Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОЩТА СЛЕД ЕЛЕКТОРАЛНИЯ ШУТ

Много бяха изненаданите в изборната нощ след първия тур на президентските избори - състезатели, съдии, публика. За първи път от дванадесет години насам неподготвен за триумфа се оказа и самият победител. Часове след края на изборния ден изненадата нахлу в огромната зала на НДК, където кандидат-президенти, социолози и журналисти отброяваха на мониторите всяко трепване на народния вот и разтърси предизборните щабове, сценариите в телевизионните студия и облозите на наблюдателите. Секунди след това новината излетя в ефира и стигна до света чрез най-авторитетните международни информационни агенции. Изненадата от българското чудо за втори път през тази година прикова интереса на цяла Европа. Немислимата в нормалната политическа практика формула Цар - премиер и бивш комунист - президент изведнъж започна да изглежда съвсем вероятна в България. Ако президентската кампания беше зрелостен изпит за кандидатите, всички участници щяха да бъдат скъсани. За втори път през тази година българският избирател без никакви колебания завъртя двойка на цялата политическа класа. Въпросът е каква съдба чака повтарячите?Със сигурност готвещите се за поправителен не са политиците. По стара традиция те продължават да прехвърлят гнилите плодове в чуждите кошници и да се взират напрегнато във върха на собствените си носове, докъдето комай стига погледът им.Вярно, че тази ниска избирателна активност е шамар за българските политици, призна още в изборната нощ президентът Петър Стоянов, но пропусна да забележи, че плесницата изплющя най-звучно върху собствената му буза. Напротив, на въпрос на БАНКЕРЪ за какво точно се чувства наказан от избирателите, действащият все още държавен глава категорично отказа да говори за наказания. В метафората с шамара Петър Стоянов и колегите му се опитват да акцентират много повече на изненадата от звуковия ефект, отколкото на педагогическото му предназначение. Така или иначе, и за децата стана ясно, че изправени пред изхабените и некачествени кандидатури, гласоподавателите за първи път избраха Ние сме. Има ли още някой в България, който и след нощта на 11-и ноември да не е разбрал, че българският народ не харесва политиците си. А проблемът с харесването не опира до естетически критерии. За дванадесет години българските политици демонстрираха жалка морална немощ и пълно управленско безхаберие. За този период те схванаха държавническата си роля единствено като задължение за изграждане на личен политически сексапил и прилично покачване на собствения си жизнен статус. Всички останали общественополезни цели и проблеми останаха далеч извън държавническия им интерес. По тези нашенски правила, известни още от балканския възрожденски фолклор, за дванадесет години в България се формира една политическа опаковка. С всяка изминала избирателна кампания кутиите ставаха все по-лъскави, а вътре в тях оставаше все по-малко. Докато най-сетне на потребителя му писна и на тазгодишните търгове на 17-и юни и на 11-и ноември той отказа да пазарува. Ето защо ниската избирателна активност не беше новина в нощта след първия тур. Новина обаче се оказа реабилитацията на партийното гласуване. След като наблюдатели, социолози и журналисти изтъркаха перата си да убеждават българина, че не искал да гласува за партии, а за личности, сега дойде ред на българския избирател да им покаже, че той сам най-добре знае какво иска и какво - не. Всъщност не за първи път очакванията на политическите ментори се разминават драстично с крайните резултати. Прогнозите на българските социолози се сгромолясаха скандално и на местните избори през 1999 година. Те обаче също като политиците решиха, че са над тези неща, и продължиха да прогнозират изборите не според реалностите, а според желанията си. Депутатката от Коалиция за България Таня Дончева твърди, че след парламентарната кампания през юни тази година социолозите са се главозамаяли и са решили, че могат с предварителните си данни да манипулират истинските резултатите от изборите. Това обяснявало и огромната им изненада в нощта на 11 ноември, когато изведнъж са разбрали, че този път избирателите не са се хванали на въдицата и не са се подвели от предварителните проучвания, публикувани в медиите. Сега важното е дали тези, които охотно се възползваха от услугите им, ще съумеят да проявят сила и воля да вземат правилното решение.След кампанията се потапям на дълбоко и за дълго, прозорливо сподели още преди да чуе крайните резултати политологът Евгений Дайнов. Вероятно по-умните му колеги ще реагират по подобен начин. Къде обаче ще се потопят политиците? Не че по-принцип ще бъде вредно да го направят, но ако ще се потапят, за тях ще е по-добре до отплуват трайно. Поне това ги съветва вотът на народа. За първи път волята на негласувалите българи е толкова ясно разчетлива и нескриваема. Винаги досега анализатори и коментатори са успявали да я представят като апатия, незаинтересованост, липса на достатъчно мотивация. Сега вече е безпощадно ясно, че негласувалите гласуват убедено, съзнателно и категорично срещу кандидатите. За първи път никой не посмя да оспорва тази очевидна истина. Проблемът е дали някой ще се поучи от нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във