Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВАТА ДЕМОКРАЦИЯ НА ГЪРЦИЯ

Гърция се радва на икономически ръст, доста по-висок от средния за Европа. Международната репутация на страната се подобри значително в последните години. Хронично слабата й финансова система се стегна благодарение на присъединяването към еврозоната (2001), а предстоящите Олимпийски игри в Атина ще направят допълнителна реклама на и без това процъфтяващия туристически бизнес. Защо тогава социалистите от ПАСОК, които бяха на власт в 20 от последните три години и които бяха смятани от мнозина за естествената управляваща партия на Гърция, загубиха с толкова сериозна разлика общите избори на 7 март?Вероятно хората са били отблъснати от арогантността на управляващите, които създадоха една особена верига на патронаж и протекции за своите приятели в обществения сектор. Или поне така твърдят привържениците на Нова демокрация, досегашната консервативна опозиция, която спечели 46 на сто от гласовете на гърците и 165 места в 300-членния парламент. Нито Костас Симитис, който бе премиер през по-голямата част от последното десетилетие, нито Георгиос Папандреу, който се канеше да го наследи, имат репутацията на нечестни и неспособни политици. Но докато погледите им бяха вперени в международните отношения и макроикономическите проекти, под носа им продължи да процъфтява мрежата на непотизъм и бюрокрация. Обвиняват ги още, че не успяха да се справят с проблемите в образованието, здравната и пенсионната система, както и за грешките при подготовката за Олимпиадата. Показателно е, че още преди традиционната си реч след победата новият премиер, 47-годишният Костас Караманлис, поиска среща с шефа на организационния комитет за игрите, за да обсъдят ускоряването на катастрофално изостаналите строежи. Впрочем Олимпиадата не е единствената сфера, в която на досегашните властници липсваше ефективност. Опитите на ПАСОК да отпусне юздите на икономиката срещнаха твърдия отпор на всемогъщите профсъюзи. Надеждите сега са, че Нова демокрация най-сетне ще успее да осъществи толкова закъснелите икономически реформи - намаляване на данъците, поощряване на инвестициите, ускоряване на приватизацията и създаване на наистина свободен пазар. Колкото до постиженията, ПАСОК може да се похвали най-вече по отношение на външната политика. Като външен министър Георгиос Папандреу допринесе изключително много за затоплянето на ледените отношения с Турция, особено след като двете държави едва не стигнаха до война в края на 90-те. И все пак повечето от конкретните проблеми между Атина и Анкара, като например споровете за крайбрежните води и въздушното пространство, си остават без разрешение. Нещо повече, социалистите предават властта на наследниците си в един изключително деликатен и критичен период от историята на политическия триъгълник Гърция - Турция - Кипър. Лидерите на гръцката и турската част на острова (разделен от времето на турската инвазия през 1974-а) обсъждат усилено, но засега безплодно, плана на ООН за обединение под формата на свободна федерация. Програмата предвижда двете страни майки да се включат в преговорите в края на март, а на 21 април и в двете общности трябва да протече референдум. Цялото това бързане е подчинено на една-единствена цел - когато дойде време за приемането в ЕС на 1 май, островът да бъде вече обединен. Само че в сегашния си вид планът на ООН е подчертано неприемлив за мнозинството от жителите на острова - кипърските гърци. Той предвижда право за завръщане само за някои от онези гърци, които са били принудени да напуснат домовете си през 1974-а. А ако кипърските гърци гласуват против в референдума, а турците гласуват за, Гърция ще загуби голямото си морално предимство в този десетилетен конфликт - позицията на жертвата. Една от първостепенните задачи на премиера Караманлис е да втълпи тази истина в главите на етническите си събратя в Кипър. Колкото и съществени да са тези проблеми обаче, не във външната политика трябва да търсим обясненията за изборните резултати на 7 март. Далеч по-значим фактор е един друг парадокс: именно икономическата политика, която спечели на Симитис одобрението на международната общност, му навлече дълбоко неодобрение у дома. Интересен урок за другите страни, които са вперили жаден поглед в еврозоната. Що се отнася до бъдещето на Гърция, всички погледи сега са вперени в новата голяма фигура на политическата сцена - Костас Караманлис. Не че с него се прекъсва традицията на непотизма, разбира се - 47-годишният юрист, завършил в Америка, е племенник на Константинос Караманлис, който два пъти е заемал премиерското кресло, включително и в тежките години след военната хунта. От чичото Костас наследява и няколко ключови сътрудници, като например опитния дипломат Петрос Молиавитис, който става външен министър. Но като цяло членовете на кабинета му са от неговото поколение, тоест хора, които досега не са участвали във властта и тепърва ще си изграждат репутация. Нова политика в една нова ера за Гърция, обеща Караманлис в речта след победата и по всичко личи, че не става дума за празни приказки. Само за два дни новият премиер успя да преименува три министерства, да ликвидира едно (Министерството на печата) и да създаде ново (на туризма). Показателно за приоритетите му е, че реши лично да поеме Министерството на културата, под чиято опека се организират Олимпийските игри. В тази тежка задача помощ ще му оказва и новият министър на обществения ред Георгиос Вулгаракис - политик, чиято популярност нарасна неимоверно, откакто през есента анархисти хвърлиха бомба в дома му. В потвърждение на новата политика дойде и изборът на Караманлис за говорител на парламента. За пръв път в гръцката история третият най-важен пост в държавата е поверен на жена - Ана Псаруда-Бенаки. Бившият министър на индустрията Ставрос Димас пък ще замени Ана Диамандопулу като представител на страната в Европейската комисия. Разбира се, за да стане новата ера факт, трябва да се положи огромен труд. Между приоритетите на Караманлис има взаимнопротиворечащи си задачи - като засилването на свободния пазар и същевременно увеличаването на средствата за образование, здравеопазване и социални грижи. С Олимпиадата и кипърския проблем в добавка. Никак не е чудно, че победната си реч новият премиер завърши с думите: Тук сме не да празнуваме, а да обявим, че от утре започваме работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във