Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА ДА ПООЩРЯВАМЕ КОНФОРМИСТКИ НАДЕЖДИ

Станимир Илчев, председател на Комисията по външна политика на НС, пред в.БАНКЕРЪГ-н Илчев, след поканата за НАТО и срещата в Копенхаген трябва ли да очакваме сериозни промени във вътрешната политика и в икономиката на страната?- Вътрешнополитическата обстановка в страната вече се променя. Но за разлика от предишни периоди от най-новата история тези промени протичат далеч по-дълбоко и в същото време много по-незабележимо. За първи път към страната ни произтичат императиви, които не са с обичайната, разбираема за нас конкретика. Това са модерни императиви, в които трудно ще открием елемент на инструкция и на ултиматум, както някои среди твърдяха, че ще стане. Де да беше така.Действително очакванията за промени този път ще се оправдаят. Ясни са ключовите области, в които реформите трябва да продължат. Има разбиране за капацитета, който е необходим те да бъдат проведени успешно. Има и повишена яснота за ресурса, който България трябва да употреби. Вече са изготвени много ясни планове до 2004 година. Сега, съвсем скоро - на 10 януари, предстои кулминацията на преговорите по военнополитическите и икономическите теми. А на 10 февруари - по финансовите, бюджетните и правните въпроси. Притеснявате ли се, че българските политици може да не разберат част от т.нар. от вас императиви и да не реагират адекватно?- Не. Общуването със структурите и на НАТО, и на ЕС е продължително, преминало е през много важни етапи и българските политици отдавна са наясно за какво става дума. Но винаги има опасност от привнасяне на някаква наша остатъчна визия. И затова винаги повтаряме, че не бива да допуснем да се убие темпът. Особено в ключови области като съдебната система, администрацията, борбата с корупцията.Има ли сред политиците желание да се забавят темповете?- Надявам се, че сред партиите, представени в парламента, няма такива. Но се боя, че сред по-малките извънпарламентарни политически организации и в някои икономически кръгове все още тлее някаква нездрава надежда, ако не за обрат на процесите, то поне за забавяне на тяхната скорост. Имам предвид хора, които са формирали политическата си сила в други условия. В началото на деведесетте години, когато сериозни международни процеси като потушаване на конфликти, ембаргови режими и други облагодетелстваха определени кръгове. Те използваха недостатъчно добре развитото ни законодателство, голямата динамика в икономиката, голямата приватизация, кризисните периоди, за да излеят къде законно, къде полузаконно основите на своята икономическа сила. Такива хора тъгуват по този период.Поканата за членство в НАТО наистина ли е реална заплаха за тези хора и най-вече за техния бизнес, или този ефект се преувеличава?- Не. Не се преувеличава. Има заплаха и тя се отнася до евентуалните им опити да я карат по старому. Но тези, които бързо схванат, че старите стандарти са останали в миналото и спрат да нарушават или заобикалят законите, ще оцелеят, ще се адаптират и ще се превърнат в лоялни участници в обществено-икономическия живот. Ала онези, които продължат да търсят вратички в законите и да превръщат отделни политици в острие на личните си интереси, неизбежно ще влязат в сблъсък със закона. Нашите закони се хармонизират с европейските и това ще става все по-бързо и все по-лесно. Но по-важното е, че към всеки закон е ориентирано практическо действие на изпълнителната власт. Възникват допълнителни структури, които провеждат, прилагат закона и следят неговото функциониране. Към всяко отраслово ведомство има създадени малки групи от експерти. Тяхната основна задача е да следят как се разработват проектите за нови закони и доколко съответстват на техните аналози в западноевропейското законодателство. Това е една силна гаранция, че всеки закон ще бъде насочен към пълноправното ни членство в ЕС.Реално ли е очакването, че всичко това ще има сериозни последствия и за политическата ни класа и ще принуди някои политици да слязат от сцената? - Трудно ми е да отговоря еднозначно. Знаем, че тези, които основателно очакваха да бъдат обект на лустрационни действия, своевременно и самосъхранително успяха да се изнесат в сфери, в които няма да се налагат критериите на политическата проверка за лоялност и независимост. Те станаха предприемачи, банкери, дори завършиха допълнително образование с цел да се реинтегрират в обществото. От друга страна обаче, не бива да отричаме възможността на индивида да еволюира. Не съм склонен например да обвиня в липса на демократично мислене човек, работил във военното разузнаване или в някоя от аналогичните специални служби. На трето място е съображението, че наред с политическата лоялност и липсата на обвързаност с предишните тайни служби, не по-малко важно е индивидът да не е работил в корупционна среда. В модерния свят най-шумните шпионски скандали са все около хора, които са се изкушили от многото пари. Така че този критерий не бива да се подценява. Има и хора, които дори и заради младостта си да не са работили с бившите служби, са податливи на икономическо и финансово въздействие. Ето защо инструментариумът за превенция трябва да бъде много прецизен и постоянен.Той тепърва ли ще се изработва и какво става със закона за досиетата, който е част от него?- Има многобройни гласове да се върнем отново към неограничения достъп до досиетата и да ги използваме в контекста на Закона за класифицираната информация. Очевидно е, че в началото на следващата година тази тема може наистина да стане актуална и тогава ще видим до какво ще доведат обсъжданията. Но предварително трябва да се освободим от някои големи очаквания. Не всичко може да бъде решено чрез отварянето на досиетата. Това показва и опитът на останалите бивши социалистически страни като Чехия например. Чехите изпращат свои много добре проверени представители в щабквартирата на НАТО и в сградата на европейското командване в Монс, въпреки това обаче няколко души са били много бързо върнати обратно. Което подсеща, че не трябва да се концентрираме само върху един от компонентите на сигурността на информацията, а върху цялата палитра. За да имаме комплексна оценка за човека. Не е тайна, че в сегашния парламент точно бизнесмените, за които говорихме, имат сериозни лобита. Как ще прокарате това законодателство, те веднъж го спряха?- Запознат съм с тези предположения и мисля, че наистина имат основание. Но мисля, че е по-важно след толкова дълъг период на конфронтация да започнем най-сетне да консолидираме обществото. А част от практиката на конфронтацията включваше непрекъснато опериране с досиетата. Някои механизми и разпоредби трябва да се дообмислят и усъвършенстват, за да не хвърлим отново страната в такъв лов на вещици. А как ще решите проблема със скандалите, които непрекъснато избухват между различните икономически лобита в групата на НДСВ?- Аз не отричам това явление. Но пък се противопоставям решително на инсинуациите, че нашата група винаги отразява само лобистки настроения и паразитира върху лобистки звена, които по времето на изборите се били сплотили и влезли във властта. Лобистки интереси се прокарват през всички парламентарни групи, но там този механизъм е по-дискретен, защото е прецизиран много време. А евентуални промени в ръководството на парламентарната група биха ли решили проблема с разнобоя?- Аз винаги съм настоявал ръководството да бъде на ротационен принцип. Ако следващата година се направят някои промени в него, моята идея частично ще се осъществи. Но не мисля, че трябва да бъде подменено напълно цялото ръководство на групата. Необходими са по-скоро частични промени, които да донесат така нужния озон за живота на парламентарната група.Очаквате ли промени и в правителството?- Аз лично не мисля, че в близките три месеца това може да се случи. НДСВ е на власт вече повече от година и половина, а хората не проявяват познатия в предишни години интерес към членство в партията ви. Как си обяснявате този феномен за българските условия?- От една страна, настина сме изключение и не съществува огромен интерес към партията ни. Но пък от друга страна, ние доста успешно изграждаме своите партийни структури. Обяснявам си го с това, че се намираме не в 1992 г., а в 2002 година. Освен това много от процесите се развиха много бързо и някои от тях не получиха възможността да се разгърнат по естествени начин. Важна причина е и сложността на формулата, с която НДСВ спечели изборите. Двете малки партии мандатоносители създадоха колизии още в самото начало. Затова започнахме да се структурираме по един удивително безпрецедентен начин, като първо създадохме областни координатори, след това се насочихме към изграждането на клубна система и едва след това започнахме да набираме членски състав. Имаме решение да не форсираме процеса. По места действат може би не съвършени, но все пак работещи филтри, ефектът от които е, че приетите членове са по-малко от подадените молби.Те ще бъдат ли прилагани и към кандидат-кметовете?- На първото заседание за изработване на критерии за бъдещите кандидати за кметове подчертахме, че не е приемливо това да бъдат хора, които са критикували НДСВ и премиера. Това е сигнал към една немалка група конформисти в българското общество. Искаме да им кажем, че е безсмислено да се натягат в този момент. Кмета Стефан Софиянски ли имате предвид?- Не. Не става въпрос за хора, които са правили изявления за структурата на правителството или пък, че някои неща се извършвали мудно. Имаме предвид хора, които са участвали срещу нас в политически кампании - през 2001 г. например, и ни откраднаха между 7 и 12 мандата. Или пък такива, които с работата си служеха на СДС и навредиха на нашето движение. Такива хора не бива да си правят илюзии, че сега могат да се присламчат към НДСВ и да намерят място в листите за съветници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във