Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА ВЕЧЕ МЕХУРЧЕТА


Новата история на родния капиталов пазар започна
в края на октомври 1997 г., когато на пода на БФБ-София се сключиха
пет блокови сделки. Откриването на борсовата търговия бе предшествано
от преговори между борсата и приватизационните фондове, които
обещаха да захранят тържището с ценни книжа. Тогавашният изпълнителен
директор на борсата Виктор Папазов получи като подарък от Асоциацията
на приватизационните фондове малка пластика на бик с пожелание
за успешна търговия. През 1998 г. бикът обаче се умори твърде
бързо и даде път на мечката. След началната активна търговия,
породена от продажбите на пакети от приватизационните фондове,
на пазара се появиха и чуждестранни инвестиционни компании. Някои
от тях предвидливо направиха бързи печалби и напуснаха страната.
Други решиха да реинвестират първоначалните си печалби и сега
силно съжаляват.


През тази година в.БАНКЕРЪ редовно публикуваше
индекса на българския капиталов пазар BSE Warburg, изготвян от
базираната в Лондон инвестиционна банка Warburg Dillon Read (част
от групировката UBS). В началото на януари индексът се колебаеше
около сто пункта. През февруари търговията се активизира и месец
по-късно индексът достигна 140. Истинският бик развъртя рога през
април, когато индексът надмина 160 пункта. Точно тогава в.БАНКЕРЪ
публикува първата си прогноза за развитието на цените на акциите
под заглавие


Усещане за мехурчета


Този текст започваше с думи: Всичко хубаво
на този свят има край. Икономиките по целия свят редуват периоди
на растеж с периоди на спад, който по някога е драматичен. Ако
си прилича нашият капиталов пазар по нещо с този в САЩ, то е невероятният
им растеж. Индексът на извънборсовия пазар Warburg-30, който в.БАНКЕРЪ
публикува редовно от средата на януари, расте с темпове, близки
до тези на американския си събрат Dow Jones. И в двата случая
е ясно, че тази тенденция няма да бъде вечна, въпреки че нашият
пазар е на светлинни години назад в своето развитие в сравнение
с този отвъд океана.


Цените на акциите отбелязаха ръст от 50% само за
три месеца. И това при положение че в нашата икономика не се беше
случило нищо съществено. И в началото на годината обемите на сключваните
сделки не бяха големи, но при наличието на чуждестранни купувачи
продавачи винаги се намираха. Не бива да забравяме, че тогава
никой и не предполагаше, че ще рухнат азиатските валути и ще избухне
кризата в Русия.


В края на май


пазарът за първи път загуби 8% от стойността си за
една седмица. Тогава в.БАНКЕРЪ отново напомни своята
прогноза за спад на борсовите цени под заглавие Усещане
за мехурчета 2. Седмица след първата прогноза индексът Warburg-30
практически замръзна, като показа минимален ръст от 0.10 процента.
Стрелката за първи път се обърна надолу през следващата седмица,
когато бе отбелязан спад от 1.39 процента. Третата седмица с пълно
право може да бъде наречена черна, защото тогава индексът
падна със 7.98 процента. По това време повечето приватизационни
фондове вече бяха уголемили пакетите си в стратегическите предприятия,
а инвестиционните посредници бяха инвестирали собствения си капитал
в миноритарни пакети. Повечето от приватизационните фондове решиха
да се преобразуват в холдинги, а едва пет - в инвестиционни дружества.
На пазара обаче не се появиха нови емисии и тези дружества нямаше
в какво да инвестират свободните си средства. Единственото предприятие,
чийто мажоритарен пакет се приватизира през борсата, беше Елкабел
- Бургас. През първата половина на годината брокерите държаха


изкуствено високи цени


търгувайки с малки пакети, за да могат в подходящия
момент да покажат цената от борсовия бюлетин на някой чуждестранен
инвеститор и да му пласират по-голям пакет акции.


Но дойде краят на август и тогава се развихри руската
криза. Тя сериозно уплаши чуждестранните портфейлни инвеститори,
които, ликвидирайки позициите си в Москва, се опитаха да се изтеглят
и от цяла Централна и Източна Европа. Ситуацията в Русия продължава
да бъде непредвидима, което влияе негативно и върху нашата страна.
Чуждестранните инвеститори нямат намерение да предприемат нови
начинания през близките две години, а много инвестиционни банки
закриха клоновете си в руската столица. Не звучат обнадеждаващо
и думите на шефа на МВФ Мишел Камдесю, казани при последното му
посещение в Москва, че Фондът не възнамерява да предостави в скоро
време финансова помощ на страната. Явно инвеститорите ще изчакат


изборите за държавната Дума през 1999 г. и президентските
през 2000 г., за да решат дали да се върнат отново в Русия.


От няколко месеца насам индексът BSE Warburg стои
стабилно


под 80 пункта




и на хоризонта не се виждат сериозни причини, които
да променят това положение. В скоро време не може да се очаква
на борсата да се появят миноритарни пакети от банки или от големи
структуроопределящи предприятия.


Приватизацията на мажоритарните пакети върви бавно,
липсват и сериозни кандидати. Потенциалното предлагане може да
дойде от приватизацията на остатъчните дялове от първата вълна
на масовата приватизация. Агенцията за приватизация вече избра
петима посредници, които до месец най-вероятно ще продадат остатъчни
пакети от 22 предприятия. Според програмата за приватизация през
следващата година предстои да бъдат продадени още 320 такива дяла,
но това може да стане както през борсата, така и чрез централизираните
търгове на новата масова приватизация. В края на годината в Комисията
по ценните книжа и фондовите борси бяха внесени първите два проспекта
за


емитиране на облигации


По един милиард лева искат да наберат свищовската
община и занимаващата се с информационни технологии фирма Pro
Soft. Все още обаче и двата проспекта са далеч от момента на одобряването.
Институцията, която контролира капиталовия пазар, е много внимателна
по отношение на представяното обезпечение, за да имат инвеститорите
гаранция, че ще получат обещаната доходност. Корпоративните и
общинските облигации биха привлекли инвеститорите дори и с малки
надбавки над основния лихвен процент, защото през изминалата година
доходността на държавните ценни книжа непрекъснато спада. На проведената
в началото на декември XI банкова среща заместник-министърът на
финансите Пламен Орешарски изказа недоволството си от факта, че
твърде малко е направено за вторичната търговия с ДЦК. В правилника
на борсата са залегнали разпоредби, които уреждат този проблем.
Банките и сега имат позволение да търгуват вторично, но на пазара
липсват продавачи. Затова сигурно и догодина вторичната търговия
на ДЦК на пода на борсата ще си остане една неизползвана възможност.


При така създалата се ситуация основната надежда
на посредниците си остава втората вълна на масовото раздържавяване.
Все още обаче правителството не е взело необходимите решения,
за да се предлагат на централизираните търгове миноритарни пакети
от големи предприятия като БТК, Нефтохим и Български
морски флот. Затова в момента посредниците търпят загуби от портфейлите
си в ценни книжа и регистрират сделки с малки обеми акции, за
да запазят капиталовата си адекватност. Цените са паднали до най-ниските
си нива и по-нататъшен спад е практически невъзможен. Много от


чуждестранните инвестиционни фондове


не могат да продадат закупените в началото на годината
големи пакети акции. Причината е, че акциите са придобити на високи
цени, а сегашните котировки на борсата в повечето случаи са на
цени с 60 до 80% по-ниски. Тези цени обаче са постигнати при сделки,
в които се разделят до 1000 акции, а пакетите на чужденците са
многократно по-големи. А за тях практически липсват купувачи.
Поради тази причина и на чужденците не им остава нищо друго, освен
да чакат по-добри времена.


Мехурчетата вече свършиха. Онези, които продадоха,
преди те да изчезнат, сега са щастливи и сигурно държат парите
си в банкови депозити или в държавни ценни книжа. Други сигурно
са отишли на по-големи и ликвидни пазари, където винаги могат
да се продадат или да се купят дадени ценни книжа. А на другите
не им остава нищо друго, освен да чакат на пазара да се появят
големи емисии на големи компании и на борсата да дойдат големи
инвестиционни фондове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във