Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА КОЙ ДА СМЕНИ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЦАРЯ

Симеон обича да претръсква чувала. И го прави нестандартно. Най-яркият пример за това бе даден миналата събота на конференцията за така и несъстоялото се учредяване на партията НДСВ. Тогава той отправи и остри, макар неадресирани критики към министри от собствения си кабинет и депутати от движението.И тъкмо когато най-активните сред тях почнаха да искат депутатски глави, а журналистите да редят правителствени рокади, премиерът невинно изрази учудването си - ама за какви министерски смени става дума, холан? Няма такова нещо.Междувременно бяха публикувани януарските резултати от социологическите изследвания за доверието, на което се радва Симеон Сакскобургготски и неговите министри и депутати. Те сочат, че степента на недоверие към властта вече надхвърля доверието в тях. Глупаво е да гадаем дали министър-председателят ги е знаел по-рано, или демоскопските данни от предишния месец са го разтревожили достатъчно, но със сигурност акцията от събота събира одобрение. И важното след нея не е дали Симеон ще сменя министри, или не. Бурята временно е потушена. На опозицията в парламента, колкото и да й се иска, не й стиска да поиска вот на недоверие към къбинета. Просто никой, който има капка здрав разум, не иска властта в страната. Засега.Край на карето Неизпълнените предизборни обещания, проблемите в управлението, нарушеното вътрешно единство и стремително спадащото обществено доверие към НДСВ са главните причини за увеличаващата се уязвимост на управляващата парламентарна и правителствена коалиция. Нормално е подобни неща да са в състояние да предизвикат промени в създадената след изборите през 2001 г. политическа конфигурация в страната. Дали подобна перспектива ще стане реалност зависи от бъдещото развитие на политиката и състоянието на НДСВ. Засега Симеон Сакскобургготски не е склонен да прави значителни промени в изпълнителната власт. Поне така заявява. Но забавянето на такива промени в управлението може да доведе до непоправимо отслабване на позициите на НДСВ и до трансформация на парламентарната и политическата формула на властта. В такива случаи обикновено се препоръчва реконструирането на сегашното или съставянето на ново правителство на основата на обща управленска програма на НДСВ, ДПС, а при определени условия с участието или подкрепата на Коалиция за България. Той ще бъде по-трудно осъществим и дори невъзможен, ако настъпи парламентарно разединение, а още повече разцепление в НДСВ. Най-неблагоприятната перспектива за управляващите ще бъде невъзможността да запазят ръководната позиция в управлението. В такъв случай общественият и опозиционният натиск закономерно ще доведе до провеждането на предсрочни парламентарни избори. Като се отчитат характерът и последиците от слабостите в управлението, има основания да се прогнозира, че НДСВ ще се изправи пред първата си сериозна криза още през пролетта. Вероятно тя ще бъде преодоляна чрез промени на ключови министри в правителството. Но ако не бъде съчетана с концептуална преоценка на политиката, тя със сигурност ще се повтори в по-голям мащаб през есента или най-късно през зимата на 2002 година. Еволюцията на политическите процеси ще зависи в голяма степен от бъдещото поведение на ДПС като коалиционен партньор на НДСВ. Неговото ръководство е заинтересовано да не бъде допуснат срив в сегашното управление, който ще има не само негативни последици за националното развитие, но и ще лиши ДПС от заетата за пръв път солидна позиция в структурите на изпълнителната власт. В същото време нарастващите предизвикателства към управлението на НДСВ и реалната опасност то да се окаже неуспешно принуждават ДПС да търси резервни варианти, които да не допуснат бъдещото му изолиране от властта при евентуални промени на политическата сцена. Изявлението на Ахмед Доган на конгреса на БСП през декември 2001 г. за готовността на партията му да участва в бъдеща управляваща левоцентристка коалиция, както и подкрепата за Георги Първанов на президентските избори бяха индикатор за очакваната от лидера на движението насока в развитието на политическите процеси. Главният проблем пред ДПС в сегашните условия е дали то ще може успешно да изпълнява функцията на коректив на политиката на НДСВ за да се избегне евентуална криза на изпълнителната власт. Както и докога ще запази отношението си на критичен, но лоялен коалиционен партньор на мнозинството и в кой момент ще прецени, че сегашната формула на управление е изчерпана или неизгодна за него и за интересите на страната. Засега политическите възможности на коалициите около СДС и БСП да се възползват от слабостите на правителството не са големи. И двете са изправени пред трудната необходимост да възвърнат обществените позиции и политическата си роля след разочароващите за тях резултати на парламентарните избори през лятото на 2001 година. Това се отнася особено за СДС. За него преминаването в опозиция бе съпроводено с повишена вътрешна нестабилност и резединение, включително преминаването на част от членския състав в новоучредените партии на Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев. Все пак напоследък е налице известна тенденция към консолидиране на СДС, която може да се засили след предстоящата през пролетта национална конференция. Със сигурност критичността на СДС към правителството ще придобие непримирим характер при задълбочаване на слабостите в управлението на страната. Неговите лидери ще се опитат да се възползват и, както при правителството на Жан Виденов, да оглавят общественото разочарование от провежданата политика в икономическата и социалната сфера. Вероятно е при следващото по-значимо непопулярно или погрешно действие на изпълнителната власт СДС ще поиска парламентарен вот на недоверие на правителството. Подобна тактика ще затрудни, но няма да окаже съществено негативно влияние върху изпълнителната власт. Слабостта на СДС и разединеността в дясното политическо пространство засега не позволяват формирането на достатъчно силен потенциал за смяна на правителството. Освен това, поради идейни и политически причини, практически са невъзможни координирани действия на СДС с БСП ако социалистите също решат да се държат като категорична опозиция. И накрая, въпреки основателността на някои критични оценки на сегашното управление, СДС все още няма изработена алтернативна програма за националното развитие, особено в социалната област. Вероятно това ще стане през следващите месеци, но шансовете на СДС за връщане във властта в обозримо бъдеще изглеждат нищожни.Положението на БСП е по-различно. Единството в ръководството и сред членската маса на БСП след парламентарните избори бе запазено, а тенденцията към възстановяване на обществените позиции се прояви по-бързо, отколкото за СДС. БСП установи фактическо взаимодействие с управляващите, но запази позицията си на опозиционна парламентарна сила. Недоволството от правителствената политика досега остава за сметка на НДСВ, а в по-широк план - на десноцентристкия модел на управление, от който БСП се разграничава. Този подход й даде преимущества и допринесе за победата на Георги Първанов на президентските избори. Но за БСП съществува опасност изгодната за нея досегашна двойственост в отношението към НДСВ да прерасне в непоследователност и противоречивост, които да не й позволят да играе желаната роля при бъдещи промени на политическата сцена. БСП все още няма практическа подготвеност да се ангажира с управлението на страната. Затова в момента ръководството й е против промяна на политическото статукво.В страни с утвърдена парламентарна демокрация и стабилни институции бързите или неочаквани политически промени не са повод за особено безпокойство. Но в държави с незавършен демократичен преход, остри проблеми в развитието и управленска неподготвеност на основните партии, какъвто е случаят с България, очертаващата се политическа криза представлява значима потенциална опасност за националната стабилност и жизнения стандарт на огромната част от българския народ.Затова и за царското правителство и мнозинство опасността от политическо бламиране не е нито непосредствена, нито голяма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във