат изминалата 2004 година за по-тежка от предишната 2003-а. Всеки пети руснак е разтревожен от понижаването на доходите си и от болестите, а 52% от запитаните от социологическия център Левада смятат за главно събитие на годината трагичните събития със заложниците в Беслан. След това се нареждат преизбирането на Владимир Путин за президент, бомбените атентати в Москва, най-вече на метростанцията Рижкая, взривяването на два пътнически самолета от терористи самоубийци, катастрофата в московския аквапарк Трансваал, световните цени на нефта, замяната на социалните привилегии с парични компенсации, Олимпийските игри. Събитията в Украйна посочват 18% от запитаните, а скандалът около нефтената компания ЮКОС - само 7 процента. Човек на годината за пети път поред е Владимир Путин - за него са гласували 34%, миналата година бяха 46 процента. Втори обаче е Владимир Жириновски, а на забележимо разстояние следват министърът на извънредните ситуации Сергей Шойгу, лидерът на Компартията Генадий Зюганов и лидерът на опозицията в Киев Виктор Юшченко. За жена на годината е посочена губернаторът на Санкт-Петербург Валентина Матвиенко, следвана от бившия лидер на Съюза на десните сили Ирина Хакамада, певицата Ала Пугачова, заместник-председателката на Държавната дума Любов Слиска и тенисистката Мария Шарапова. Само 27% от руснаците смятат изминалата година за успешна за Русия. Противоположно мнение изказват 65%, показва допитване на Всесъюзния център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ), според който обаче песимистите са се увеличили от 21 до 39 процента. Променили са се и очакванията - ако преди от властта очакваха повече стабилност и ред, сега - по-активна социална политика. Събитията в Украйна, Грузия и Абхазия създават у повечето руснаци впечатление, че страната губи влияние в постсъветското пространство и в света. А спада на интереса към политиката показват два факта - новата система за назначаване, вместо избиране на губернаторите е направила впечатление едва на всеки десети руснак, новите правила за парламентарните избори са впечатлили точно толкова, колкото появата на екраните на филма Нощен патрул. Политиците обаче не са разочаровани. Публиката се сеща за тях, когато започнат проблемите. Изминалата година не бе особено сполучлива за Русия, смятат повечето политолози. Недоверието към нея се засилва. Вълната от съчувствие покрай събитията в Беслан бързо затихна, след като Владимир Путин обяви виждането си за борбата с тероризма. Предложена бе драстична политическа реформа на изпълнителната власт. Когато Кремъл заяви, че в бъдеще губернаторите няма да бъдат избирани на преки избори, а от местните законодателни събрания по предложение на президента, някои западни политици обвиниха Путин в посегателство срещу демокрацията. Изборите в Украйна охладиха още повече чувствата към Путинова Русия. Заговори се за нови завеси, за сдържане на Русия, за нова студена война. Москва обтегна отношенията си с ЕС, отложена бе една от поредните срещи за съгласуване на пътните карти. На срещата на ОССЕ в София също не мина без скандал покрай руското участие. Москва даже упрекна ОССЕ, че изпада в криза на идентичността. Ненамесата в Украйна е основният гарант, че няма да се стигне до нова студена война, заяви руският външен министър Сергей Лавров. Модернизирането на нашия атомен потенциал не бива да се възприема като заплаха, подчерта той. Тази модернизация ни е необходима, за да поддържаме нашите сили в боеспособно състояние или в състояние, което да ни позволява да не се безпокоим за своята сигурност, отбеляза Лавров. Ако се напрегнем, и ние можем да открием заплахи за своята сигурност по границите си, посочи руският външен министър. Москва не вижда смисъл в разширяването на НАТО, но не прави от това драми, отбеляза Лавров. Според него Русия дори теоретически не разглежда възможността за членство в ЕС.Взаимните упреци между Москва и Запада руски политолози преценяват като опит взаимните разочарования да бъдат подложени на по-трезв анализ. Някои от проблемите между Русия и Запада приличат повече на викането на дявола - първо трябва да го повикаш, преди да дойде, смята кремълският политолог Глеб Павловски. Според него пророкуването за пренасяне на оранжевата революция от Украйна в Русия е пресилено. Но нали сте виждали как месарят кръжи елегантно около парчето месо, как го почуква оттук-оттам, преди да го разсече с няколко удара. Пръстите на месаря вече се усещат върху плътта на Русия, твърди Павловски, чиито страхове вероятно са камертонът на кремълската политика през последните месеци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във