Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВА ФАЗА, НОВИ ЕЛИТИ?

За мнозина представители на българския политически елит тази постановка на проблема е безсмислена и дори кощунствена. Противно на оптимизма на част от политиците обаче българското общество трудно приема еднозначните отговори на въпросаЗавършил ли е българският демократичен преход?От една страна, у нас редовно се провеждат свободни избори, изградени са демократични институции, икономиката ни е призната за функционираща пазарна, бяхме приети в НАТО и току-що приключихме преговорите за членство в ЕС. От друга страна, въпреки всички тези тези позитивни неща за мнозина българи демокрацията остава кухо и безплодно явление. Трудно може да се оспори, че политическото участие на българина не отива по-далеч от (все по-оредяващото) гласуване. Политическите елити от всички основни партии се възприемат от обществото като корумпирани, нечестни, егоистични и неефективни. Редуването във властта като че ли не променя нищо особено. Обществото е сериозно отчуждено от политиката, въпреки че никой не отрича официално ценностите на демокрацията. Като цяло политиката се възприема като безинтересна, корпумпирана, доминирана от елитите дейност, която допринася твърде малко за благото на хората и поради това не буди уважение. Властта не убеждава народа, че е способна да постигне качествен напредък при решаването на редица болезнени проблеми.С други думи, изглежда, България не е завършила окончателната фаза на демократичния си преход, която обикновено се нарича консолидация на демокрацията. Това е бавен, но целенасочен процес, в който демократичните форми се изпълват със съдържание чрез реформи на държавните институции, укрепване на гражданското общество и постепенно привикване към установените демократични правила на играта. Ето само един пример: въпреки че ранното приемане на нова конституция често се изтъква като едно от достойнствата на българския преход, оказва се, че балансът между основните институции е далеч от оптималния. Това, което бе замислено като тяхна независимост, се изражда било в недосегаемост, било в практическа откъснатост от потребностите на обществото. Поради това конституционни проблеми възникват отново и отново, често по непредвидим начин и в непредвидими моменти, а Конституционният съд е една от най-натоварените институции в страната. Другите основни съставни процеси на консолидацията - развитието на политическите партии, укрепването на гражданското общество, съдебната реформа и развитието на медиите - протичаха не само напред, но и назад, и встрани, отклонявайки се от образците на успешните демократични преходи.Всъщност, въпреки масово разпространените представи, българският преход не е уникално явление. И у нас се откриват някои от типичните характеристики на страните, в които демократичният преход е бил забавен или затруднен. Може би най-важната от тях днес е твърде малката степен на представителство на интересите в и чрез политическата система, чрезБЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТУ нас има много партии, има организации на гражданското общество, но в голямата си част тези структури не представляват (и не отстояват) интересите на реалните социални общности. Повечето политически партии у нас - както и в други проблемни страни в преход - са клиентелистки мрежи, изградени около тесногрупова или друга идентичност. Въпреки привързаността си повечето от техните членове не виждат партията да представлява определена политическа линия, политически избор, отразяващ техните възгледи и интереси.Разбира се, проблемът е главно в обществените елити и главно - в политическия елит. Азбучна истина e, че демокрацията е въпрос на власт, а властта се упражнява чрез институциите. И въпреки че у нас зависимостта й от партиите и политическия елит често се отрича, това не променя същността на взаимодействието. Така че ако се търси ново решение на проблема за качеството на институциите, но в контекста, който има значение за хората - функционалното им съдържание, няма кой друг да стори това освен нови политически елити и нови политически лидери. В този ред на мисли си струва да се отбележи едно скорошно полско изследване, в което се прави разграничение между три фази на социалната и политическата промяна в Източна и Централна Европа: преход (относително кратък период на смяна на режима); трансформация (практически процес на оформяне на структурите на демокрацията и пазарната икономика); и накрая, консолидация (период на стабилизиране и улягане на новия ред). Всяка от тези фази изисква различен политически елит. Елитът на фазата на прехода се определя като елит с мисия и визия; елитът на фазата на трансформация се състои от технократи, инженери на новата икономическа и политическа система. Накрая, елитът на фазата на консолидация се състои главно от хора, способни да бъдат посредници, да обединяват, да генерират консенсус и развитие.Практиката на други страни в преход показва, че колкото и стабилен да изглежда (в очите на обществото и най-вече - в собствените си очи) политическият елит, преминаването към нова фаза на прехода води до неизбежни и дълбоки промени - не само във функциите и политическите послания, но и в персоналния състав на елита. Именно тук може би откриваме спецификата на новата и - да се надяваме - кратка заключителна фаза на българския преход. Страната ни трябва да решава проблемите на практическото интегриране и ефективното участие в две големи международни структури - НАТО и ЕС. Това означава, разбира се, да бъдем достоен партньор, на който може да се разчита, но и намиране на отговор на един много по-труден въпрос - способен ли е българския политически елит да отстоява националните ни интереси?Или, ако този елит - в днешния си състав и с днешните си идеи и навици, не е способен, как той да бъде променен? Всъщност нещата не опират до просто, механично обновяване, до появата на нови лица. Противно на масовата представа за несменяемите политически влъхви, през последните 15 години в българската политика се наблюдава немалко текучество. Повечето от новите лица обаче с нищо не доказаха, че са по-добри от старите - окончателно забравени или временно отстъпили една крачка назад. Защото периодичното въвеждане на нови физиономии, без да се създават, предлагат и отстояват нови идеи и нови политики, не е нищо повече от смяна на маските в един маскарад, който отегчава до смърт обществото.Съвсем не е случаен фактът, че още отсега повечето български партии и политици се ориентират към проблематиката на европрисъединяването и по-конкретно - как са били и как ще бъдат отстоявани българските интереси на финалната му права. Изглежда, тук ще си дадат решителен бой истински сериозните играчи в българската политика. Ще спечели този, който извади най-убедителни ресурси в три насоки - нова визия, нови политики и лидери, способни да ги реализират. Разбира се, едва ли ще се мине без традиционната популистка демагогия. Затова в крайна сметка вероятно ще наблюдаваме сблъсък между два лагера - еврореалисти и евроилюзионисти. ТПС: Очаква се на полето на НАТО и Европейския съюз да проведат решителното си сражение българските еврореалисти и евроилюзионисти. Кой и как ще защити националния интерес на попрището на интеграцията ще е решаващо за това, какъв ще бъде новият български политически елит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във