Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВАТА ДОКТРИНА БУШ: МЕЖДУ СВОБОДАТА И ТЕХНОЛОГИЯТА

Американският президент Джордж Буш отново показа, че притежава едно важно качество - последователен е. Преди пет месеца Буш опъна геополитическите нерви на международната общност от Брюксел през Москва до Пекин, като определи страни като Иран, Ирак и Северна Корея като ос на злото. Тогава бе сравнително трудно зад педантичната риторика на Буш да се види заявката за една нова доктрина, в която ключова роля ще играе превантивността. Коментаторите само отбелязаха, че казаното през януари в обръщението За състоянието на Съюза е дало смътните очертания на доктрината Буш, която най-общо може да бъде формулирана като война срещу тероризма и война срещу рецесията. В началото на юни Буш отново показа, че е последователен както в педантичната си риторика, така и в действията си. След като новата външнополитическа концепция бе огласена, най-нормалната последица от този акт би следвало да бъде нова военна стратегия - това са и двата най-важни елемента на една доктрина.Елитната военна академия Уест Пойнт е най-удобното място, което американските президенти са избрали, за да формулират стратегии. Пред випускниците на академията Джордж Буш за първи път говори публично за превантивни удари, с което даде ясен знак, че вече интерпретира осъзнатите параметри на новата доктрина, или иначе казано - започва да дава политическите отговори на кризата, предизвикана от атентатите на 11 септември. Забележителен детайл е, че това бе първата публична реч на Буш след обиколката му в Европа и Русия. Още по-забележително е едно обстоятелствено пояснение за неговите представи за мястото, където свободата е най-силно застрашена. Най-голямата опасност се намирала на кръстопътя между свободата и технологията. Със или без кризата от септември миналата година новите доктрини трябваше да излязат от чекмеджетата. В продължение на десетилетия опорните точки на американската отбранителна стратегия бяха възпирането и въздържането. Това диктуваха от логиката и изискванията на студената война. Сега се промени естеството на врага и с него - както естеството на заплахата, така и естеството на реакцията. В по-голямата част от миналия век отбраната на Америка беше базирана на доктрините за въздържаност от времето на студената война. В някои случаи тези стратегии все още са приложими, но новите заплахи изискват ново мислене, констатира Буш. Добре е да се припомни, че от 1947 до 1991 г. Съединените щати следваха почти неотклонно доктрината Труман. Тя опираше до три ясни неща - изключването на Съветския съюз като световна сила и запазване на статуквото САЩ - европейската сила чрез разширяването на НАТО. Акцентът в новата стратегическа доктрина е превантивната отбрана. Новата доктрина в крайна сметка изразява старата максима, че атаката е най-добрата форма на отбрана. Америка просто иска да каже на света, че оттук нататък нейната реакция е действие и че взаимната уязвимост като гарант на мира става по-скоро частен, отколкото общовалиден принцип. Съвсем неслучайно Вашингтон оповестява новите параметри на доктрината след няколко важни събития. Буш и Путин сложиха за втори път край на студената война и съкратиха ядрените арсенали. После Съединените щати напуснаха Договора за ПРО от 1972 година. Това се случи на 13 юни паралелно с обявяването на новата доктрина.Съединените щати нямат намерение да бездействат и да чакат следващия терористичен удар, а ще нападат навсякъде, където се забърква алхимията на тероризма. Както се изрази един коментатор - изобщо не става дума за метафизика, а за политика на силата срещу международния тероризъм, при това без да има необходимост от абсолютно доказателство. Приемането на новата доктрина, която трябва да бъде официално изложена от Съвета за национална сигурност през септември, съвсем не е безпроблемно. Това, което се мисли край брега на Потомак, съвсем не е задължително да се възприема едно към едно от политиците край брега на Сена, Шпрее или Москва река. Няма как отбранителната стратегия на Буш, която несъмнено има провокативни елементи, да не предизвика спорове за разликите между американската и европейската политическа култура и да не възбуди подозренията за хегемония. Подобни чувства са обясними, като се има предвид, че световната политика има променени координати. За разлика от времето на студената война сега единствената суперсила е в състояние на гореща война, в която неутралитетът просто нито се признава, нито се допуска. Нещо повече - новата доктрина дефинира по съвършено нов начин темата съюзници, а това няма как да остане без последици. До този момент Северноатлантическият съюз винаги е следвал военната доктрина на Съединените щати. Новата first strike policy (политика на първия удар) няма как да не засегне бъдещето на НАТО. Още се помни спорът между Германия и Съединените щати, когато на власт дойде правителството на канцлера Герхард Шрьодер. Тогава германският външен министър Йошка Фишер, като изявен представител на зелените, се противопостави на идеите за пръв ядрен удар като опция, заложена в доктрината на НАТО. Спорът отшумя, залутан някъде из проблемите, които създаде войната в Косово, и бе съвсем забравен заради 11 септември. Сега възможността за изпреварващия удар възроди загрижеността в редиците на НАТО. Щатският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви в Брюксел пред 18-те съюзници на САЩ, че алиансът повече не може да чака за абсолютно доказателство, преди да предприеме действия срещу терористични групи или държави, които имат химическо, биологическо или ядрено оръжие, а поведението им издава заплаха. Много интересен бе коментарът на генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън. Той деликатно припомни баналния факт, че НАТО е отбранителна организация. В този контекст няма как европейските съюзници в НАТО да не си зададат въпроси като: Кой и по какви критерии ще определи дали един превантивен удар е оправдан? Кой ще определи целите за една евентуална атака? На базата на какви информационни източници? И в крайна сметка каква ще е ролята на съюзниците? Важно е ще бъде ли питана ООН при предприемане на някакви действия. Темата за парите е също болезнена. Със сигурност ще се иска отговор на въпроса каква ще е цената и кой колко ще плаща? Стои и главният въпрос: дали все пак изпреварващият удар ще донесе повече сигурност или ще катализира поредица от неконтролируеми кризистни ситуации?Редно е да се предположи също, че новата доктрина едва ли ще се ограничи само в първи удари на международната общност срещу терористичната общност. Според познавача Херберт Кремп например, последиците ще се развият в три посоки: контрол на предазиатските и централноазиатските трансферни държави от Кавказ до Хиндукуш, предотвратяване на възможността ислямисти да вземат властта в Саудитска Арабия, и трето, концентриране на интересите към Иран, Индия и Китай, където се очакват нови конгломерати на властта. Принципно не се оспорва фактът, че тероризмът е заплаха за света. Нормално обаче според Кремп първият удар ще възбуди съпротивата на центрове като Русия и Китай, а Европа ще застане някъде по средата. Според наблюдателите засега двете свръхсили са възприели американското военно присъствие в Централна Азия. Една от причините е страхът от ислямски екстремизъм. Има и други. Например Русия накара Запада да забрави за Чечения, режимите в Централна Азия пък усещат западната толерантност към себе си, на каквато никога не са се радвали, а Китай на свой ред почти забрави за антикитайските настроения. Всичко това обаче има краткосрочен характер. Американското присъствие в Централна Азия расте с главозамайваща бързина и това притеснява и Русия, и Китай. Само преди година в Централна Азия нямаше и един американски войник, сега са 4000 и обучават местните сили. Както казва американският военен министър Доналд Ръмсфелд те ще останат там докато е необходимо. До неотдавна на пръсти се брояха и дипломатите и представителите на американския петролен бизнес. Само за последните пет години американските инвестиции в региона скочиха с 20 млрд. долара. Получава се така, че оръжието и нефтът оформят американската политика. Оръжието, за да се пазят местните режими от радикалните ислямисти, а каспийският нефт - за да се неутрализира влиянието на страните от ОПЕК на световните петролни пазари. В цялата история ключовият момент са нефтопроводите. Въпросът е кой и как ще интерпретира това положение. Например - че под претекст за борба с тероризма, може да се контролира този особено важен район, чийто запаси от каспийски нефт се равняват с тези на Саудитска Арабия или на тези в Северно море. Въпросът е да няма изненади и думата доктрина да не е синоним на догма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във