Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА КОЙ ДА АПЛОДИРА ПОБЕДИТЕЛЯ

Не са малко наблюдателите и политиците, които са сигурни, че вече знаят името на новия президент. С подкрепата на премиера Симеон Сакскобургготски и неговото движение вторият мандат на Петър Стоянов изглежда му е в кърпа вързан. Заради тази предсказуемост на резултата президентската корида не обещава нито кръв, нито зрелищност, нито достатъчно публика. Заради липсата на електорален интерес някои песимисти предричат дори провал на представлението. Истинската новина от предстоящата кампания според тях ще бъде, че няма да има кой да аплодира победителя. След четири години пълно спокойствие две избирателни кампании като че ли дойдоха малко в повечко на българина и голяма част от гласоподавателите на 11 ноември ще си останат по домовете.Както често се случва в политиката, именно най-скучните и отегчителни сцени скриват от публиката най-интересните и драматични интриги в политическия живот. Въпреки че президентската гонка изглежда с ясен финал, в нея големите състезатели преследват съвсем различни цели, а пътищата към личния им успех много често се пресичат. Накъде тича премиерът?Макар да изглежда, че няколко състезатели са застанали заедно на стартовата линия, крайните им цели са в доста различни посоки. Петър Стоянов, СДС и НДСВ могат да бъдат наречени по-скоро сътрудници по неволя, отколкото единен отбор. Любопитното в случая е доколко наистина ще им стигне волята за сътрудничество и доколко съперничеството и различията ще надделеят в отношенията им. Въпреки че в очите на мнозина името на новия държавен глава няма голямо значение, изборът на премиера Симеон Сакскобургготски да подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов е стратегически. Всъщност с това решение Симеон Сакскобургготски за първи път прави реален избор между северноатлантическата и западноевропейската ориентация на страната ни и източната и псевдорусофилска алтернатива. Избор, който след изненадващите посещения на няколкото арабски лидери в страната ни напоследък не изглеждаше толкова очевиден. За партньорите му в България, но най-вече в чужбина, той означава поне няколко много важни неща. Първо, на целия западен свят сравнително новият и доскоро абсолютно непознат български държавник казва: аз съм един от вас и виждам мястото на България в съвременния свят така, както го виждате вие, затова ще оставя на важния за външната политика на страната президентски пост човека, който досега е провеждал одобряван от вас политически курс. В глобалната съвременна политика една от най-важните задачи на Сакскобургготски като държавник е бързо да намери своето място в европейския и в световния калейдоскоп. Подкрепата му за добре познатия на Запад Стоянов със сигурност ще му помогне да постигне по-бързо тази си цел. Във вътрешнополитически план решението на Симеон Сакскобургготски има за задача да му спечели още съюзници и да поохлаби притеснителната прегръдка на някои среди в НДСВ. Повече от очевидно е, че НДСВ и лидерът му не тичат по една пътека. Като всяка организация и НДСВ още със създаването си започва да се стреми към повече централизация и власт. Това е присъщо и неизменно качество на всички подобни обществени структури. Съвсем нормален е стремежът на младото движение да погълне цялата държавна власт, както и бързо да се превърне в стройна партия, за да е способно да произвежда и поддържа повече власт и сигурност за лидерите си. Премиерът обаче явно добре съзнава, че ако засити апетита на собствената си рожба, рискува да я направи прекалено силна и независима и един ден сам той да се превърне в неин заложник. Както стана с Жан Виденов и Иван Костов, които на практика бяха изядени от собствените си партии. Затова съвсем разбираемо Сакскобургготски избра вместо да помпи с още могъщество движението си, просто да омаловажи неговата роля с привикването на още играчи в отбора. Разбира се, всичко това трябваше да бъде изиграно внимателно и деликатно, за да не предизвика сериозни трусове в неукрепналата още структура. Затова и станахме свидетели на толкова мъчително и изнервящо протакане на обещаваното още в началото на септември решение. Царят няма партньориСимеон Сакскобургготски играе с пешки, а не с партньори. Този урок научиха Георги Първанов и Ахмед Доган по време на преговорите си с премиера за обща президентска кандидатура. Въпреки че официално партията му е в опозиция, лидерът на БСП два пъти беше приет в работния кабинет на новия министър-председател и това очевидно му повдигна самочувствието. Председателят на ДПС пък по документи се води съюзник на Симеон Сакскобургготски в държавното управление. Но само донякъде. Безцеремонността, с която лидерът на НДСВ го отряза в преговорите за президентската кампания: Г-н Доган да се оправя сам, потвърждава опасенията в ДПС, че негативното отношение на министър-председателя към партията им е трайно. И Георги Първанов, и Ахмед Доган от уж уважавани партньори на победителя в парламентарните избори за часове се превърнаха в обикновени пешки, и то от чужд отбор. Ответното поведение и в двете партийни централи демонстрира абсолютната неподготвеност на лидерите им за царския отказ. Необмислените закани за изтегляне на двамата червени министри от кабинета на Симеон подсказаха, че нервите на ръководството на Позитано 20 не издържаха. В ДПС буквално хлъцнаха от решението на НДСВ да подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов. Доган не успя да измисли нищо, освен че то давало възможност на Костов за политически реванш. Фраза, за която самият Сокол горчиво съжали още на другия ден. Удар срещу КостовВсъщност именно Иван Костов и неговият политически курс най-много загубиха от решението на Симеон Сакскобургготски. От една страна, защото с тази подкрепа новият премиер демонстрира, че е възприемчив към идеите на западняците не по-малко от бившия министър-председател, а от друга - така става очевидно, че неговото управление може да води успешен международен политически диалог не по-зле от лидерите на СДС. А това може да има много преки последствия за синята партия и за сегашното й доминирано от Иван Костов ръководство. Войната между СДС и НДСВ за сърцето на Старата дама - Европа, минава първо през битката за Петър Стоянов днес, през боя за СДС през февруари и ще завърши догодина в Европейската народна партия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във