Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМАМЕ ПРАВО НА ПЕСИМИСТИЧНИ ПРОГНОЗИ

ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА ИЗЦЯЛО СЪОТВЕТСТВАТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ, ЗАЯВЯВА ПРЕД В. БАНКЕРЪ Г-ЖА КАМЕЛИЯ КАСАБОВА - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ШЕФ НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА Г-жо Касабова, в обществото като че ли се създава впечатлението, че повече внимание се обръща на процедурите и сроковете, свързани с исканите от Европейската комисия промени в Българската конституция, отколкото върху самата същност на тези промени. Кои текстове от основния закон на републиката в частта за съдебната система най-вече ни отдалечават от Европейския съюз?- Ако има такова впечатление, то точно членовете на комисията с помощта на медиите би трябвало да разяснят, че всичко, което се извършва в посока реформа на съдебната система, произтича най-вече от потребностите на българските граждани, на бизнеса, на обществото и че необходимостта да отговорим на очакванията на нашите евроатлантически партньори се явява като допълнителен мотив със своята специална тежест.В никакъв случай няма императив отвън по отношение на промените в конституцията. Те са в отговор на постигнатото от политическите сили съгласие, изразено в Декларацията от 2 април 2003 г. за нуждата от сериозна реформа в съдебната власт. Това беше и поводът за сформирането на Временната парламентарна комисия за промени в конституцията. Уредбата на съдебната власт в конституцията от 1991 г. действително показва известни разлики от европейската практика. Необходимостта от хармонизация в това отношение е многократно поставяна в редовните доклади на Европейската комисия, както и от Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианска комисия). Препоръката и на Европейската комисия, и на Венецианската комисия в последния й меморандум от месец май 2003 г. е в посока премахване на общия имунитет на магистратите, който съгласно сегашния чл.132 е приравнен с този на народните представители. Най-спорни и най-често споменавани са мандатността, имунитетът и несменяемостта на магистратите. Каква е в това отношение практиката в страните от Евросъюза - а защо не и в САЩ?- Промените, свързани със съдебната власт, са в три посоки: имунитет, несменяемост и мандатност на ръководните длъжности на магистратите. Факт е, че политическите сили имаха готовност за по-радикални стъпки, но Решение N3 на Конституционния съд от 10 април 2003 г. очерта настоящия по-тесен мандат на дейността на комисията. Не бих казала, че предложените промени са спорни. Напротив, по тях в комисията се постига единомислие, което намери продължение и при внасянето на законопроекта с подписите на 103 народни представители от всички парламентарни групи. Естествено имаше дискусия, имаше различни мнения, но тонът в комисията е преди всичко професионален, а подходът - прагматичен.В хода на формулиране на конкретните текстове, свързани с тези институти, комисията извърши и огромна експертна дейност и се запозна с тяхната уредба в редица страни членки и кандидати на ЕС, както и с множество препоръки на авторитетни европейски и световни организации. С основание можем да твърдим, че предложеното в законопроекта съответства на европейските стандарти и представлява крачка напред по отношение на реформата в съдебната власт. Уреждането на имунитета на магистратите като функционален напълно отговаря на направените препоръки и създава необходимата защита, за да могат магистратите да действат свободно и по съвест. Функционалният имунитет решава въпроса с усещането за недосегаемост, което сегашната уредба в конституцията създава. Същевременно този имунитет гарантира независимостта на магистратите при изпълнение на техните служебни задължения и по отношение на постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт.Очевидно е, че несменяемостта на магистратите е една силна гаранция за защита независимостта на съдебната власт като най-уязвима сред трите власти. Добрата европейска практика е да се намери онзи баланс, който да гарантира, че качеството несменяемост се придобива от магистрати с високи професионални и морални качества. Измененията, които комисията предлага в чл.129, ал.3, са точно в посока оптимизиране на института несменяемост. Въвежда се по-висок изискуем годишен стаж - от три на пет години, и кумулативно с него се издига изискването за положителна атестация за прослужения период. Към основанията за загубване на несменяемостта се въвежда нещо ново: системно неизпълнение на служебните задължения или действия, уронващи престижа на съдебната власт.Тези, които искат да отложат промените в конституцията, ще бъдат отговорни и за отлагането на присъединяването на България към ЕС, каза еврокомисарят Гюнтер Ферхойген. Споделяте ли мнението на бившия преговарящ с ЕС Владимир Кисьов, който твърди, че сенчестият бизнес у нас не иска страната ни да влезе в Евросъюза? Допускате ли, че гласуването на промените ще бъде нещо като пробен камък за неговото лоби в парламента?- Еврокомисарят Ферхойген е верен на своя директен стил и в това свое изказване, но в случая е напълно прав, защото с тези промени се свързва надеждата за реализирането на дългоочакваната реформа на съдебната система. В този смисъл подкрепата за тях е проверка за националноотговорно поведение и политическа зрялост и аз се надявам, че по време на трите четения на законопроекта, които предстоят, народните представители ще проявят необходимата зрялост и отговорност пред бъдещето на България. Що се отнася до мнението на г-н Кисьов, това е една логична констатация, тъй като ЕС и НАТО са организации на държави с нулева толерантност към корупцията, към сенчестия бизнес, към организираната престъпност с нейните многообразни прояви.Смятате ли, че разногласията между политиците и магистратите около новите текстове са окончателно преодолени? Припомням ви острата реакция на Иван Григоров на предложението съдии, прокурори и следователи да отговарят наказателно за всички свои постъпки, т.е. да нямат функционален имунитет? А обратното не би ли означавало тези лица да бъдат легализирани като непогрешими, несменяеми и практически поставени над закона?- Последните социологически проучвания показват, че над 51% от магистратите са за редуциране на сегашния общ имунитет и подкрепят идеята за функционален имунитет. В получените от различни органи на съдебната власт предложения и становища в хода на подготовката на текстовете стана ясно, че магистратите възприемат положително въвеждането на по-високи критерии при получаване на качеството несменяемост като един атестат за професионализма и морала на цялата гилдия. Проявява се разбиране и към въвеждането на мандат за административните длъжности, което ще даде възможност за ротация и освежаване на съдебната система. Магистратите ще имат възможност директно да формулират своите препоръки към законопроекта по време на дискусията, която планираме за 4 септември 2003 година.Що се отнася до острата реакция на уважавания от мен г-н Иван Григоров, тя бе породена от алтернативното предложение на представителите на СДС в комисията за отпадане на наказателната неотговорност и за запазване единствено на гражданската неотговорност на магистратите по отношение на служебните им действия и постановените от тях актове при осъществяването на съдебната власт. Впоследствие при гласуването това предложение не събра необходимите гласове и отпадна. В законопроекта залегна уредбата за функционална наказателна и гражданска неотговорност, която намери подкрепата на повечето от членовете на комисията и бе ясно формулирана в становищата от органите на съдебната власт. Настоящото предложение в пълна степен обезпечава независимостта на съдебната власт и всякакви опасения за обратното са неуместни.Какво точно означава предложението несменяеми да бъдат само магистратите, които притежават необходимите професионални и нравствени качества? В такъв случай кой ще има право да ги преценява?- Както вече казах, в чл.129, ал.3 се въвежда ново основание за отпадане на качеството несменяемост на магистратите, което на практика означава и напускане на съдебната система, свързано със системни професионални нарушения и действия, уронващи авторитета на съдебната власт. Формулировката има изключително европейско звучене. В хода на дебата в комисията се постави въпросът за необходимостта от създаване на специализиран дисциплинарно наказващ орган в структурата на ВСС, или самият ВСС да изпълнява тези функции по преценка на основанието. Надделя становището, че не е необходимо роенето на допълнителни органи и че ВСС притежава необходимата компетентност да се произнесе.Твърдите, че най-оптимистичните ви прогнози за срока на гласуване на поправките са 20-25 септември. Кои тогава са най-песимистичните?- Нямаме право на песимистични прогнози. Комисията ще заседава като водеща по законопроекта на 1 септември, за да може парламентарната сесия да бъде открита с първо четене на законопроекта. Това политическо решение, подкрепено от всички парламентарни сили, е ново доказателство за консенсус и знак за важността, която има промяната на основния закон в програмата на парламента. Ако разчетите се спазят и залата достигне необходимото единство от 3/4 от всички народни представители, няма причина промените да не станат част от нормативния корпус на конституцията до 20 септември. Това ще бъде нашият принос за преговорния процес по глава Правосъдие и вътрешен ред и ускоряването на евроинтеграционните процеси.Ако все пак песимистичните прогнози се случат, което силно се надявам да не стане, и законопроектът не получи необходимите гласове, ще намери приложение хипотезата на чл.155, ал.2. Съгласно тази разпоредба проектът може да бъде поставен за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане същият ще стане част от правния мир, ако за него гласуват не по-малко от две трети от всички народни представители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във