Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА НУЖДА ДА БИЕТЕ ПЪТ ДО АМЕРИКА


Упълномощени държавни органи работят върху закона
за хазарта вече шест години. На няколко варианта дори беше сложен
конец и аха да влязат за обсъждане на правителствено
заседание, нечия силна ръка ги изтегляше обратно. Толкова сложни
и масово отричани закони си пробиха път през дебрите на парламентарната
бюрокрация, но на въпроса докъде стигна последният (или поредният)
проект за хазарта отговорът на държавните чиновници неизменно
беше един и същ: Готвим го.


Явно готвачите не бързат особено или
пък може би търпеливо изчакват пазарът да се разпредели, за да
могат да разкроят проектозакона според размерите на този или онзи
по-едър субект?


Така или иначе, но на 19 ноември главният секретар
на Комисията по хазартни игри Младен Петрунов съобщи за в. БАНКЕРЪ,
че последният (или може би поредният) законопроект за хазарта
е готов. Мисля, че вече е предоставен на министъра на финансите
и


тези дни ще бъде внесен


в Министерския съвет - каза г-н Петрунов.


Дали обаче този път вместо проектозакона няма да
бъде изтеглен главният секретар на комисията. Вие вероятно
вече знаете - посочи той, - че се извършва преструктуриране на
ГУ Данъчна администрация и нашият отдел Административно
обслужване на хазарта ще прерасне в сектор. Аз ставам началник
на отдел Ревизии, а ръководител на сектора ще стане
работещият от четири месеца при нас Димитър Голев. Малка
подробност е, че г-н Голев е от любимия на всички град Пловдив.


Първото нещо, което се набива на очи в новия проект,
е


изобилието от прилагателни


Още в чл.3, ал.2 пише, че не се смятат за хазартни
игрите, при които ... залогът и печалбата са незначителни.
Каква е обаче тази мярка незначителни? И какво означава
тя за различните субекти? За едни 100 хил. лв. е незначителна
сума, но за други съвсем не е така.


Как да се разбира и текстът на чл.5, ал.3: Организаторите
на хазартни игри... не могат да упражняват друга дейност по Търговския
закон, включително и охранителна дейност, освен организиране на
хазартни игри и помощни и спомагателни дейности към основната
дейност? Може ли като помощна и спомагателна
да се смята например дейността туризъм или хотелиерство, като
се има предвид, че играчите на рулетка ще дойдат в един хотел
именно заради казиното?


Член 12 пък изисква за членове на Националния съвет
по хазарта да се избират български граждани с висше юридическо
или икономическо образование със стаж по специалността не по-малко
от 18 години, с високи професионални и нравствени качества....
Защо точно 18 години, не е ясно. А и за стаж по коя специалност
става дума - хазарт, право или икономика? Колкото до високите
нравствени качества - коментара оставяме за специалистите.


Любопитно ще е тълкуването и на текста забранява
се прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово
осведомяване? Очевидно рекламата ще се прави непряко
- нещо от типа на: Елате в страната на Марлборо или
Няма нужда да биете път чак до Америка, за да посетите Лас
Вегас. Той е тук - в хотел Еди-кой си!


Силно впечатление в проекта правят също така и текстовете,
предвиждащи създаването на силно


раздута администрация


която да контролира игрите на щастието. При Министерския
съвет ще заработи Национален съвет по хазарта, а към финансовото
министерство - Дирекция за контрол върху хазарта с териториални
поделения в страната. Членовете на съвета ще получават заплатите
си от бюджета на правителството. Дирекцията пък ще се финансира
от извънбюджетна сметка, приходите в която ще се набират от такси,
глоби и продажби на конфискувани игрални автомати и съоръжения.


На съставителите на проекта не може да се отрече,
че са помислили и за някаква защита на участниците в хазартните
игри: Не се допускат в експлоатация карти, зарове, рулетки
и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които
не са изпитани и регистрирани в Комитета по стандартизация и метрология.
(Въпросът как точно ще се маркират изпитаните карти и зарове вероятно
ще бъде разгледан в правилника за приложението на бъдещия закон.)


Не така стоят обаче нещата с


отношението към организаторите


на хазартни игри. Предвижда се те да внасят ...парична
гаранция в БНБ за гарантиране на дейността си и печалбите на участниците
по размер и ред, определен от дирекцията. Разрешението за
организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде
издадено само на АД с поименни акции и уставен капитал не по-малко
от 500 млн. лв., който да е изцяло внесен към момента на подаване
на заявлението.


Негативното отношение конкретно към нашенския хазартен
бизнес прозира най-вече от чл.5 и чл.6 на законопроекта. Докато
в чл.5 се предвижда чуждестранното участие в дружествения капитал
да не надхвърля 30% и това донякъде може да се определи като опит
за защита на българския хазартен пазар, то целият чл.6 тотално
срива подобна илюзия. Още неговата първа алинея дава право на
чуждестранни лица да притежават, пряко или опосредено,


повече от 30 на сто


от капитала на дружество, развиващо хазартна дейност,
с изключение на организиране на игри в игрално казино при условие,
че най-малко 50 на сто от печалбата след облагане се реинвестира
в страната... или инвестира за организиране на дейността на дружествата
на територията на Република България средства в размер равностойността
на 10 млн. щ. долара и подсигури най-малко 1500 работни места.


Ако се изпълни първата част от условието - да се
реинвестира 50 на сто от печалбата от хазарта у нас - добре. Това
означава, че средствата могат да се вложат във всякакъв вид бизнес
- в индустрия, туризъм или селско стопанство, да се открият нови
работни места и т. н. Как обаче да се тълкува втората част - инвестиране
на 10 млн. долара за организиране дейността на дружествата
- освен като легален начин, първо, за увеличаване на чуждестранния
капитал в смесените дружества и, второ, за завладяване на нов
периметър от хазартния пазар у нас.


Член 6 от проектозакона заслужава внимание и със
своята втора алинея, която гласи: Чуждестранни лица имат
право да притежават, пряко или опосредено, повече от 30 на сто
от капитала на хазартно дружество, организиращо игри в игрално
казино към хотел, само ако дружеството е закупило или построило
хотел с категория четири и повече звезди.


Когато говорим за проектозакона за хазарта, не по-малко
интересно е и мнението на депутата Йордан Цонев, че няма никаква
пречка да бъдат допуснати чуждестранни инвестиции и в тази сфера,
след като ги търсим и допускаме в останалите области на стопанството.
Е, без съмнение има разлика между инвестиция в едно предприятие,
произвеждащо продукция за вътрешния пазар или за износ, и инвестиция,
да речем, в едно казино. Откриването й едва ли би затруднило някого,
та дори и когато не е от бранша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във