Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА УСЛОВИЯ, ПО КОИТО ДА НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ДОГОВОРИМ С МВФ

Светослав Гаврийски - управител на БНБ пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Гаврийски, преди няколко дни премиерът Костов каза, че на една година Валутният борд е като малко дете, а на малките деца всички се радват. Ще имаме ли повод да се радваме и на двегодишнината?


- Надявам се, че и догодина отново ще се радваме на борда. Резултатите, които бяха постигнати след въвеждането му, надхвърлиха очакванията. Тези резултати не са следствие само от действията на правителството или на БНБ, а на доверието, с което хората приеха въвеждането на системата на Валутния борд.


Може ли един финансов механизъм като Валутния борд да гарантира дългосрочна икономическа стабилност?


- Сам по себе си нито един финансов механизъм не може да гарантира продължителна стабилност. Той съдейства за постигането й и за поддържането й за кратък период от време. До голяма степен сегашната стабилност се дължи на външното финансиране и на положителното външнотърговско салдо. Но без развитие на производството, без увеличаването на приходите от приватизацията и от износ икономическата стабилизация не може да бъде трайна.


Как ще коментирате мнението, че фиксирането на националната валута не стимулира, а обратно, пречи на развитието на производството?


- Това е една чисто теоретична постановка. За отворена икономика като българската подобни опасения са несъстоятелни. Ние сме силно зависими от вноса на суровини. Например при производството на някои торове, цената на газа, която се плаща в долари, формира 70-80% от крайната цена. Следователно, когато доларът се обезцени спрямо марката и лева, себестойността на тези торове става по-ниска, а оттам и цената им на международните пазари е по-конкурентна. Могат да се дадат още много примери в тази насока. По тази причина за икономика като нашата, системата на Валутен борд и фиксирането на валутния курс не оказват голямо влияние върху износа.


Последните данни показват, че много от предприятията работят на загуба, която постепенно нараства. Излиза, че Валутният борд не се отразява кой знае колко благотворно на реалния сектор. Как си обяснявате това?


- Българските предприятия винаги са работили на загуба. Не е тайна, че консумацията на енергия за производството на единица продукция у нас е седем или осем пъти по-висока от международните стандарти. Изход от ситуацията трябва да се търси в намаляването на разходите и в повишаване на ефективността на производството. Разходите могат да се намалят, като се закрият губещи производства, чрез преструктурирането на големи дружества и цели отрасли и, разбира се, чрез приватизацията. Необходимо е да се предприемат мерки за обновяване на производствените технологии на фирмите. Валутният борд създаде доста добри предпоставки за предприятията, които искат да инвестират в своята модернизация. Финансовата стабилност даде възможност за средносрочно планиране, а ниската лихва - за по-широк достъп до кредити.


Банките обаче не са склонни да предоставят заеми, въпреки че значително увеличиха капиталовата си база и имат необходимия кредитен потенциал. Какви според вас са причините за тяхната въздържаност?


- Причините са обективни. Аз не мога да обвинявам нито една банка, че предоставя неохотно нови заеми. Неприятният спомен от 1996 и началото на 1997 г. е все още твърде пресен. Първата година от въвеждането на Валутния борд е година на изчакване и това се потвърждава от опита на други страни, в които този финансов механизъм бе въведен и действа успешно. Увеличаването на размера на отпусканите заеми започва едва през втората година. Ние вече навлизаме в този период и много банки постепенно увеличават кредитните си портфейли.


Казвате, че Валутният борд е допринесъл за връщане на доверието, включително и към банковата система. Как тогава ще обясните факта, че парите на гражданите и на фирмите в банките не нарастват?


- Не се притеснявам от това, че депозитната маса в банките не се увеличава. Не забравяйте, че основа за спестовността и за равнището на депозитите са преди всичко доходите на населението. А в момента те са доста ограничени. Хората харчат за всекидневни нужди почти всичките си доходи и едва ли им остава нещо, което да спестят. Затова и депозитите в банките не растат.


А ниският лихвен процент, той не оказва ли негативно влияние върху спестовността на българина?


- Едва ли. Не мисля, че заради ниската лихва, която е 2% под инфлационния индекс, някой ще си държи парите в къщи, вместо да ги вложи в банка. Сигурен съм, че ако в населението има достатъчно излишни пари, то ще ги влага в банките и при сегашните лихвени равнища.


Първоначално вие като че ли поддържахте искането на банките за повишаване на лихвените равнища. Неотдавна обаче заявихте, че сегашният лихвен процент и начинът му на определяне са нормални. Защо променихте становището си?


- Това, което оспорвам, е твърдението, че механизмът за определянето на лихвените равнища е неправилен. Банките искат да сменят механизма, защото смятат, че основният лихвен процент е нисък. Означава ли това, че всеки механизъм, който доведе до увеличаването на лихвените равнища, ще бъде правилен?


Всъщност причината за ниската лихва не е в методиката. Тя е следствие от политиката на банките, които насочват всичките си свободни средства към пазара на ДЦК. След като се увеличи кредитирането, тези средства ще бъдат изтеглени от пазара на държавни облигации, търсенето им ще намалее и доходността им ще се увеличи. Вследствие на това ще нараснат и лихвените равнища. Според мен нормалното лихвено ниво е 6-6.5% годишно.


Търговските банки се оплакват от сегашния режим на задължителните минимални резерви - те държат 11% от привлечените средства в БНБ, без да получават лихва. Смята ли БНБ да промени този режим - да олихвява част от тези средства, или да намали размера им?


- В четвъртък (25 юни) УС на БНБ разгледа този въпрос. Решихме засега да не променяме режима на задължителните минимални резерви. Такава е практиката по целия свят. С тези пари се гарантира сигурността на спестяванията в банковата система.


Но банките плащат два пъти за тази сигурност - първо, като внасят задължителни минимални резерви, а след това като правят вноски във фонда за гарантиране на депозитите. А освен това плащат и данък върху провизиите по просрочени кредити. Не е ли твърде висок този данък сигурност?


- Що се отнася до данъка върху провизиите, БНБ направи всичко възможно той да не бъде гласуван от парламента, но не успяхме да се преборим. За задължителните минимални резерви и за вноските в гаранционния фонд едва ли има място за дискусии. Подобни изисквания има и в международните стандарти за банковата дейност.


В момента експертите на БНБ подготвят проект за промени в Закона за банките. Към кои текстове са насочени основните предложения?


- При разработката на проекта за промени в Закона за банките БНБ максимално се съобразява с исканията на АТБ. Нашите предложения ще бъдат насочени предимно към разширяването на кръга на обезпеченията, които ще позволяват отпускането на големи - според квалификацията на закона, кредити. При изработването на сегашния закон обстановката бе такава, че се мислеше само за максимално гарантиране на стабилността на банковата система. Затова върху кредитирането бяха наложени големи ограничения. Сега обаче те са пречка както за развитието на банките, така и на производството, и БНБ ще предложи тези рестрикции да бъдат намалени.


Ще бъде ли разширен кръгът на професиите, които позволяват на едно лице да бъде изпълнителен директор или член на съвета на директорите на банка? Засега такова право имат единствено икономистите и юристите.


- Според мен образователният ценз едва ли трябва да е най-важният момент при лицензирането на един банкер. Има хора с огромен стаж във финансовокредитния сектор и с доказани качества на банкери. Едва ли това, че не са икономисти или юристи, трябва да бъде бъде пречка те да управляват банка.


Едно от големите предизвикателства пред банковата система е приватизацията на държавните кредитни институции. Какви според вас са основните принципи, които трябва да се спазват при продажбата на тези банки?


- При продажбата на една банка - независимо дали е голяма, или малка, основното изискване за мен е тя да бъде предоставена на сериозен купувач. Цената не е най-важната част от една оферта.


Надявам се, че за големите български банки ще има добри кандидат-купувачи - добри като финансов потенциал, като ноу-хау, като продукти и като възможности за излизане на международните пазари. Според мен българските държавни кредитни институции в момента имат добри мениджърски екипи. Приватизацията им трябва да бъде насочена към намирането на купувач, който да им осигури нови средства под формата на капитал и модерни услуги както в областта на кредитирането, така и в областта на обслужването на клиентите.


Необходимо ли е да се върви към тотална приватизация? Държавата не се ли нуждае от банка, през която да осъществява своята политика?


- Не смятам, че е задължително всички български банки да бъдат приватизирани и това да бъде направено във фиксирани срокове. Да, ние предлагаме за продажба всички банки с преобладаващо участие на БКК. Готови сме да разгледаме и да приемем всички добри предложения. Но на приватизацията на банките обаче не бива да се гледа като на нещо абсолютно задължително и жизнено важно.


Заложена ли е в тази приватизационната стратегия продажбата на ДСК?


- ДСК, първо, трябва да се преструктурира в срок от две години. Едва след това евентуално може да се говори за нейната продажба.


Г-н Гаврийски, на 13 юли започва поредният кръг от преговори с МВФ по тригодишното споразумение. Кои са параметрите, за които най-трудно ще се договорим с мисията на фонда?


- Не мисля, че има условия, които трудно ще договорим с МВФ. Поне що се отнася до банковата система, всички условия се покриват с това, което ние имаме намерение да направим през близките една-две години. Няма нищо, което да ни е наложено от фонда. Все още правителството и МВФ продължават разговорите по конкретизирането на програмите, в енергетиката, в социалния сектор и в здравеопазването.


Като човек, който е участвал във всички преговори с МВФ, според вас, какъв процент от квотата ни ще получим като финансиране от фонда?


- Това не е проблем на договаряне, а на доказване от наша страна на необходимостта от финансиране на платежния баланс. В него се предвиждат приходите от износа, от приватизация и разходите на държавата по обслужване на външния и вътрешния дълг. И недостигът се покрива с финансиране от Фонда.


Според финансовия министър България има нужда от 500 млн. щ. долара годишно за подкрепа на платежния баланс. Различава ли се вашата оценка от тази на Муравей Радев?


- Не, не се различава. По предварителни сметки годишните ни нужди са около 500 млн. щ. долара и според мен няма да има проблеми при получаването им от международните финансови институции.


Ще имаме ли някакви проблеми с плащанията по външния дълг, до края на тази година, ако не получим финансиране от МВФ?


- Не. Ние вече изпълнихме повече от половината годишни плащания по външния дълг. Остават ни около 450 млн. щ. долара, като до края на юли трябва да платим над 130 млн. щ. долара лихви по задълженията към Лондонския клуб. През следващите три години обаче отново имаме да плащаме по 1 млрд. щ. долара, които не можем да обслужваме без външна подкрепа. От 2002 г. годишните плащания намаляват до 800 млн. лева. Предполага се, че след изпълнението на тригодишната програма необходимостта от външно финансиране няма да е толкова голяма. Освен това подобряването на икономическата ситуация в страната ще ни позволи да излезем активно на международните облигационни пазари и оттам да набираме необходимите ни средства. Финансирането от МВФ обаче е много по-евтино - по него се плаща годишна лихва от 5-6%, докато годишните разходи за обслужване на един облигационен заем едва ли ще са по-малко от 9 процента.


Г-н Гаврийски, имате ли лични предпочитания към някоя банка? И ако не е тайна, в коя банка държите парите си?


- Всички знаят, че дълги години бях член на СД на БУЛБАНК, но не толерирам нито една банка. А като клиент скоро не съм ходил в кредитна институция, тъй като имам дебитна карта от БНБ и чрез нея тегля пари. Но имам и сметка в ДСК.


Какво е впечатлението ви от обслужването в банките?


- Едва ли ако сега отида в банка, мога да направя реална преценка на обслужването. Разбирате по какви причини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във