Банкеръ Weekly

Общество и политика

НОМЕНКЛАТУРНИЯТ ЕЛИТ СЕ ОКОПАВА В ЛЯВОТО ПРОСТРАНСТВО

Лявата част на българския политически багреник отново се надипли под напора на политическите вълнения. И независимо че вече повече от година властта е далече в противоположния ъгъл на спектъра, най-вълнуващите политически интриги продължават да се раждат сред соцпартиите. Нови, стари и още по-стари социдеалисти не спират опитите си да разчленят всеки нюанс на червеното. Българската социалистическа партия, Българската социалдемократическа партия с председател д-р Петър Дертлиев, новородената Българска Евролевица и, разбира се, на опашката Българският бизнесблок, който точно преди да загуби парламентарната си група шумно пропагандираше социал-либералните си ценности.


Вероятно основната причина за неустойчивото състояние на лявата половина се дължи преди всичко на болезнения период, който все още е недоизживян в Българската социалистическа партия. Онова, което политическите наблюдатели деликатно премълчаваха повече от година, е, че кризата в Българската социалистическа партия е само рефлекс от много дълбоката обща криза на цялото ляво обществено пространство в България. Става дума за тотален срив на лявата ценностна система, на лявото политическо мислене, на левия политически елит, на начините за финансиране на левите организации. Основната социалистическа и комунистическа ценност - равенството, вече не може да мобилизира никаква електорална подкрепа. Политическата идея държавата да се грижи за човека, за производството и за пазара доказа своята утопичност. Проваленото управление на Жан Виденов и несъстоялата се кандидатпрезидентска кампания на Георги Пирински бяха последните доказателства за изчерпаните възможности на социалистите.


Александър Лилов и Андрей Луканов предчувстваха приближаването на кризата още през 1990 г. и всеки по свой начин се опитваше да я надхитри. Опитваха се да съхранят партията, уважавайки възрастта, но сменяйки веруюто й и пременяйки я в тийнейджърски екип. Никой досега не е надлъгал природата, не успяха и те. След смъртта на Андрей Луканов кризисните процеси в лявото пространство се отприщиха. Непоколебимата вяра в правотата на партията рухна и легитимността на управлението на Жан Виденов се стопи. Разпадна се прословутото единство на социалистическия елит. От това разпадане се роди Евролевицата.


Всъщност, въпреки че наблюдателите така и не дочакаха датата, която да отбележи разцепването на БСП в действителност то вече е факт. Евролевицата и физически, и идеологически е част от бившата Българска комунистическа, а после Социалистическа партия. Целият управленски екип на новата политическа формация е от социалистически отцепници. За разлика от аналогичните процеси, които се случиха в останалите бивши управляващи партии в Източна Европа, българските отцепници не успяха дори и това да направят заедно. Липсата на единство, белязала създаването на дъщерната партия, със сигурност ще продължи да бележи и по-нататъшното й развитие. Засега различията са все още трудноразличими за странично око, но с наближаването на поредните парламентарни избори противоречията ще се изострят. Лидерът Александър Томов е наясно с това и вече подготвя отбора си за кръгова защита на председателския си пост.


Вярно е, че преди конгреса разногласията в парламентарната група и в политическия съвет на евролевите бяха успешно заглушени, но все пак приемането на Цветелин Кънчев и Георги Дилков сериозно разбуни духовете. Независимо от уверенията за единодушно взетото решение, Николай Камов например не успя да скрие колебанията си относно неговата правилност. С приемането на двамата бивши бизнесдепутати в парламентарната група Евролевицата на практика се сдобива с още една разделителна линия в собствените си управленски кръгове. И въпреки че Александър Томов подслони двамата депутати, за да укрепи собствените си позиции в партията и парламентарната група, никак не е сигурно, че занапред бизнесмените ще останат верни именно на неговите интереси. Още повече че никой от двамата не се чувства тясно обвързан нито с някакви политически идеи, нито с конкретни политически кръгове. Политическата кариера на Цветелин Кънчев се движи най-вече според откриващите се възможности за разрешаване на икономическите му затруднения, а тази на Лорда - според траекторията на Цветелин Кънчев.


Единственото, в което могат да бъдат сигурни евролевите, е, че бизнесдвойката ще остане единна независимо чия страна ще заеме в разгара на евентуален бъдещ конфликт. Георги Дилков е независим депутат и никога не е бил член на партията Български бизнесблок. Вероятно ще продължи независимостта си и като член на парламентарната група на Евролевицата. Цветелин Кънчев обаче не само е член на бизнеспартията, но е и участник в новоизбраното ръководство на конгреса в София. Специално за в.БАНКЕРЪ той обясни, че ще си подаде оставката веднага щом новата регистрация бъде призната от съда. Препускащият политик обаче като че ли не е забелязал дребната подробност, че новото му членство в партия Българска Евролевица, което вече е факт, може да се отрази пагубно върху очакваната регистрация на новото ръководство на Българския бизнесблок. Някак необосновано звучи да бъде прието за легитимно партийно ръководство, в чиито редици има членове на други партии. Така че Цветелин Кънчев или ще трябва да замрази членството си в Евролевицата, докато излезе регистрацията на БББ, или пък отново да се върне в бизнесредиците, след като получи обещаното от Александър Томов.


Но както и да постъпи предприемчивият бизнесмен, решението му да се прехвърли в лодката на евролевите, изглежда, ще подтикне и много други негови братя по душа и бизнес да направят същото. Този процес ще се разгърне много по-широко на местно ниво, отколкото на парламентарно, макар че и в Народното събрание той със сигурност не е приключил. Голяма част от интересите на бизнесполитиците останаха без ефективна политическа подкрепа и вероятността да я потърсят в Българската Евролевица е сериозна.


Подобен процес протича и в партията майка. Друга група бизнесмени, много по-мощна и много по-влиятелна, поне в най-близкото минало, се опитва да възстанови силата и ефективността на политическото си лоби. Движението за обновяване и обединение на левите сили, което с раждането си преди няколко месеца възбуди въображението на много наблюдатели, се опитва да върне времето назад. Да обедини отново разпадналия се партиен елит на столетната партия и да възроди мита за неговия управленски потенциал и ненадмината компетентност. Дали генерали, набедени бизнесмени и бивши банкери вярват в новото си начинание, е трудно да се прецени. Несъмнена истина обаче е, че всичките им опити да обърнат хода на часовника са обречени.


Тяхното залязло величие беше плод не на партийната мощ на БСП, а на нейната управленска некоректност. Всички те бяха преуспяващи новокапиталисти, не защото Социалистическата партия бе силна и единна, а защото беше преди всичко неморална. Те притежаваха своята власт и влияние, не защото ги обичаше партията, а защото ги раждаше и поддържаше специфична икономическа атмосфера за тяхното проспериране. Днес тази атмосфера е пременена. Сега икономическите правила се определят от елита на друга партия и обслужват коренно различни интереси. Затова бившите банкери, бизнесмени, генерали и културтрегери са си просто бивши банкери, бивши бизнесмени, бивши генерали и бивши културтрегери.


След конгреса на Българската социалистическа партия Движението за обновление дори и да не се разпадне, непременно ще се постопи. Няма да е изненада, ако някои от неговите сегашни участници станат членове на Българската Евролевица. И не защото тя проповядва по-модерни идеи, а защото като всяка млада организация предлага по-лесни пътища за бърза политическа, пък и икономическа кариера. Тези, които останат в БСП, ще съхранят единствено усещането си за ненакърнено собствено достойнство. Влиянието им в столетната партия никога няма да се възроди. Въпреки очакванията, че в първите дни на май победата вече е обещана на Георги Първанов, новата дружина на Добрев едва ли ще може достатъчно ефективно да се възползва от нея. Управлението на БСП вече не е в ръцете на старата върхушка. Младите социалисти превзеха партията и ако днес тази промяна е все още невидима, след трети май тя със сигурност ще бъде новината от конгреса


Жан Виденов няма да се върне на председателския стол, но и Добрев няма да се поздрави с победа. Времената на успешните сценарии в лявото пространство вече отминаха. Сега идват дните на неуспешните.


Евролевицата и БСП си поделят на малки хапки лявата половина от политическата баница. Как ще се развият нещата в обозримото бъдеще, не зависи от ничии сценарии. Не защото няма такива, а защото никой не притежава достатъчно власт и влияние, за да ги осъществи. Със смъртта на Андрей Луканов на 2 октомври 1996 г. се изчерпа и моделът на глобалните сценарии, задействан на Националната кръгла маса през 1990 година. От този ден нататък всеки български политик, играещ в левия ъгъл, може да предвижда единствено собствените си решения. А някои като Цветелин Кънчев и Георги Дилков например често се затрудняват дори и от това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във