Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВА СВЕТА ТРОИЦА НА ПОЛИТИЧЕСКОТО НЕБЕ

Тези дни бе обявено създаването на поредната политическа формация - Български републикански блок (БРБ). В блока влязоха партиите ОБТ на проф. Кръстьо Петков, НДПС на Гюнер Тахир и НС БЗНС на Яне Янев. Както се казва в такива случаи - честито. И на тях, и на България, която се сдоби с още едно политическо отроче, с което общият им брой май надхвърли триста. Само че това отроче е с претенциите да е нещо по-специално. Както каза Яне Янев, явно съгласувано с останалите двама, БРБ нямало да бъде нито вляво, нито вдясно, нито в центъра. Че къде ще е тогава? Към загадката проф. Кръстьо Петков прибави разтегливата, но добре звучаща фразеология за умерен модерен национализъм, практикуван в контекста на европейската интеграция. Лансирано бе и поизносеното от употреба, но иначе задължително в политическата практика намерение за превръщането на България в благоденстваща нация. Похвално, макар и неособено впечетляващо. Това обаче, което предизвиква интерес, е заявлението, че БРБ е за разширяване на пълномощията на държавния глава. И като добавка - че от заплануваните до края на март срещи с представители на държавните институции и с лидерите на всички значими политически сили вероятно първата ще бъде с президента Георги Първанов. Колкото и спекулативно да звучи при отсъствието на конкретни данни, то от навързването на посочените детайли логичното следствие е само едно - прави се опит за създаването на президентска партия, както и да се нарича тя.И наистина, имаме ли основания да предполагаме, че точно тук е заровено кучето. Основания има. Да започнем с въпроса: кой е този, който стои над партиите - леви, десни, центристки - и перифразирайки казаното от Френсис Бейкън преди повече от 500 години, се стреми да бъде сам за себе си партия. Отговорът е очевиден - по времето на Бейкън това е кралят, а в днешни български условия може да бъде единствено и само президентът. И как да отхвърлиш в случая натрапващата се аналогия със създадената в Русия президентска партия? Е, добре. Знае се, че аналогията е съмнителен метод за доказването на каквото и да е. Отхвърляме я. Но тогава пък възниква следващият въпрос: какво друго може да бъде политическото образувание, което не е нито ляво, нито дясно, нито центристко. И отговорът пак е еднозначен - масово движение. В една от неговите разновидности - религиозно, социално или националистично. А те, както е известно, имат свойството да преминават от едно в друго. За изкушените от исторически сравнения в случая навярно е достатъчно припомнянето за движението, водено от Мустафа Кемал Ататюрк в началото на миналия век. Не идват ли нещата на местата си, след като БРБ поставя основен акцент върху национализма, пък бил той умерен и практикуван в контекста на европейската интеграция. А ако кучето е заровено точно тук? Ами да го изровим най-накрая това куче. Идеите са едно, намеренията - друго, а възможностите за реализацията им - трето. И да започнем с това, за което разполагаме с някаква емпирична информация, а тя е в областта на възможностите за реализация. Тук като че ли всичко е наред. На миналите парламентарни избори победи движение, което неизвестно защо по-късно се отказа от печелившата формула, като се трансформира в партия и по този начин освободи една толкова апетитна ниша. Тази ниша се стесни, но пък нещичко остана. И това, което остана, си стои празно. Да добавим, че за общественото мнение партиите в сегашния си вид и със сегашното съдържание не предизвикват особени възторзи. И някъде около 70 на сто от избирателите искат смяна на модела. За тях движението може да се окаже поносим избор. Вярно, поовехтял и компрометиран, но избор. Само че пак има една особеност. И тя изпъква особено релефно в определението за движение. Както я описва К.А.Р. Кросланд, тя звучи така: Когато хората са готови за едно масово движение, то много често са готови на каквото и да движение, стига то да дава надежда, че ще бъде ефективно, а не на едно-единствено, отнасящо се към определена доктрина или програма. Та идва ли от БРБ излъчване за ефективност? Ако такова все пак има, то засега е твърде слабо. И още нещо - няма я онази личност от харизматичен тип, която е задължителната предпоставка за бъдещи успехи. Сигурно тъкмо в тази липса на лидер се крие обяснението както за изпълненията на Яне Янев, така и за атаките на Кръстьо Петков срещу Симеон Сакскобургготски. Сагата с царските имоти позволи на професора да натрупа актив, но явно нещо още не достига за ефекта от приложението на метода за самоутвърждаване чрез отрицание. Право на професора е да опита, като на царя противопостави републиката. Вероятно тъкмо затова блокът е наречен републикански. Но пък помним как и Александър Томов се подведе и направи същото през 1994-а - Гражданско движение за републиката, прословутия ГОР. И не успя. Колкото до личностите с име и движенията, то защо да се забравят скромните резултати, които пожъна на предишните парламентарни избори Патриотичен съюз Отечество. Макар че тръгна с името и личността на Хайтов.Та такива работи. Блясват, гаснат партии, партийки и движения на политическия небосклон. Неизвестното е само дали за гласената президентска партия знае и г-н Георги Първанов? Може пък да я гласят за друг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във