Банкеръ Weekly

Общество и политика

НИКОЙ НЯМА ДА ПЛАЧЕ ЗА ГЛАВАТА НА ЕДНО ЮПИ

Само преди месец неписаната уговорка между политическите сили да се държат прилично помежду си, за да изглеждаме колкото се може по-очарователни на срещата в Прага, се спазваше почти безусловно. Колкото повече обаче наближава сакралната дата 20 ноември, толкова по-сериозна се очертава възможността за правителствена криза. Всъщност миникриза във властта има и в момента. Тя възникна след оставката на вицепремиера Костадин Паскалев, но не постигна ефекта, който може би целеше. Защото не последва никакво политическо действие. Премиерът Сакскобургготски в характерния си маниер пусна нещата да се развиват, както повеляват законите на природата, като набързо тушира всякакви апетити за овакантеното място. Едни влизат, други излизат, какво толкова? Да гледаме по-позитивно на нещата, сякаш се чете в очите му. Да гледаме, обаче от БСП, макар все още плахо, дават знаци на Симеон, че правителството му няма да изкара две зими. Румен Овчаров дори прогнозира, че следващият бюджет едва ли ще се прави от същия кабинет, макар че мнозинството щяло да си остане същото. Кемал Еюп от ДПС е още по-радикален във вижданията си. Според него през пролетта могат да се очакват сериозни промени в правителството под натиска на синдикатите и обществото. По всичко личи - двете политически сили, които по много въпроси имат сходно мнение и дори не изключват възможността да подкрепят обща кандидатура за кмет на София, ще се опитат да направят рокади в правителството, но без да пипат основния носител на властта - НДСВ и лично Симеон. Министрите Дикме и Калчев остават засега заложници на двете партии, но при един добър синхрон на едновременно цакане Симеон няма да може да се измъкне незабелязан от ситуацията. А заканата на СДС, че след Прага е много вероятен вот на недоверие, особено ако не ни поканят, със сигурност може да бъде използвано от останалите играчи като добър повод да подменят ключовите министри, без да искат главните роли в спектакъла по преструктурирането.Това е и единственият възможен начин в момента да се вземе властта - чрез демонтаж. Защото прогнозите на Кемал Еюп за обществен натиск срещу правителството са силно преувеличени. Политическите партии, според социологическите проучвания са почти вкаменели отпреди повече от година, когато рязко падна доверието в НДСВ, а останалите формации помръдваха нагоре-надолу по скалата в границите на статистическата грешка. Сравнително по-доброто представяне на БСП в очите на обществото е крайно недостатъчно за кардинални действия. Да се върви към предсрочни избори с такъв потенциал е равносилно на самоубийство. При това няма никакви признаци в българското общество да назрява революционна ситуация, подобна на тази от зимата на 1997 година. Ако партиите могат да си притурят по някой и друг процент за сметка на общия им рейтинг, то масовото недоверие в политическото като цяло запазва огромен периметър - почти половината избиратели. В подобна конфигурация нито един сериозен обект на лобистки интерес няма да се ангажира с мероприятието. Той не би се ангажирал и по друга причина - ако не помага, то статуквото не застрашава хармоничните отношения между държавата и крупните бизнесинтереси. Да се очаква, че синдикатите могат да предизвикат обществено напрежение от възникналите тук-там огнища на работническо-мениджърско недоволство, е наивно. Близък до най-близките царски кръгове сподели, че върху Сакскобургготски е упражняван силен натиск да се освободи от икономическия си екип или поне от Николай Василев, иначе срещу юпитата щели да тръгнат сериозни компромати веднага след Нова година. Това щяло да съвпадне с изцакването на двата министерски коза на БСП и ДПС в правителството. На Позитано 20 несъмнено изпитват силни страхове за успеха си на местните избори догодина. Резултатите от последните парламентарни и президентски избори показват недвусмислено, че българинът изразява недоволството си към живота с наказателен вот срещу действащата власт. Известно е, че за БСП местните избори са жизненоважни и те биха жертвали много, за да се представят подобаващо. Първата им задача при това положение ще е да се разграничат от управляващите и да залагат на независими кандидати. Паскалев всъщност откри кампанията със заявката, че именно бюджетът за общините е причина за раздялата му с правителството. Но както е известно, масовият избирател малко се интересува какво става в столицата, нито се надява да го огрее някакъв децентрализиран бюджет, ако това не се преведе на най-битов език от емисарите на партията. И очевидно точно на това ще заложат хората на Сергей Станишев. Несъмнено социалните проблеми на бедните и ромското население ще са доминиращ мотив в очакваните политически рейдове през пролетта. Доган е в много добра ситуация в момента. Въпреки слабия интерес на електората му към замяната на тютюна с аронията той ще разчита на реалните пари, които кабинетът отпусна за инвестиции в смесените райони. И така Сакскобургготски може да си стои в креслото на министър-председател, докато му омръзне. Макар и да се носят слухове, че май му е омръзнало, никой не би дръзнал да промени статуквото при деликатния баланс на интереси във властта и толкова мирните войни в отделни сектори. Най-малко могат да го искат депутатите на НДСВ, всеки един от които не може да не си дава сметка, че дължи всичко на царя и без него ще се зове завинаги ексдепутат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във