Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВАТА ДРЕШКА НА ПОЕТА ОТЕСНЯ

Когато преди шест месеца Надежда Михайлова посочи Едвин Сугарев като будната съвест на СДС, едва ли е допускала, че толкова скоро тези думи ще звучат откровено комично. Сега, след като на 10 септември Едвин Сугарев подаде оставката си от Националния изпълнителен съвет на синята партия и от поста заместник-председател, излиза, че синята съвест си взема дълга отпуска. Иначе бързата капитулация на доскорошния посланик в Индия не изненада никого. Далеч повече бяха учудените, когато преди половин година Надежда Михайлова реши да направи близкия си семеен приятел свой заместник в управлението на партията. Тогава мотивите й останаха неразбрани, но причините за недоумението на наблюдателите бяха предостатъчно. Едвин Сугарев винаги е бил, меко казано, нестандартна фигура. Подчертано нестандартно беше през всичките почти тринайсет години и политическото му поведение. Нещо средно между пубертетски порив и превтасала житейска мъдрост. На пръв поглед Сугарев се възприема, поне досега, като неразбран от политиците поет. Макар в собствените му очи личната му роля да е изглеждала по-скоро като на мъченик на демокрацията. Доскоро тази претенция бе единственият му шанс да заплюе своя плочка в оскъдното българско политическо пространство.От друга страна обаче, душата на поета отдавна е загубила девствеността си. Непорочно зачатие не съществува дори и за римуващите политици, а посланическите места може и да не струват пари, но със сигурност се оценяват според заслугите. През изминалите 12 години будната съвест на Сугарев винаги проглеждаше в точно подбран момент и за да разобличи още по-прецизно подбрани грешници. Под анатемата му минаха цяла върволица именити политици на българския преход. Започна се със съвместно разследване - заедно със сегашния враг Тошо Пейков - което трябваше да открие изнесените червени пари. Докато финансов министър на България беше Иван Костов, всяка седмица те вадеха бомбастични разкрития за Габонската афера на Балканбанк, за тайните опити за приватизация на БИОХИМ и други подобни грандиозни икономически скандали. След това се заредиха разобличения на експремиера Андрей Луканов, на тогавашния президент Желю Желев. По-късно на Сугаревата клада горяха и бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев, и вътрешният министър от първото правителство на Костов Богомил Бонев. Всички те бяха изправени пред Страшния съд на Едвиновата съвест точно в моментите, когато по някакъв начин се оказваха неудобни на определени сини кръгове. Във водовъртежа на тези кръгове поетът попадна още през 1991 г., когато 39 народни представители обявиха гладна стачка срещу новосъздадената конституция. Тогава Сугарев беше сред най-патетичните застъпници на каузата. По-късно обаче съвестта не му попречи именно по регламента на тази конституция да представлява интересите на България първо в Монголия, а след това и в екзотична Индия. И все пак - отива ли си ли си поетът завинаги от политиката? Според собственото му съкровено откритие, политическата дреха му била тясна. Волната поетична душа не може да се подчинява на политическата дисциплина. Тази оценка звучи прекалено съдбоносно, за да не бъде окончателна.И ако Едвин Сугарев наистина си отива, ще го последва ли скоро и Тошо Пейков? Знак ли е оставката на поета, че политическите динозаври окончателно си отиват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във