Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА ПОДАРЕНИ ПОБЕДИ

Меглена Кунева, министър по европейските въпроси, пред в. БАНКЕРЪМеглена Кунева е родена на 22 юни 1957 година. Завършила е право в Софийския университет Климент Охридски. През 1984 г. защитава докторат по екологично право. Специализирала е в Georgetown University, Вашингтон. Започва професионалната си кариера като асистент в СУ Климент Охридски. Била е водещ на дискусионно-правно предаване по БНР и преподавател по екологично право в Бургаския свободен университет. От 1991 до 2001 г. е старши съветник в правния отдел на Министерски съвет. На последните парламентарни избори е избрана за депутат на НДСВ. От август 2001 г. е главен преговарящ на Република България с ЕС и заместник-министър на външните работи. На 29 май 2002 г., по предложение на министър-председателя и с решение на Народното събрание, е избрана за министър по европейските въпроси Семейна, с едно дете.Г-жо Кунева, по повод на приключването на техническата част от преговорите на България за присъединяването й към ЕС премиерът Симеон Сакскобургготски заяви, че е време е да хвърлим розовите очила. Какво следва оттук нататък?- Разбира се, необходима е политическа визия и смелост, за да се направят реформите. Но тези, които ги извършват, сме всички ние - хората. Така че трябва да си дадем ясна и реална сметка - няма лесни промени, нито подарени победи. И че без усилия и без постоянство няма как да успеем. Мисля, че това разбиране вече съществува у хората. През 2007 г. в България със сигурност ще е по-различно и по-добре, отколкото сега - през 2004 година. Надявам се, че след още пет години, погледнато в перспектива, няма да можем да си познаем страната. В нея ще има много по-добра инфраструктура и по-справедливо заплащане на труда. Ще има и по-голям ред и правила, които сами ще обяснят днешния успех. Далеч сме от мисълта да разчитаме на правилата на успеха. Членството ни в Евросъюза обаче може да бъде отложено с една година заради неизпълнени ангажименти. Затова и беше поставена т.нар. мониторингова клауза?- Няма да има отлагане. Казвам го, говорейки от позициите на това правителство. Сигурна съм, че то няма да даде никакъв повод изобщо да се разглежда такава хипотеза. Но да не забравяме все пак, че по мониторинговата клауза ще се наблюдават и двете страни - и Румъния, и България. Факт е, че засега между тях съществува известна разлика в осъществяването на ангажиментите им към ЕС. Мисля, че по този начин се дава възможност те да бъдат стимулирани да изравнят темпото на своите реформи. В наш интерес е да бъдем готови през 2007 година. По отношение на мониторинговата клауза така стояха нещата и за 10-те страни, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004-а. Разликата е, че в техния случай не беше конкретизирано, че отлагането на членството може да е с една година. А само че е възможно. Особено впечатляващо е, че при нас е назована 2008-а. Това е в интерес и на България, и на Румъния. Така те ще си дадат сметка, че членството в Европейския съюз е състезание, че средата е много конкурентна и не трябва да има изоставане.Тоест мониторинговата клауза, според вас, не е бутон за ядрено възпиране, както каза еврокомисарят Гюнтер Ферхойген?- Всъщност самата формулировка за евентуалното отлагане на членството с една година е много стимулираща за усилията ни да извършваме реформите. Казано е, че трябва да има непрекъснато и продължаващо неизпълнение на ангажиментите, както и манифестирано нежелание да ги изпълняваме. А също, че отлагателното решение е необходимо да се вземе единодушно от всички 25 страни членки. Няма никакво съмнение, че целта на клаузата е единствено да се стимулира изпълнение на ангажиментите към ЕС. Освен това и в двете страни - България и Румъния, предстоят избори. Така че с тази клауза се дава и една гаранция за приемственост за всяко следващо правителство.Може ли III и IV блок на АЕЦ Козлодуй да се превърнат в пречка по пътя ни към Общността?- Надявам се, че правителството и мнозинството няма да допуснат уговорки по неизпълнение на изискването на Европа във връзка с АЕЦ Козлодуй.Министър Паси заяви, че е възможно някои клаузи от затворените глави да се предоговорят с по-благоприятни условия за България. Но това евентуално ще стане след 1 януари 2007 година. Какви промени бихме могли да поискаме?- След 2007 г. България ще стане член на ЕС и ще участва във вземането на решения и приемането на директиви. Наистина, ако тогава има директива, която да урежда с конкретни стандарти безопасността на ядрените блокове, то нещата с АЕЦ Козлодуй биха изглеждали различно. Смятате ли, че българското общество и по-конкретно бизнесът са наясно с предизвикателствата, които ни предстоят? - Българският бизнес има готовност. Всеки във своята област, разбира се. Бяхме свидетели на един дебат, който тръгна в печата, за рекламата на спиртните напитки. По този повод прочетох много изказвания на хора от бранша, които ме убедиха, че те много ясно разбират и вече работят по правилата на Евросъюза. Статистиката показва, че между 60 и 70% от търговията ни е с европейските страни и ако предприемачите ни не познаваха правилата на ЕС, това нямаше как да се осъществи. Ако ви попитам сега, дали познавате закона за ветеринарномедицинската служба, вие положително няма да ми отговорите какво съдържа той. Но ако попитате един човек, който се занимава със животновъдство, той със сигурност ще ви каже и най-малките детайли. По същия начин стои въпросът доколко всеки от нас има познание в отделните сфери на живота. Искате да кажете, че европейските норми не са непозната земя за българското общество?- Нашето законодателство е хармонизирано с европейското. То е втъкано в българската правна уредба. Така че ние няма как да бъдем изненадани с някакви неизвестни правни норми. Съвсем друго нещо е следенето на тенденциите в европейската политика. Тук имаме много какво да правим. Трябва ни далеч повече любопитство и самочувствие, че и ние сме част от този Европейски съюз. Възмущават ме някои политици, които се опитват да убият самочувствието на хората, подчертавайки, че ние нищо не знаем за ЕС. Това не е вярно.Все пак представители на малкия и средния бизнес се опасяват, че след 2007 г. европейската конкуренция ще ги помете. Неоснователни ли са техните тревоги? - Всъщност именно малките и средните фирми са гръбнакът на икономическата политика на Европейския съюз. Защо мислите, че у нас най-сетне има Закон за малките и средните предприятия? И кога той се появи в нашата правна действителност, давайки много възможности за облекчения и помощи от страна държавата? Този закон не е наша приумица, а изискване на ЕС. Съществува и специална преговорна позиция, която вече е затворена от моя предшественик г-н Кисьов и се отнася за малките и средните предприятия. Точно заради акта на нашето присъединяване тези икономически субекти се радват на особено внимание от страна на изпълнителната власт.Но дяволът е в детайлите и очевидно е необходима повече информация за предстоящите икономически предизвикателства. - Това правителство беше първото, което направи комуникационната стратегия и предвиди средства за разясняване на пътя на България към членството в ЕС. Аз не съм част от тази стратегия, макар да изглежда, че всичко, което е свързано с Евросъюза, по някакъв начин минава и през моите правомощия. Не съм и инициатор за приемането й. Но оттук нататък ние имаме много ясен път. Всяко министерство трябва да направи връзка със сектора, за който отговаря, и да използва парите, които специално са му предоставени по комуникационната стратегия. Не е е възможно от един единствен център да се уточняват и земеделие, и енергетика, и околната среда, и малки и средни предприятия... В бъдеще няма да има успешен български министър, ако това не е европейски министър в своята собствена област. За да може да се прави успешна национална политика, трябва да се знае европейската. Бяха изразени опасения, че първата година на членството ни ще е натоварваща за бюджета и че България едва ли не ще се превърне в донор на Европа - заради вноските към ЕС и спирането на средствата по предприсъединителните фондове...- Това няма да се случи по никакъв начин и министър Велчев го обясни много ясно. Не знам откъде тръгна тази хипотеза, защото очаквам да стане точно обратното. Някои от плащанията по предприсъединителните фондове ще продължат и след 2007-а, след като има сключени договори за тях. В глава Други успяхме да извоюваме и специална подкрепа за бюджета, тъй като вноските се плащат директно от него. След това тези вноски се възстановяват от европейския бюджет. И именно за да няма, макар и за няколко месеца, затруднения, получаваме подкрепа от 240 млн. евро, част от които ще са за фиска.Защо при приемането на глава Конкуренция се наложи в последния момент да се правят промени в някои данъчни закони?- Това бяха планирани промени, които Министерството на финансите щеше да осъществи през втората половина на годината. Но така щяхме да забавим затварянето на глава Конкуренция. А иначе направените промени в данъчните закони съществуват във всички страни от ЕС. Те гарантират интереса на малките играчи на пазара. Чрез тях начинът на предоставяне на фискални помощи става прозрачен и в някакъв смисъл е еднакъв за всички. Подкрепяте ли твърдението, че трудното предстои след влизането ни в Съюза? - В никакъв случай не може да се каже, че трудното предстои. На практика най-трудното беше чисто политически да се окажем на точното място и във точното време, както и да не пропуснем шанса си. Това горе-долу се случи. Оттук нататък трябва да изпълняваме собствената си програма. Защото членството на България в ЕС е наша програма, а не програма на Евросъюза към нас. И да работим. Това е. Няма друга рецепта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във