Банкеръ Weekly

Общество и политика

НО ПО БЪЛГАРСКИ, НЕ ПО ЯПОНСКИ

По идея на художника Николай Тодоров едно мазе за декори на Народния театър Иван Вазов се превърна в артклуб НО, който ще отвори вратите си за редовни програми през януари. Сред картини на Енчо Пиронков, Андрей Даниел, Греди Асса и др. помещението предлага, по думите на организаторите, елегантна атмосфера, която, пак според организаторите, трябва да компенсира липсата на такива неформални средища като някогашните кафенета Бамбука и Славянска, предпочитани от артистичното съсловие. Дотук всичко е добре, макар споменатите кафенета да бяха далеч от елегантната атмосфера поне през втората половина от своя интензивен живот.Недоумението обаче идва от следващата обявена в билета-покана примамка - различна концепция. Научихме, че освен ди-джеите в НО ще гостуват Белослава, Мария Илиева, групите Те, Каффе и др. подобни, които не са никак, ама никак различни от цялата клубна и медийна продукция в последните години. Нещо повече - може без предпазливост да се подозре ръководството на театъра, че приобщава масовата култура (инак казано музикалната индустрия) под своя покрив. Масова култура, която и без това отдавна е писнала на всички поради ограничеността на нашия културен пазар и напористата активност на знайни и незнайни фирми. Тази различна концепция, уви, доста се различава от творческите амбиции на Народния театър и особеното място на този театър в градацията на културните ценности и институции у нас. И говори за пълно разминаване между комерсиални цели и творчески намерения. Казано по друг начин - театърът започва да се приравнява с доста съмнителните днес представи за съвременна културна продукция.Все пак до януари има още известно време, за да може въпросното недоразумение да се превърне в сериозно културно предложение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във