Банкеръ Weekly

Общество и политика

НИКОЙ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ВЕЛИК, ЗА ДА БЪДЕ САМ

Г-н Бакърджиев, с кой
политически спомен бихте започнали един разказ за себе си?


- С 10-и януари 1997 година.
Този ден сложи край на един много труден период, през който държавата
ни се движеше в грешната посока. Но 10-и януари е свързан и с
големите промени в СДС. Подготовката и провеждането на всички
кампании, вътрешните и предварителни избори, които излъчиха Стефан
Софиянски и Петър Стоянов, утвърдиха днешния образ на партията.
Десети януари дойде след всичко това. След раждането на новото
мнозинство, което спои надеждите, че България ще тръгне по пътя
към Европа и към пазарно стопанство, че най-после и ние ще загърбим
комунистическата утопия, ще се справим с тези, които се опитаха
да завземат икономически страната, използвайки за прикритие лявото
управление.


Този ден е най-силният
момент в моите преживявания и защото демонстрира окончателното
скъсване на СДС с псевдоопозиционното минало. През 1989 г. съюзът
беше създаден в услуга на властващите и се подчиняваше изцяло
на техните интереси. В първоначалния си период СДС беше опит да
се подменят истинските достойнства на една реална с отгледана
опозиция, съставена от марксисти, служители на ДС и кариеристи,
които скоростно се прехвърлиха от БКП в СДС.


През 1995 г. съюзът започна
осъзнато и последователно да се освобождава не само от внедрените
координатори, но и от наложения и удобен за контролиране отвън
модел. Вземането на решения с мнозинство осем на седем от общо
петнайсетте гласа на петнайсет измислени партии беше порочно и
неефективно. До 1997г. постепенно го променихме. Сривът, който
СДС преживя на изборите през 1994 г., изглеждаше тотален. Тогава
политолозите предричаха, че левите ще управляват до 2010 година.
Този шок ни даде сили да започнем големите промени.


Спомняте ли си какво си
помислихте в онази нощ?


- Тогава бях кмет на община
Изгрев. При нас нещата не изглеждаха толкова зле и
когато се получиха първите резултати от представителните за цялата
страна извадки, наистина се потресох. Не можех да си обясня защо
избирателите се доверяват отново на онези, които повече от половин
век им насаждаха безперспективност и им отнемаха бъдещето. Още
си спомням огорчението в очите на хората, които идваха, хвърляха
чувалите с протоколите и си тръгваха. Отчаянието в тази гледка
ми помогна да си дам сметка, че дъното е стигнато и че тази лъжа
не може да продължи още дълго. Доверчивостта, която тогава проявиха
хората, беше техният последен кредит за БСП.


Вие изиграхте решаваща
роля в изграждането на новия имидж на СДС и в успешното провеждане
на трите предизборни кампании - за кмет на София, за президент
и за парламента. Какво усещане ви дава това днес и какви са отношенията
ви с Петър Стоянов и Стефан Софиянски сега?


- Когато участваш в изграждането
на такива важни за обществото институции като кмет на столицата,
президент на държавата, парламент, не може да не си дадеш сметка
каква сериозна отговорност поемаш. Аз я почувствах особено силно,
защото точно тогава тези институции имаха ужасно нисък процент
обществено доверие. И за нас беше изключително предизвикателство
да съумеем да наложим личности, които да издигнат авторитета на
самата институция. Всички, които спечелиха изборите, сега носят
огромни отговорности. Но въпреки сериозното бреме аз вярвам, че
ние никога няма да развалим или да забравим приятелството си.
Има дни, в които успявам да бъда вкъщи за новините. Тогава децата
ми показват: Татко, виж Петьо, ето го Иван, виж Стефан,
виж Антоан, и ми ги сочат на телевизионния екран. Те не
говорят за президент, за премиер или за кмет и председател на
столичния съвет. Те говорят за приятелите на баща им. Това за
мен е много важно. България в момента се управлява от отбор единомишленици.
Мисля, че това ражда добрите резултати и осигурява синхрона в
работата ни.


Българският народ свикна
да опознава политиците си в Народното събрание. Вашият път не
мина оттам. Може би затова в очите на много хора успехите ви в
голямата политика изглеждат твърде бързи и лесни. Завистта създава
ли ви врагове?


- Категоричните действия
и категоричните позиции винаги раждат в едни хора доверие, а в
други - недоволство. Важното е доверието да преобладава.


Аз съм в СДС от началото
на 1990 година. Малцина знаят, че заедно с Иван Цонев бях одобрен
кандидат-депутат за Великото народно събрание от община Изгрев.
На Раковски 134 обаче и двамата ни задраскаха решително
и ни накараха да избираме Румен Воденичаров, който малко по-късно
пръв предаде СДС.


Предложиха ме за депутат
и през 1991 г., но аз отказах. Влязох в листите за общински съветници.
След месеци станах кметски наместник на общината и четири години
управлявах от името на СДС община Изгрев. От 1995
г. до парламентарните избори през миналия април бях председател
на Столичния общински съвет. За мен всичките тези седем години
са период на тежки политически и административни ангажименти.
Повечето от хората, които днес са във властта, са изминали този
път.


Какви амбиции може да
има човек, който вече почти се е докоснал до върха на политическата
кариера?


- Мисля, че най-важно
за всеки от нас е да се опитва да се справя със задълженията си
добре. Да се стреми резултатът от дейността му да е максимално
полезен за общата работа. Всеки, който има непремерени амбиции,
задължително започва да пречи не само на себе си, но и на другите.


Спомням се първото правителство
на СДС. Тогава някои от министрите и заместник-министрите се интересуваха
единствено от бърза кариера и личните си интереси. За съжаление
точно такива хора разбиха доверието в СДС.


Сега вече това не може
да се случи. Не можем да бъдем изненадани от никого, защото се
познаваме много добре.


Това ли е най-ефективният
екип за управление, който СДС може да излъчи днес?


- Социологическите проучвания
показват, че основните фигури в държавната власт са начело в класацията
на общественото доверие. Това доказва, че изборът и разпределението
на личностите са били верни. Не че нямаме и други качествени кадри.
Напротив - разполагаме с огромен и сериозен потенциал.


Едни от най-ярките атаки
на опозицията са съсредоточени във вас. Това огорчава ли ви, или
ви мобилизира допълнително?


- Старата мъдрост, че
щом противникът ти те хули, значи си на прав път, в случая изцяло
е в сила. Безспорно БСП най-яростно атакува мен и министър-председателя.
Непрекъснато прави опити за създаване на конфликти между премиера
и вицепремиерите му, но с това не успява да промени общата картина.
А в нея се виждат огромният хаос и анархия, които царят в БСП,
абсолютната липса на ясни позиции. Това стопява все повече обществената
й подкрепа. Сега в партията се създава и трети център. Групата
на тези, които дърпаха конците зад завесата, на генералите и служителите
на Държавна сигурност, на бизнесмените, които неслучайно станаха
милионери, оформи трето звено и това я отслаби още повече. Всичко,
което БСП е в състояние да направи в момента, е да се опита да
покаже, че все още я има.


Един от най-важните политически
атрибути на БСП е консолидирането срещу врага. На тях им е нужно
да посочат враг и го правят. А това, че изборът попада и върху
мен, приемам като показател, че си върша добре работата.


От целия управленски екип
вие сте най-тясно ангажиран с хода на преговорите за руския газ.
Приемате ли бъдещия им успешен или неуспешен край като лично предизвикателство?


- У нас дори и по най-елементарните
въпроси всеки бърза да се обърне към вицепремиера, който отговаря
за ресора. А в същото време в Москва никой никога не попита какво
мисли вицепремиерът Немцов, който отговаря за енергетиката. Аз
си обяснявам този засилен интерес у нас с изключителната важност
на преговорите за България и затова досега не съм отказвал информация.
Ангажиментът е много сериозен, защото наистина става въпрос за
националните интереси на България, които никой няма право да предаде
или да не защити. Така че не мога да не се чувствам изцяло ангажиран
с успешното отстояване на държавните интереси. Безспорно тук има
много ясен търговски интерес. Русия пък преследва конкретни геополитически
цели. България е основна държава на Балканите. Тя е естествен
път и за телекомуникациите и енергоносителите, ето защо трябва
да се намери точно тази точка на взаимния интерес, която е приемлива
и за България, и за Русия. Макар че в самата Русия нещата са много
по-сложни. Там непрекъснато стават промени. Само през 1997 г.
се смениха трима вицепремиери, които отговаряха за България. Едва
с четвъртия от тях, ние успяхме да осъществим пряк контакт и да
формираме междуправителствената комисия, която изчисти сериозни
стари проблеми. През първите дни на тази година отново станахме
свидетели на много важна смяна на функциите на вицепремиерите
и министрите в руското правителство. Когато партньорът, с който
трябва да се преговаря, непрекъснато се сменя, проблемите стават
все повече.


Аз мисля, че установяването
на стабилност в самата Русия би допринесло много и за стабилизиране
в българо-руските отношения. У нас нещата са ясни, всички сме
обединени около една позиция, около декларацията на парламента.
Стремим се да запазим и да развиваме отношенията си с Русия, като
едновременно с това отстояваме суверенитета и самостоятелността
си. Но всичко това трябва да става много разумно и спокойно. Всеки
опит да се нагнети атмосферата и да се създаде хаос и психоза
около преговорите създава нервна обстановка и сериозно затруднява
диалога. Общите ни интереси ще осигурят подписването на договорите.


Тези трудни преговори
успяха ли да ви научат на нещо?


- Свикнал съм да се стремя
да решавам нещата максимално бързо. Тези преговори ме научиха,
че понякога е по-важно човек да успее да прояви повече търпение.
Необходими са и периоди на изчакване, съобразяване с аргументите
на отсрещната страна, а не грубо налагане на собствената позиция.
И от двете страни трябва да се научим на тези неща, за да постигнем
добри резултати.


Анализът на поведението
на останалите бивши социалистически страни ме убеди, че колкото
по-бързо се поставят ясни политически основи в отношенията между
две държави, колкото по-ясен регламент съществува, толкова по-лесно
и безболезнено протича диалогът между тях. Годините, които загубихме,
в това отношение са огромен минус, който сега се отразява и в
контактите ни с Русия. Единствено пълноценната интеграция на страната
ни в Европа ще създаде необходимия на България авторитет, който
няма да позволява на нито една държава да диктува какво и как
да се прави у нас. Това ще накара всички да разберат и да приемат,
че политиката на България се решава в София от тези, които са
получили доверието на българските граждани.


Броите ли победите си?


- Не. За броене не може
да става дума. Няма победител, който да е постигнал победите си
сам. Никой не е достатъчно велик, за да бъде сам. Всичко се постига
с приятели и съмишленици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във