Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОРМАТИВИТЕ ТРЕТИРАТ БАНКИТЕ КАТО РЕЦИДИВИСТИ

Г-н Александров, на фона на пестеливото кредитиране, което си позволяват банките, ЦКБ сякаш води по-смела политика на кредитния пазар. Част от активните й операции са насочени и към финансиране на приватизацията. С какво се мотивира такова поведение? Говори се, че е изиграло някои лоши шеги на Балканите?


- Участието в касовата и работническо-мениджърската приватизация е част от политика на банката. Въпреки това ние нямаме някаква специална целева програма за участие в приватизацията. Клиентите, които работят с нас и имат нужда от пари, са добре дошли - смятам, че ние сме длъжни да се вслушваме в техните проблеми и нужди. Наскоро приключиха процедурите по продажбата на две-три консервни предприятия, които вече са в частни ръце. При тях бяха използвани техниките както на чисто касовата приватизация, така и работническо-мениджърското раздържавяване. В момента водим преговори и с други предприятия, наши клиенти. Например Верила - техният мениджърско-работнически екип идва при нас и ние водим в момента преговори. Ние имаме офис в предприятието.


Разбира се, ще ги кредитираме, ако договорените условия ни задоволяват. На първо място, това е цената, която те се готвят да оферират за фирмата, паричният поток, който възнамеряват в бъдеще да генерират. Ако се убедим, че кредитът може да се обслужва нормално, няма да има никакви проблеми да започнем работа и с тях. Финансираме и раздържавяването на редица по-малки обекти като маслобойни, покупката на малки капиталови дялове, останали от държавното участие в предприятия, които се продаваха по линия на масовата приватизация. Нашите фондове купиха много предприятия в боновото раздържавяване. Те вече се преобразуваха в холдингови структури и се появяват възможности да закупят и останалата част от държавното участие. Защо да не ги подпомогнем?


Нараства ли делът на кредитите, отпуснати за финансиране на приватизационните сделки в общия кредитен портфейл на банката?


- Когато се кредитират повече приватизационни сделки, този дял се повишава. Друг е проблемът, че всеки приватизационен кредит обикновено влече след себе си ползването на други кредити и затова неговият ефект върху общата експозиция е по-сложен.


Или да вземем големите кредити. Пример е заемът, отпуснат за покупката на фирма като Асенова крепост, Асеновград. Там бяха инвестирани 2.5 млн. щ. долара. Един и половина милиона щатски долара пък сме дали за приватизацията на Плевенско пиво, Плевен. Но тези големи кредити се обслужват перфектно, дори предсрочно, и мога да кажа че при тях договореният погасителен план изцяло се спазва.


Смятате ли, че приватизационните сделки внасят по-голям риск в общата кредитна експозиция в сравнение с търговското кредитиране на действащи предприятия?


- Всичко е въпрос на преценка. Вие можете да дадете на едно предприятие кредит за оборотни нужди и той да се окаже по-рисков в сравнение с един инвестиционен кредит. Разбира се, инвестиционният кредит има тази особеност, че ангажира банков ресурс за значително по-дълъг период от време, но не носи риск, когато фирмата длъжник работи добре.


Искам да подчертая, че ние финансираме приватизационни сделки на фирми заемоискатели, които работят с нас от години. Ние добре познаваме техния мениджърски екип, техните пазари, знаем кой стои на техния вход и изход и затова можем да преценим, че това са добри предприятия.


Много е важно да познаваме отрасъла и обстановката в него. Например има области, в които определено не сме силни - например хотелите, затова не участваме в тяхната приватизация. Или поне го правим твърде рядко. Досега имаме ангажимент само по една такава сделка. Така че ние работим главно с кредитополучатели от хранително-вкусовата промишленост - винзаводи, маслобойни, пивоварни, консервни предприятия, мелници, фуражни заводи. В тях ние се ориентираме много добре.


ЦКБ създава около себе си значителна групировка, която включва холдинг и финансово свързани фирми. Имате ли амбиция да създадете поредната финансово-промишлена империя?


- Не! Банката не придобива собственост чрез приватизацията. Засега нямаме амбициите за пряко капиталово участие, освен във фондовите и стоковите борси. Ние дори избягваме капиталовото участие, за да не допуснем срастване на банковия и на промишления капитал. Ние се стремим да осъществяваме едно нормално банково обслужване. Това че кредитираме приватизацията, не значи, че финансираните фирми стават някакви наши васали.


Разбира се, ако погледнем по-широко, клиентите, чието участие в приватизацията сме финансирали, обикновено се смятат свързани с банката. Те се разплащат чрез нас, обслужваме ги по-широко, а ние ги кредитираме, подпомагайки тяхното бъдещо развитие.


Отново ще подчертая, че нямаме мегаломански амбиции, каквито изпитват някои други банки - да подчиним определени икономически структури. Ние работим по строгите правила на пазарното кредитиране.


Разбира се, в някои от големите предприятия, в които сме инвестирали значителни ресурси като кредити, изискваме за времето на издължаване на разрешените заеми наши представители или посочени от нас лица да влязат в състава на съветите на директорите или в надзорните съвети. Така си гарантираме контрол отвътре. Там, където имаме пълно доверие в мениджърите и няма търкания между ръководния екип и колектива, наше участие в ръководните органи не се налага. Но навсякъде, където усетим, че мениджърите са несигурни или страдат от болни амбиции, или пък са недостатъчно квалифицирани, ще налага нашето условие - човек на банката - в съвета на директорите. Нямаме друга цел, освен да осигурим погасяване на кредита.


Но както твърдят специалисти от Министерството на финансите и БНБ, увлечението в търговското кредитиране ви е донесло и проблеми. Според тях това е причината банката да загуби в началото на тази година статута си първичен дилър, тъй като не са й останали пари за участие в пазара за ДЦК. Ще се опитате ли да си възвърнете статута на първичен дилър?


- Това е един по-широк проблем. В начина за определяне на първичните дилъри поне за мен има някои неща, които са просто абсурдни и дори са наследство от миналато. Проблемът е, че няма кой по-сериозно да се замисли и да започне да преработва остарялата нормативна уредба. Няма логика в идеята да се търси връзка между статута на първичен дилър и правото да се обслужва бюджетът. Това са две коренно различни неща. Не смятам, че показателите, по които се определят банките първични дилъри са най-нормалните. Това е дискусионен въпрос и чиновниците в Министерството на финансите и в БНБ трябва да разберат, че трябва да направят пълна преоценка на тази нормативна уредба, създадена през един съвсем друг етап, когато основният проблем бе дали няма да гръмне пазарът за ДЦК и ще има ли възможност да се финансира бюджетът. Сега този проблем не стои, следователно трябва да се разработи една адекватна нормативна уредба. Защото ситуацията вече е променена. Преди дилемата бе - за реалната икономика може и да няма пари, но за бюджета трябва да има. Но вие сами разбирате, че това е някакъв абсурд. Не можеш до безкрайност да поддържаш бюджета и да лишаваш от ресурс реалната икономика. И би трябвало нашите чиновници горе и тези, които ни обвиняват, че не даваме кредити, да потърсят вината в нормативната уредба - дали тя не принуждава банките да обръщат гръб на реалния сектор и да гледат само в бюджета? И не влизат ли управниците в един опасен капан, карайки банките да играят преимуществено на паричния пазар, където се формира едно изкуствено и голямо търсене на ценни книжа? Често пъти то е много по-голямо от предлагането, което изкуствено сваля лихвата и няма ли тогава да се стигне до пукване на балона? Но, изглежда, няма кой да мисли по това и вероятно трябва да стигнем до най-лошото, за да се сетят управниците някой ден, че не всичко, което е хубаво, е много хубаво.


Сега се получава аномалия: като ви изберат за първичен дилър, вие придобивате и правото да обслужвате бюджета. Но след три или шест месеца конюнктурата може да се промени или една банка по някакви други временни причини да не може да отговори на изискванията за първичен дилър. В този случай тя трябва незабавно да прехвърли сметките на всички бюджетни структури в друга банка. Това е някаква лудница, нали..? Защото обслужването на една бюджетна структура изисква много инвестиции - в софтуер, в кадри.


Вярно, че имаше един период, когато предпочитахме да кредитираме фирми, вместо да държим портфейл с ДЦК, рискувайки временно да загубим първичното си дилърство. Днес смятам, че това е била една оправдана политика, въпреки че понесохме и удари. Но животът не може да се вкара в измислени схеми.


Битува мнението, че БНБ и Министерството на финансите съвсем неправилно изискват от агентите по обслужването на бюджета да блокират единствено ДЦК, емитирани по Наредба 5, въпреки че в портфейлите на много банки има и други първокласни дългови инструменти на държавата. Мотивът на държавната администрация е прост - боновете по Наредба 5 гарантират постоянни плащания...


- Това е предимството на книжата, емитирани по Наредба 5. Ако техният погасителен график се спазва стриктно, винаги ще има търговия и съответно достатъчна ликвидност. При другите държавни ценни книжа това наистина го няма. И ако това е подтекстът, той е оправдан.


Но по отношение на останалите инструменти - не може банки, които обслужват валутните влогове на граждани и фирми във фалирали институции и разполагат с държавни облигации за милиони щатски долари, да не се ползват от тях. Не може правителството да смята собствените си книжа за нищо. Като качество те не са с нищо по-лоши от боновете по Наредба 5. Вземете например една гаранционна тригодишна облигация с доход LIBOR плюс 2 процента. С какво тя е по-лоша като гаранция от какъвто й да е съкровищен бон?


Това са въпроси, за които трябва да седнем и да поразсъждаваме по-сериозно, но с мислещи хора, за да видим в крайна сметка какво целим. Не може ли един нормален пазар за ценни книжа да не се обвързва директно с първичното дилърство при сегашните директиви и условия.


Ето, последните решения, които УС на БНБ взе по отношение на минималните задължителни резерви, са една значителна крачка напред в сравнение с онова, на което се робуваше доскоро. Защото имаше парадокси: хората, които вземаха решения за минималните резерви, не бяха чували през живота си какво е това, нито пък как те се управляват.


Причината е, че у нас се ръководи от погрешни презумпции - банките са бандити, а в тях работят престъпници. Всички наши наредби са такива. Те са написани все едно че са предназначени за работа с рецидивисти. Вярно е, че рецидивистите са на свобода, но нека да имаме предвид, че те все пак са рецидивисти. Щом се ръководи от такива презумпции, става ясно, че и занапред ще се появяват закони недоносчета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във