Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА ЖЕРТВИ, НЯМА И ПОЛЗА

БИТКАТА СРЕЩУ ГЛАСУВАНЕТО С ЧУЖДИ КАРТИИ 39-ят български парламент ще се запомни с гласуването с чужди електронни карти. Нищо ново в сравнение с предишните събрания, освен че работата стигна дотам, та президентът Георги Първанов поиска от Конституционния съд (КС) да отговори противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти. Делото бе образувано на 3 март 2003 г. по искане на държавния глава след скандално приети поправки в Закона за приватизацията, с които беше премахнат съдебният контрол над раздържавяването. По този повод група депутати от опозицията настояха съдът да обяви въпросните поправки за противоконституционни. Три месеца по-късно Конституционният съд се произнесе по делото, като постанови, че независимо от вида и конкретно избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнено от другиго. Достатъчно витиевато, та да не промени нищо... Тогава се родиха няколко странни идеи...Председателят на НС Огнян Герджиков пръв се опита да въведе някакъв ред в гласуването, включително и като наложи глоба от 50 лв. за отсъствие от пленарно заседание. Естествено усилията му бяха напразни. След една негова остра реакция депутатът Георги Божинов предложи народен представител, който позволи на друг да гласува с картата му, да се смята за подал заявлението си за напускане на парламента. Силно, ама безполезно.Последваха други, още по-ексцентрични хрумвания. Някакъв изобретател предложи своя система срещу гласуване с чужди карти. В основата й беше биодатчик, монтиран в седалката на всеки депутат, който реагира само на топлината на човешкото тяло. Устройството позволявало на народния избраник да гласува само ако той в продължение на 40 секунди се е задържал на мястото си. Идеята на гражданина предизвика интереса на Герджиков, но от канцеларията по-късно му обяснили, че в момента се обсъждали други мерки. Още през юли 2001 г. българска фирма предложи система за гласуване посредством пръстови отпечатъци, която предизвика голям интерес. Твърди се, че подобна система се използва в израелския Кнесет. Както можеше да се очаква, и тази идея бързо беше забравена. На свой ред бившият шеф на държавната администрация в кабинета Костов Марио Тагарински също предложи да бъде въведена нова компютърна система, с която да се гласува и извън пленарната зала. Според него всеки среден компютърен специалист може да реши проблема с гласуването с чужди карти за нула време. Депутатът просто си седи в кабинета, следи какво става в залата и когато дойде ред за гласуване, натиска един клавиш на компютъра. Проста работа, ама копчетата пак може да ги натиска друг. Група народни представители пък предложиха депутатската карта, която служи за легитимиране в обществото, и тази за гласуване да се обединят в една. Поради някаква причина това, изглежда, не се хареса на управляващото мнозинство, тъй като по същото време бе обявено, че се обмисляло почасово гласуване на законите, т.е. гласуване в определени часове, а от ДПС потвърдиха, че ще подкрепят идеята. За да сложат капак на тенджерата, от НДСВ допълнително съобщиха, че работели по монтирането на сензори на вратите към пленарната зала. Те щели да отчитат кой народен представител влиза и кога излиза, с което веднага да се установи дали депутатите гласуват лично с картата си, или някой друг го прави. Нищо не бе сторено, разбира се. Българските закони продължават да се гласуват от карти, а не от избраните специално за това хора. Е, поне не от повечето от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във