Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯМА ДА ДОПУСНЕМ БЕЗПАРИЧИЕТО НА АРМИЯТА ДА СРИНЕ ВОЕННАТА ИНДУСТРИЯ

Г-н Петковски, структурната реформа във военноотбранителната промишленост засяга пряко и Военноикономическия блок на министерството. Военноремонтните заводи Терем ще стават търговски дружества и това е едно от основанията да се твърди, че въпросният блок се изпразва от съдържание. Така ли е?


- Като член на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната имам поглед върху промишлеността, за която говорите. В програмата е записано, че след регистрацията на 12-те военноремонтни завода от системата на Военноикономическия блок по Търговския закон, министърът на отбраната ще решава какво от тях да се приватизира, или как да се преобразуват.


С други думи, те могат да останат и сто процента държавна собственост?


- Могат. Лично аз защитавам тази позиция. Защото те са свързани с бойната мобилизационна готовност на армията. Преобразуването на военноремонтните заводи Терем съвсем не означава, че Военноикономическият блок се изпразва от съдържание, както мислят някои. Дейността на блока не се изчерпва с ремонтните заводи. Тук е научно-техническото управление на отбраната, за което и вие писахте, че е безпредметно. Това не е вярно.


Опоненти са от вашите среди, които явно не харесват излишната шапка.


- Кой може да развива военната наука, ако не шапки, както ги наричате вие? Това са инженери, които са обучени във военни академии, във военни училища. Кой, ако не те, може да развие по-добре науката? Същите специалисти изготвиха сега програмата за развитие, за модернизация и превъоръжаване на българската армия. Нашето научно управление, заедно с Военния научно-технически институт, е поело всички теми, които са необходими за българската армия и които се разработват. След това разработките се представят на Военния научно-технически съвет, чийто председател съм аз. На този съвет с протокол се приемат всички теми. На базата на протокола се изготвя заповед на министъра за приемане на въоръжение на даденото изделие.


Не е ли малко тромава структурата ви? Добре ли се планират научните задачи и съответно финансирането им?


- Не ни е никак тромава структурата. Планирането е идеално...


Но парите сигурно не ви стигат - знаем, че в условията на Валутния борд армейският бюджет е доста поорязан?


- Затова обаче не е виновен Военноикономическият блок. По принцип той харчи, опитва се и да печели, като продава старо въоръжение, но основно харчи. И тук е мястото да поясня защо се появяват твърдения, че делим специалните изделия, произведени във ВПК, в зависимост от това дали ще ги купуваме за нуждите на армията, или те ще се изнасят...


Все пак има такъв регламент в правилника на научно-техническото управление?


- Сега такова нещо не сме правили. Преди години, говоря за времето преди 1989 г., когато се изнасяха едни стари минохвъргачки, се реши да има подобна клауза при приемането им на въоръжение. По-точно ставаше въпрос за 82-милиметровата минохвъргачка, от която ние имаме достатъчно наличности и не е необходимо повече да ги произвежда ВПК. Но оттам поискаха изделието да се приеме от нас на въоръжение, за да могат да изнесат и да продадат навън произведените вече количества. Това е единственият случай, в който е действала въпросната клауза.


Важното е тя да не се налага като правило...


- Въобще не действа като правило. Това е било едно изключение. Аз тогава не съм бил председател на Военния научно-технически съвет. Навремето той наистина е процедирал по този начин, но понякога така се случва, нали?


Явно и във вашия икономически блок се очертава реорганизация. В какво ще се състои тя?


- Да, ще има промени. Почнахме първо с интендантското обслужване, направих ме го търговско дружество. Сега ще регистрираме и военноремонтните заводи Терем. Мислим и как да преобразуваме някои от управленията. Не да ги съкратим, а да ги преструктурираме. А знаете до какво води това - до намаляване на съставите и т.н.. Военноикономическият блок обаче не може да съществува без управлението за военна приемка. Всички натовски армии имат такива управления.


Няма ли да съберете в едно управление военните приемчици от заводите на ВПК и военните инспектори от научните институти?


- Не, не могат да са на едно място. Защото едните стоят в НИТИ - Казанлък, и в други научни звена, те са 5-6 човека, а другите са в предприятията от системата на ВПК. Щом там намалее специалното производство, и ние веднага намаляваме броя на хората си.


Като съпредседател на комисията, изготвила програмата за структурната реформа на военноотбранителната промишленост, вярвате ли, че тя ще спаси отрасъла?


- Стратегията я прави промишленото министерство. Но ние сме пряко заинтересовани тази промишленост да стои на краката си и да е готова да произвежда за българската армия. Това, че сега тя няма пари, не означава, че ВПК трябва да се срине.


Имате ли някакви резерви към големия списък от подразделения на ВПК, които ще се продават като обособени части? Няма ли опасност да се разкъсат някои от технологичните връзки в предприятията? Предполагам ви е известен случая със завод 7 на ВМЗ в Клисура?


- Искате моето лично мнение?


Да, като специалист, а не като заместник-министър.


- Като специалист смятам, че конкретното решение е грешно. Ако това предприятие стане самостоятелно, може и да загине. Или ще почне да произвежда гардероби, да кажем, но няма да прави сандъци за реактивни снаряди, за самолетни ракети и т. н.


В общ план стагнацията удари цялото специално производство. Знаете ли колко произвежда например ВМЗ - много малко, колкото да изнася. Ние купуваме крайно ограничени количества и ако кажа почти нищо, няма да излъжа. Бюджетът на отбранителното министерство е 483 млрд. лева. В съседна Турция той е над 6 млрд. - ама долара. Но цялата ни нация изживява един тежък период. Брутният национален продукт е много малък, армията взима от него 2.08%, а в по-богатите държави този дял е средно между 3.5-4 процента. Ако обаче ние влезем в подобни граници, това ще означава да нямаме здравеопазване, училища...


Познавам всеки завод от ВПК, цял живот съм оръжейник. Все още голямата приватизация на комплекса не е тръгнала. Говоря за гигантите - за ВМЗ - Сопот, за Арсенал - Казанлък, за Дунарит- Русе. Това са ключовите заводи, които ако се разрушат, става тежко. Оптимизма ми поддържа предприятие като Аркус - Лясковец, което успя със собствени сили да намери спасение, за да живее. Един суперзавод за производство на взриватели, които няма кой да купува, разработи система пистолети Аркус и ги предлага на външния пазар. Освен това предприятието усвои и производството на взриватели за 30-милиметрови снаряди и също успешно ги извади на външния пазар.


Не бива да допуснем провал на плановете и програмите, които сме приели. Нашето ведомство има един много стабилен министър. И двамата сме членове на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и докато можем, ще се борим със зъби и нокти, но няма да допуснем сриването на военноотбранителната промишленост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във