Банкеръ Weekly

Общество и политика

НИЩЕТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЙТИНГ

Политиците имат специфично отношение към т.нар. рейтинги. То минава през няколко етапа. Първият, докопване до присъствие в социологическите данни. Веднага следва вторият етап - възмущение, ако рейтингът е нисък или почва да намалява. И третият - когато политикът вече е не във фокуса на внимание на гражданите, той започва да обяснява надълго и широко как социолозите манипулират. Каква е истината за политическите рейтинги?Ако изключим прословутото изказване на колега социолог - пада му и нищо не може да му го вдигне, рейтингите са едно от първите социологически изследвания в политиката. През 1928 г. Рузвелт използва новата медия - радиото, за да общува постоянно с американските избиратели. С цел получаване на обратна връзка за ефекта от този контакт той поръчва за първи път измерване на рейтинга - колко хора го слушат и каква е тяхната оценка.Оттогава изследването на рейтингите на политиците по света се е развило. В България обаче няма сериозно проучване на проблема. Онова, което наричаме измерване на рейтинг, е резултат на доста примитивно социологическо препитване.Първо, защото никой не плаща за тази информация.Второ, защото никой не се интересува аналитично от проблема.И ако за рейтинга на отделните политици социолозите отнасят пердаха на личното недоволство и неприязън, то за доверието в партиите и нагласите за подкрепа на избори те успяват периодично да си навлекат гнева на цялото общество. Всъщност граждани, политици и социолози са прави да недоволстват един от друг. И малко яснота какво представлява изследователският процес, който формира така наречените рейтинги, сигурно ще помогне за взаимното разбиране.Проблемът не е нито в социолозите, нито в общественото мнение.Първо, социологията като наука може да измери три неща:- конкретно състояние за даден момент на общественвото мнение. С други думи, днес, в момента, в който ви анкетират, вие мислите по определен начин. Само след няколко часа може да се случи нещо, което да промени вашата оценка, но анкетата няма да го отрази. И този абсолютно моментно-фотографски характер на социологическото анкетиране трябва да се знае и има предвид, когато се четат данните;- нагласа към определено мнение и поведение. Социологията дава възможност да се отчете какво по-скоро мисли или има намерение да направи човек. Не какво наистина прави. Това, че месец преди изборите хората мислят да гласуват за един, а на изборите реално бива избран друг, не е проблем на социолозите, а на съществуващи намерения, които не се превръщат в реални действия;- тенденции за развитие на проблем. Това е основно евристично качество на науката социология. За да се реализира то, са необходими много пари. Изследването на тенденции - на развитие на отношението към политиците и партиите например - е скъпо удоволствие, ако трябва да се прави системно и научно професионално и добросъвестно. Второ, в България нещата стоят по следния начин. Политиците очакват от социолозите да им кажат колко са популярни и обичани от избирателите Социолозите се надяват на заплащане от медиите, за да поддържат ежемесечни проучвания от типа измерване на рейтинги. Медиите не плащат сериозни пари, защото за тях това е само сензация за един ден и струва точно толкова - колкото еднодневна новина. Така кръгът се затваря. Единствено изследванията на НЦИОМ се финансират от държавния бюджет, но там липсват две неща: професионален контрол и дълбочинни изследвания на тенденциите.Така стигаме до третото - практиката. Която е разнообразна. Една централа предпочита да дава на хората списък с политици и така да допълва бюджета на изследването с някое заплатено име. Друга оставя всичко на спомена и следователно онзи политик, който най-често е в медиите и пред погледа на хората, печели най-много, т.е. има най-висок рейтинг. Макар че не е нито най-обичаният, нито най-работещият. Естествено е и в единия, и в другия случай да се стига до разминаване между рейтинга, който социолозите съобщават всеки месец, и реалните резултати от изборите, когато те се провеждат.Интересно би било, в контекста на тези общи разсъждения, да анализираме факта от последната седмица - нарастването на рейтингите на политици от управляващото мнозинство. И едновременно с това отчитането на спада на доверие към политическата сила, която представляват - НДСВ. Повърхностният поглед ни кара веднага да кажем - социолозите пак ни манипулират. Ако се опитаме да разсъждаваме върху данните на социолозите обаче, картината се променя. Изводите могат да са различни, но основното е, че между рейтинг и доверие няма много сериозна връзка. Рейтингът изразява популярността на политиците И тази популярност се формира основно от медиите и тяхното отношение. Когато един Бойко Борисов постоянно е във фокуса на вниманието на медиите, и то единствено и само с позитивно отношение - колко работи, как единствен си разбира от работта и т.н. - естествено е да има космически рейтинг от 90 процента. От една страна, защото няма конкуренция, т.е. според медиите няма друг, който да е толкова добър и работещ. От друга - защото няма друг, който да внушава толкова сила, увереност, компетентност и липса на политическо пристрастие. Пак според извайвания от медиите образ.Доверието в политическите сили е доста по-сложен резултат от публично въздействие (присъствие в медиите), съчетано с конкретна оценка на дейност и постигнати резултати. Така се стига до парадоксалната оценка - все по-популярни политици, които привличат позитивните чувства на гражданите, и успоредно с това сриващо се доверие в политическите сили и нежелание да се гласува.И двете оценки са верни. И двете цифри са точни. Не е манипулация на социолозите, а е реален факт критичността към партии и институции. Вярно е и това, че отделни личности се радват на добър прием в обществото. Най-важното от тези данни е в изводите, които политиците, а не гражданите, трябва да си направят. Първо, високият рейтинг не означава нищо друго, освен популярност. Той е нещо като харесване в даден момент Второ, това моментно чувство е много химерично и нестабилно - днес 5% по-висок рейтинг, утре 4% по-нисък и така всеки месец. Трето, детински наивно е политиците да си мерят рейтингите. Това прилича на пубертетска надпревара на момчета, които за първи път откриват количествено измерими биологични разлики помежду си. Онова, което трябва да предизвиква истинска конкуренция и надпревара сред политиците, е доверието. А то не се измерва с рейтинги. Дори когато въпросът, който социолозите задават, е - на кого от политиците имате най-голямо доверие? Защото, ако има социологическа манипулация, то тя е именно в заблудата, произтичаща от този и подобни нему въпроси. Така попитани, хората пак отговарят на основата на своите моментни чувства, породени от харесването или нехаресването на поведението на политика в конкретния момент. Доверието е всъщност увереност, че даден политик може да управлява, и то в защита на твоите интереси като гражданин. Тази убеденост не е резултат от емоции и моментно състояние. И никой социолог не я измерва с директен въпрос - има или няма доверие. Но за да се получи вярната картина на доверието или отхвърлянето на политическите партии, е необходимо да се приложат методи, различни от простото препитване, на което от години наред са подложени и граждани, и политици. Докато социологията се развива единствено и само като пазарна дейност, резултатите й ще са достойни единствено и само за пазарна оценка. Тоест има кой да плати - плаща, и получава данни. Другото изисква политика към развитие на науката в България. Включително и науката социология. Това означава други, специфични и различни не само като методи, но и като резултати изследвания. И естествено друг тип поведение и на пазарните социологически агенции. Защото днес на тях им липсва коректив, който да работи и дава резултати не единствено и не само с оглед на това, кой какво и колко плаща. И докато това състояние на безалтернативност в социологията не се промени, няма да се промени и нерадостното състояние на българските политици - когато имат власт да имат и високи рейтинги, да падат от власт въпреки високите си рейтинги и, вече безвластни, да се лишат дори от рейтингите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във