Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА МНОГО ЗЛАТО И ПАРИ ЗА БУЛГАРТАБАК

Американският тютюнев гигант удари теслата на процедурата за продажба на Булгартабак. Екипът на Петър Жотев отложи приватизацията на Булгартабак холдинг за септември, но е малко вероятно, че това ще доведе до появата на нови кандидати. Миналия петък Агенцията за приватизация (АП) обяви, че по препоръка на работната група за сделката ще бъдат направени промени в процедурата, което налага ново набиране на оферти. Очакваше се, че в сегашния търг ще участват английската Галахър (Gallaher) и американската Филип Морис (Philip Morris). По информация на БАНКЕРЪ няколко дни по-рано централата на Филип Морис в Ню Йорк е информирала Агенцията за приватизация, че компанията няма да подаде оферта. За това веднага бил уведомен и председателят на работната група по продажбата на Булгартабак холдинг - вицепремиерът Петър Жотев. Това била причината работната група да се събере в петък (21 юли) и да отмени търга. Булгартабак е споходен от този лош късмет за втори път. Първоначално обявеният срок за оферти бе 20 март. След това АП го удължи до 28 април, като се оправда с нуждата да се приключи финансовата година, за да бъдат представени на инвеститорите последни данни за дружествата. Агенцията удължи повторно срока - този път до 24 юли. Аргументите за това бяха, че не всички дъщерни дружества са готови с годишните си отчети и потенциалните купувачи не можели да подготвят офертите си.


Процедурата ще бъде променена така, че да дава възможност в нея да се включат и финансови институции, гласеше последното съобщение до медиите от 21 юли. Този ход е доста странен, защото и според досегашните изисквания на агенцията бе възможно компания от тютюневия бранш да участва в наддаването в съдружие с финансова институция. Според източници на БАНКЕРЪ всъщност ставало въпрос за привличането на консултантски, а не за финансови компании, които да представят цялостен план за преструктуриране на холдинга след неговата продажба. Става въпрос да се отделят в различни структури преработката на тютюн, производството на филтри и опаковки във фабрика Юрий Гагарин в Пловдив от производството на цигари и тяхната дистрибуция. Очакваше се тези проблеми да бъдат едни от най-важните при преговорите с потенциалните купувачи, но до тях така и не се стигна. Между другото за такова преструктуриране на Булгартабак холдинг се говори още от 1995 г., когато управляваше

правителството на Жан Виденов

През последните години основните политически сили в страната си разменят взаимни обвинения за това, че управлението избира за дистрибутори фирми, които заделят част от печалбата си за партийните каси. Затова в края на 1997 г. ръководството на холдинга са канеше да отдели дистрибуцията в специално дружество и така да премахне посредниците. Сега дистрибуторите са над 200, но петнадесет от тях държат 70% от продажбите. Идеята за промяна на търговската схема обаче остана само на хартия. От тютюневия холдинг твърдяха, че периодичните цигарени кризи се предизвикват именно от дистрибуторите, които изкуствено свиват предлагането, за да накарат Министерския съвет да увеличи цените.


Друга причина за промяната в позицията на работната група са били предварителните заявления на Галахър и Филип Морис, че българската страна не може

да очаква много пари

от продажбата на тютюневия холдинг. Кредит Анщалт- Виена (Creditanstalt - Wien), според добре информирани източници на в. БАНКЕРЪ, е спечелила конкурса за посредник по сделката, като е заложил на очаквана цена от 500 до 900 млн. щ. долара за 51% от акциите. В момента обаче, според независими експерти, реалната цена на Булгартабак холдинг е не повече от 200 млн. щ. долара.


И англичаните, и американците обяснявали в Агенцията за приватизация, че надеждите на българската страна да се увеличат продажбите в бившия СССР са доста нереални. В момента там се продавали 300 хил. т цигари годишно, а капацитетът на местните производители - руски и чуждестранни, е за 330 хил. т цигари. През последните няколко години пазарният дял на основните български марки Стюардеса и Родопи е паднал от 5 на 2 процента.


Засега Булгартабак има три фабрики в Русия с капацитет от 15 000 т цигари годишно, но произвеждат около 2000 тона. Преди 1989 г. българските цигари са имали пазарен дял на руския пазар от 25 процента. При откриването на фабриката в Сочи през март тази година изпълнителният директор на Булгартабак холдинг Бойко Кишков заяви, че стремежът е да се достигне до пазарен дял от 10 процента. Галахър и Филип Морис обаче не вярват, че това е възможно.


Холдингът не може да се похвали с

особено добри финансови резултати

за 1999 г. въпреки повишеното потребление на цигари на вътрешния пазар. Първоначално мениджърите на дружеството обявиха печалба за миналата година от 70 млн. лв., но след това я коригираха на 45 млн. лева. За сравнение, чешкият тютюнев монопол е спечелил миналата година 100 млн. щ. долара.


Кандидат-купувачите са били категорични в намерението си бързо да закрият 18 от общо 22-те дружества на холдинга. Според тях техниката в тях била много стара и неизползваема. Освен това смятали да запазят производството в заводите в София и Благоевград, както и на завода в Пловдив, който изработва филтрите и опаковките на цигарите. Може би някакъв шанс би имала и фабриката в Стара Загора, защото е третата по продажби за последните две години (основната марка, която тя предлага, е Невада). Според англичаните и американците предприятията в Благоевград (основни марки Виктори,GD, Мелник) и София (основни марки Средец и Трезор) били напълно достатъчни да задоволят вътрешния пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във