Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОВА АГЕНЦИЯ ЗАМЕНЯ УПРАВЛЕНИЕ ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

Г-н Цветков, до средата на този месец правителството ще гледа проекта за нов закон за държавния финансов контрол. Какво наложи неговото разработване?


- С изработването на проектозакона Министерството на финансите изпълнява едно от изискванията на националната стратегия за противодействие на престъпността. А именно да се разшири обхватът на случаите, при които ще се търси пълна имуществена отговорност. Когато вредите са вследствие на липси или са причинени умишлено, виновните лица ще възстановяват нанесените щети в пълния им размер.


Европейската комисия постави строги изисквания към България да изгради модел за държавен вътрешен финансов контрол, който да е съобразен със стандартите на Европейския съюз. Освен методите на последващия контрол ние се ангажирахме да въведем и форми на предварителен контрол върху ведомствата и фирмите, които се разпореждат с бюджетни средства. Това се налага, тъй като ние трябва много прецизно да следим как се изразходват средствата, които България получава от Европейската комисия и от различните предприсъединителни фондове на Европейския съюз.


Системата на ДФК сега е изградена на основата на последващия контрол и не е достатъчно ефективна. Освен това до края на миналата година налаганите санкции за начет бяха символични - до 10 нови лева. От 1 януари 2000 г. със Закона за държавния бюджет санкциите бяха увеличени и в момента варират от 50 до 1000 лева. Но е ясно, че само с налагането на тези санкции ние не можем да подобрим финансовата дисциплина в икономическата и в бюджетната сфера.

Кои са новите моменти в проектозакона?


- Според проектозакона за държавния вътрешен финансов контрол Главно управление Държавен финансов контрол ще се преструктурира в Агенция за държавен вътрешен финансов контрол. В нея ще се обособят главна дирекция и териториални дирекции. Конкретната структура и разпределението на хората в агенцията ще бъдат регламентирани с устройствения й правилник, при изготвянето на който ще ползваме консултантска помощ от Европейския съюз.


Друга любопитна подробност е, че традиционните понятия ревизор и ревизия ще бъдат заменени с одитор и одит, като тази промяна е съгласувана със стандарта на висшите контролни структури в Европа - Евросай, и в света - Интосай.


Проектозаконът разширява обхвата на държавния вътрешен финансов контрол. Освен върху всички разпоредители с бюджетни средства - от министерства до общини и дружества с държавно и общинско участие, той ще се разпростре и върху Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и фонд Преквалификация и безработица. Ще бъдат проверявани всички ведомства, дружества и организации, които се разпореждат със средства от програми и фондове на Европейската комисия.


В обхвата на закона ще попаднат и крайните получатели на тези средства. Той бе разгледан от подкомитета Митници, данъци, пране на пари и финансов контрол, чийто председател е заместник-министърът на финансите Николай Георгиев. Подкомитетът е една от структурите, която подготвя България за преговори с ЕС, и даде принципното си одобрение на проектозакона.

Означава ли това, че вашите служители - бъдещите одитори, ще могат да проверяват и частни фирми?


- Ако частното дружество е получило пари по линия на бюджета или от средствата, които отпуска Европейската комисия или предприсъединителните фондове на Европейския съюз, ние ще имаме право да проверим дали тези пари се изразходват по предназначение. Вече имаме горчивия опит с фонд Земеделие, където се предоставяха целеви кредити за стимулиране на земеделските производители, но една голяма част от получените средства се използваха за странични дейности.

Казахте, че ще контролирате и предприятия с държавно участие. Ще има ли значение дали това участие е над 50, или под 50 процента?


- Независимо от размера на участието на държавата или на общината в една фирма ние имаме право да я проверяваме. Задължени сме обаче да извършваме редовен контрол само в предприятията с над 50% държавно и общинско участие. В момента редовният контрол изисква да се извършва ревизия веднъж на две години, но ние предлагаме този период да бъде намален на една година.

От вашите думи излиза, че можете да влезете на проверка и в Кремиковци, и в авиокомпания Балкан, и в Нефтохим?


- Имаме такава възможност. Ще преценяваме дали да влезем в определено предприятие, в което държавата има под 50%, на базата на комплекс от критерии. Извършването на ревизия в подобни фирми ще зависи и от това, как се развиват те, дали имаме сигнали за финансови нарушения, или за незаконосъобразно или нецелесъобразно разпореждане с имуществото.

Казахте, че един от новите моменти в закона е осъществяването на предварителен контрол. Какво на практика ще представлява той?


- Служителите на агенцията ще бъдат длъжни да преценят дали един разход е законосъобразен, преди той да бъде направен. Например едно бюджетно учреждение иска да закупи компютри или да придобие дълготрайни материални активи. Проектодоговорът за извършването на тази инвестиция идва при служителя на агенцията, който проверява дали в бюджета на ведомството има параграф Капиталови разходи, заделени ли са необходимите за инвестицията пари, подписани ли са всички документи от съответните компетентни лица, спазени ли са предвидените от Закона за обществените поръчки процедури. Ако всички тези условия са налице, одиторът на агенцията разрешава извършването на искания от бюджетното ведомство разход. Ако само едно от изискванията не е спазено, одиторът дава отрицателно становище и ведомството или общината не може да направи предвидената инвестиция.


Ще разработим съответните наредби и инструкции, които много точно ще определят техниките за упражняване на предварителния контрол. Крайната цел е да се облекчи работата на последващия контрол - това са ревизиите, или одитите, както ще се наричат след приемането на новия закон.


Освен финансови одити ще въведем и одит върху системите, върху изпълнението на дейността и върху информационните технологии. Например ще проверяваме как функционира системата за финансово управление и контрол на едно ведомство или на едно предприятие, в което има държавно участие или което ползва пари от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

Ревизиите, които извършва Държавен финансов контрол, са обект на значителен интерес от страна на обществеността, тъй като обикновено те разкриват големи злоупотреби с бюджетни средства или с пари на държавни предприятия. Ще станат ли тези ревизии публично достояние?


- Обществото трябва да знае какво става във финансовата и икономическата сфера в България. Ние обаче можем да подаваме само онази информация, която ни разрешава законът. Според сегашния Закон за Държавен финансов контрол (чл.15, ал.2) ние имаме право да предоставим информация за ревизията, а не самия ревизионен акт, едва след като тя е приключила и има заповед за реализация. В закона и в правилника за неговото приложение изрично е записано, че ревизионните преписки се предоставят само на ревизионната служба, която ги е съставила, на ревизирания обект, на прокуратурата и на принципала.

Тези изисквания ще бъдат ли запазени в новия закон?


- В новия закон е записано, че информация за дейността на агенцията се предоставя само от главния й директор. Този текст е съобразен с изискванията на Европейската комисия.


Основната функция на държавния вътрешен финансов контрол е да подпомага изпълнителната власт при финансовото управление и финансовия контрол на страната. Той трябва да предпазва правителството от грешки, които биха били санкционирани от органите на Сметната палата или от органите на съдебната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във