Банкеръ Weekly

Общество и политика

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ


Седмото изкуство - киното, напоследък доста упорито
тормози почитателите си с темата за края на света.
Преди няколко месеца по екраните се появи последният филм за Джеймс
Бонд с многозначителното заглавие Винаги ще има утре.
След това се появиха Смъртоносно влияние и Армагедон,
в които се разказваше за опасността Земята да бъде унищожена от
огромен метеорит. Като капак беше възроден и митът за Годзила
в едноименния филм. Заплахата в различните филми идва или от развитието
на обществените отношения и технологиите (Винаги ще има
утре), или от далечното минало на родната ни планета (Годзила),
или от космоса (Смъртоносно влияние, Армагедон).
Темата за края на света не става актуална за първи път- тя е била
в центъра на вниманието и преди сто, и преди хиляда години, когато
в навечерието на поредното столетие християнският свят изпадал
в ужас пред перспективата предсказаният в Откровението на
Йоан


Апокалипсис


да настъпи. За щастие, както и в споменатите филми,
засега на света му се разминава най-страшното.


Настъпилата глобална финансова криза възкреси спомена
за голямата депресия от 1929 година. И тогава инвестирането се
бе превърнало в мания за над една трета от американското население,
докато в един момент не се разбра, че щедро отпусканите заеми
на чужди правителства са потънали в черна дупка и вече не подкрепят
растежа на американския износ. През двайсетте години в САЩ се
появяват тръстовете и широко се разпространяват спекулациите със
зает капитал - също както и сега. Това, което се е случило тогава,
обикновено се обяснява с порочна алчност, последвана от заслужено
възмездие. През 1929 г. промишленото производство в САЩ е на стойност
114 млрд. щ. долара, а през 1933 г. то спада до 55 млрд. щ. долара,
а стопанското строителство намалява от 8.7 млрд. на 1.4 млрд.щ.долара.
Последиците са масови фалити, падане на цените, недостиг на пари
в бюджета, затваряне на училища и... през 1932 г. президентът
Хувър губи катастрофално изборите от Теодор Рузвелт. В същата
година в САЩ излизат книги, чиито заглавия днес може да изглеждат
на някои невероятни - Съветският работник на Уолдо
Франк, Към Съветска Америка на Кърби Пейдж и Социалистическо
планиране на Шърууд Еди. Рузвелт прокарва закони, които
засилват контрола на държавата над икономиката - Законът за заемите
на жилищните собственици (1932), Законът за търговия с ценни книжа
(1933), Законът за банките (1935) и т.н. Кризата от 1929 г. не
отминава и


България


През 1930 г. промишленото производство спада с 40%,
а безработицата достига 200 хил. души - ниво непознато за предимно
аграрната ни страна. Цените на селскостопанската продукция в средата
на 1933 г. са с близо 60% по-ниски от тези през 1929 година. Избухват
стачки в тютюнопреработващите предприятия, а след това и в текстилните
фабрики в Сливен, последвани от стачка на строителите на Рилския
водопровод. Страната ни все пак не усеща силно американската
криза, защото 75% от производството се падат на земеделието, а
промишлеността е слабо развита.


Крахът през 1998 г. започна на 2 юли


когато Тайланд девалвира валутата си - последваха
го Южна Корея, Индонезия, Малайзия и Филипините. Всички тези страни
поемат едва 8% от американския износ. Девалвацията обаче удари
силно Япония - 40% от нейната продукция се реализираше на тези
пазари. Това задълбочи проблемите на японските банки, обременени
с лоши кредити за около 500 млрд. щ. долара. След това дойде руската
криза. Първият сигнал, който тя даде, бе повишаването на лихвения
процент до 100% през юли. Последва обявяването на мораториум върху
краткосрочните държавни облигации в края на август. Поле-лека
кризата допълзя и до САЩ, където инвестиционните и търговските
банки, както и хеджфондовете констатираха, че цените на акциите
спадат заради по-слабите приходи от износа. Преценката на експертите
на МВФ е, че ръстът на световния БВП ще намалее от 9.7% през 1997
до 3.7% през 1998 година.


Възходът на Америка през 20-те и 90-те години има
много общи черти. И през двата периода се появяват


нови технологии


- навремето това са били радиото, самолетът, автомобилът,
а сега компютрите и Интернет. Засега инвеститорите се оплакват
от загубите и съкращават персонал. Единственият хеджфонд, който
инвеститорите спасиха по молба на Федералния резерв, е LTCM. Веднага
след интервенцията шефът щатската централна банка Алън Грийнспън
бе извикан да даде показания пред банковия комитет на конгреса.
Там той заяви: Имайки предвид невероятните средства за комуникация,
които съществуват, една сделка може да бъде инициирана от всяка
точка на света. Една по-директна намеса в това отношение от страна
на американските регулативни органи може да доведе до изтеглянето
на някои фондове от страната. Именно развитието на телекомуникациите
вкара в борсовата игра участници от цял свят. Спадът на цените
на суровините принуди не само слабите, но и силните икономически
страни да девалвират своите валути. Международните финансови институции
се показаха неспособни да предложат решение на кризата. На редовната
среща във Вашингтон в началото на този месец президентът на Световната
банка Джеймс Улфенсън се отклони от отговорност, като заяви, че
ръководената от него институция ще се занимава главно с развитието
на гражданското общество и с подпомагането на социално слабите.
Колегата му Мишел Камдесю едва преди седмица осъзна сериозността
на положението и поиска хуманитарна помощ за Русия. В същото време
МВФ изпитва огромна нужда от ресурси, а американският Конгрес
все още умува над предложението на президента Бил Клинтън да отпусне
ли на Фонда помощ от 18 млрд. щ. долара.


Глобалната криза изисква глобално решение, за което
висшите политически кръгове сякаш не са готови.


Призивите за закриване на МВФ


увиснаха отново във въздуха и никой не предложи създаването
на нов икономически ред. Фондът определи шест основни цели в своята
краткосрочна стратегия:


* Подобряване на прозрачността и предоставяне на
достоверна финансова информация;


* Следване и прилагане на решенията на Базелския
комитет за банковия надзор;


* Минимализирането на рисковете от свободното движение
на капитали;


* Развиване на регионалното сътрудничество;


* Борба с корупцията;


* Подобряване на законодателството за фалитите в
отделните страни.


В изказването си пред годишната среща на 6 октомври
президентът на Световната банка Джеймс Улфенсън се обяви за промяна
в международната финансова архитектура, защото тя
е показала сериозни слабости. Според него проблемите сега не са
свързани с нуждата от финансово подпомагане, с нуждата от прозрачни
бюджети, с добър данъчен ред. Глобализацията на процесите в икономиката
налагат всички компоненти - финансови, структурни и социални,
да бъдат в хармония. Така в сътрудничество между правителствата,
парламентите и гражданското общество ще се стигне до устойчиво
развитие. Улфенсън успешно прехвърли борбата с кризата върху МВФ
и обеща, че СБ ще се занимава с превантивна дейност, като съдейства
за структурната реформа и помага при провеждането на икономическата
политика.


Всички тези доста общи изявления на ръководителите
на двете институции, родени преди 50 години от бретънуудската
система, показват, че екстрени мерки няма да има. Светът ще преболедува
кризата, която за пореден път доказа, че безкраен растеж не съществува.


Страната ни посреща глобалната финансова криза със
слабо развит капиталов пазар, предприятия и банки в процес на
приватизация и макроикономическа стабилност, постигната чрез Валутен
борд и минимален бюджетен дефицит. В същото време средната работна
заплата е най-ниската в Централна и Източна Европа - около 110
долара.


През последните пет години износът ни е бил най-висок
през 1995 г.- 5.3 млрд. щ. долара. Търговският ни баланс досега
винаги е бил положителен, но през тази година това може да се
промени. Експерти прогнозират, че износът ще достигне 4.4 млрд.
щ. долара, а вносът ще го превишава със 100 млн. щ. долара. Експортът
ни е ориентиран главно към страните от Европейския съюз, където
отиват 43.3% от продукцията, а оттам идват 37.3% от вноса ни.
Най-голям е търговският дисбаланс със страните от бившия Съветски
съюз - 17.9% от експорта, но 32.9% от вноса. Тези две цифри се
обясняват със загубените пазари за нашите стоки и на вноса на
основни суровини и горива. Главен проблем за България си остава
обслужването на плащанията по външния ни дълг. Ако не успеем да
достигнем стабилен икономически ръст, те ще бъдат силно затруднени.
Най-високи са плащанията през 2000 и 2001 година. Ако глобалната
криза се задълбочи, каквито са очакванията на повечето наблюдатели,
на България ще й е все по-трудно да намира инвеститори за участие
в приватизацията, а и цените за предлаганите материални активи
ще бъдат ниски. Нищо чудно новите собственици да не са много активни
и в инвестиционната си политика, имайки предвид спадащото търсене
в световен мащаб. Инвестиционната програма на правителството е
съсредоточена в инфраструктурни проекти, които имат бавна възвръщаемост.
Евентуалното й успешно осъществяване ще мобилизира вътрешния финансов
ресурс, който в момента стои неизползван по сметки в чуждестранни
банки поради липсата на инвестиционни възможности в страната ни
и ще създаде заетост.


Наблюдателите смятат, че икономически апокалипсис
у нас няма да настъпи, просто защото че ние сме в перманентна
криза от началото на 90-те година насам. Ефектът от кризата ще
се изрази в отлагане с няколко години на добрите времена, за които
всички мечтаем и се надяваме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във