Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЯКОИ СДЕЛКИ НА БОРСАТА СА ПРОСТО МАНИПУЛИРАНИ

Г-н Карабашев, една от причините, поради която навремето
напуснахте правителството на проф. Беров, бяха различията ви за
провеждането на приватизацията. Какво се промени оттогава?


- През 1994 г. основното разногласие между мен и
по-голямата част от правителството беше за скоростта на провеждането
на приватизационния процес. За съжаление през следващите няколко
години, с малки изключения, тази скорост не се увеличи. Няколко
правителства се смениха, които подобно на кабинета на проф. Беров
поставиха в своите програми процеса на приватизация като основна
част от икономическите реформи. Но всички те без изключение, разбира
се, за последното все още е рано да се дават някакви крайни изводи,
не се справиха с тази задача. Като сравнително добро изключение
в цялостния процес, независимо от противоречивите оценки в момента,
бих оценил първата вълна на масовата приватизация. Въпреки допуснатите
грешки и забавяния в сравнително кратки срокове се осъществи приватизация,
която обхвана над 1000 предприятия. В над 700 от тях вече доминира
частната собственост. Така че каквито и критики да се отправят,
това бе най-мащабната крачка за ускоряване на приватизационния
процес.


Като успех трябва да се изтъкнат и някои големи приватизационни
сделки, сключени през миналата година, но тяхната подготовка започна
още по времето, когато аз бях в правителството. Не омаловажавам
заслугите на колегите, които са ги сключили, но при една по-гъвкава
политика на всички досегашни кабинети те можеха да се сключат
с месеци, а някои и с години по-рано. Освен това не мисля, че
и днес от законодателна и практическа гледна точка е решен въпросът
с ускоряването на приватизацията. Още по-малко с нейното приключване.


С какво помага днес управляваният от вас фонд Златен
лев на придобитите предприятия?


- Случаите са различни - зависи от характера на предприятията
и приватизационните фондове. Фондовете придобиха собствеността
сравнително отскоро, за да може да се правят генерални изводи,
въпреки че някои хора ги направиха още преди да са минали общите
събрания. Като цяло ситуацията в тези дружества се подобрява,
а не се влошава. Доколко това се дължи на приватизационните фондове,
на една по-голяма стабилност и успокоение в мениджърските екипи,
че вече могат да работят по-спокойно, или пък на някакви други
фактори, е трудно да се каже. Има и външни фактори, които не зависят
от собствениците или от мениджърските екипи на дружествата.


Една от основните критики е дали ние инвестираме
и преструктурираме предприятията? Всеки, който е вътре в темата,
знае поне две основни пречки, поради които това е невъзможно.
Едната бе липсата на свежи пари във фондовете веднага след приключването
на тръжните сесии. Тези пари можеха да дойдат от два източника
- да се получат дивиденти, а такива за 1997 г. почти не са получавани
по законодателни причини, или да се продадат част от акциите.
Но тази продажба започна едва в края на октомври.


Втората важна пречка е от нормативно естество. Това
е проблемът с възможността за вдигане на капитала на дадено дружество.
В него може да се инвестира или като се отпусне заем, което не
е чисто инвестиране, или като се участва във вдигането на капитала.
Но по закон заем на приватизационните фондове е забранено да се
отпуска. Вдигането на капитала пък е невъзможно поради Закона
за приватизация и частично поради уставите и участието на държавата
с 33 и повече процента в тези дружества. Така че обвинения може
да се отправят, но на един по-късен етап, когато са налице реални
законови и финансови възможности, а инвестиции не се правят.


Защо според вас в момента няма търговия на пода на
борсата?


- Отговорът е много прост. Няма достатъчно търсене
и предлагане - платежоспособно търсене от голям брой купувачи
и предлагане от голям брой продавачи. Иначе търсене и предлагане
само от един купувач и само от един продавач има и затова се сключиха
немалко блокови сделки. Няколкото сделки, които се сключиха на
пода, са просто манипулирани, защото бройката акции е била под
2000.


Търговия няма и въпреки многото инвестиционни посредници,
които разчитат да печелят на пазара.


- Те са просто посредници - те правят връзката между
купувача и продавача и на този етап, в тази им функция, повечето
от тях просто нямат какво да правят. Но може би това ще се преодолее
постепенно.


Как ще приключат финансовата година приватизационните
фондове?


- Повечето от големите фондове ще посочат една значителна
печалба. Причината за това е счетоводна, защото в портфейлите
им не настъпи никаква ревалоризация на придобитите акции, докато
по-голяма част от тях бяха продадени на пазарни цени и разликата
между цената на придобиване и продажба представлява печалба. А
дали тя ще бъде разпределена, или капитализирана, е трудно да
се прецени. Нашият фонд най-вероятно ще раздаде голяма част от
печалбата като дивидент, но крайното решение ще се вземе от общото
събрание. Към това ни подтиква и данъчното законодателство - знаете,
че сега не се плаща данък за онази част от дохода, която е разпределена
като дивидент.


Чувствате ли се достатъчно добре информиран за промените
в законодателството, за да вземете решение за преобразуването
на фонда?


- Не, и затова не сме насочили дата за общо събрание.
Най-вероятно ще го направим в края на февруари или в началото
на март. Очакваме по-голяма яснота от два документа - от промените
в Закона за приватизацията, където има и текстове, допълнително
регламентиращи проблема с преуреждане на дейността на фондовете
като срокове и форми, и от указанията на Комисията по ценните
книжа, които още не са излезли.


Повечето от големите фондове не са провели събрания,
докато редица от по-малките преуредиха дейността си като холдинги.
Специално Златен лев отива към инвестиционно дружество,
предполагам - от затворен тип. Остава единствено да видим дали
законът няма да съдържа някакви ограничения. Условията за отворен
тип дружество са много тежки и трудно биха могли да се изпълнят
през близките месеци и години. Избраната форма ще отговаря на
записаното в проспекта и на избраната инвестиционна стратегия.


Какво е мнението ви за участието на пенсионните фондове
в приватизацията?


- Засега то е отрицателно. Иначе създаването и функционирането
на доброволни пенсионни фондове е част от всяка модерна пенсионна
система. Но има сериозна разлика между това боновете да се внасят
като акционерно участие и като пенсионноосигурителни вноски. Разликата
е в нагласата, очакванията на хората и схемите на плащания. В
първия случай всичко зависи от финансовия резултат на дружеството
- дивидентите могат да се платят и по-късно. Във втория случай
нещата не стоят така. Тогава има точна пенсионна схема, която
е необходимо да се изпълнява веднага. При нея не важат оправдания
от рода има печалба - няма печалба, вноските трябва да се изплащат.
Интерес към такова вложение ще проявят най-вече хората на пенсионна
възраст, които естествено ще искат моментално да получават своите
допълнителни пенсии. Но това няма да е по силите на пенсионните
фондове, ако не се наложат някои много сериозни изисквания за
паричния им капитал. Кой обаче ще е в състояние да създаде пенсионни
компании с такъв паричен капитал? Скептично съм настроен и поради
липсата на каквато и да е регламентация на пенсионните фондове.
Излиза, че се отказваме от едни организационни форми за събиране
на бонове, които, добри или лоши, са регламентирани, и отиваме
към други форми, които са нужни за бъдещето, но в момента просто
не съществуват.


Скептик съм и заради самия механизъм, предвиден от
проектозакона за втората вълна. Всъщност не се предвижда да има
вълна, а някакво постоянно течение на реката. Още от 1991-1992
г., когато започнахме да говорим за масова приватизация, да обменяме
опит със Световната банка, с чехи, поляци и кой ли не още, винаги
се подчертаваха двете най-важни условия за нейния успешен край
и те са - ясни и кратки срокове и прости правила. При новата схема
нито едно от тези две условия не е изпълнено. Не е ясно кои ще
са дружествата, които ще събират боновете. Не е ясно кога във
времето могат да се използват боновете. Не е известно за обикновения
човек за какво може да ги използва и кога може да получи нещо
от тях... Изглежда, в захранването на работническо-мениджърски
дружества. Идеята ще има някакъв успех, защото поне в последните
няколко месеца цялата касова приватизация върви натам. Но не знам
доколко това ще съвпадне със заложените в бюджета параметри за
финансиране на дефицита. Защото при работническо-мениджърската
приватизация де факто почти няма никакви приходи за държавата.
Освен това останаха сравнително малко предприятия, които са подходящи
за тази втора вълна. И ако не се вкарат в нея някои от големите
дружества, като БТК, защо не и НЕК, аз не виждам с какво тя ще
бъде захранена.


Смятате ли, че е реалистична прогнозата на правителството
за ръст на БВП с 4% през тази година?


- Мисля, че е трудно реализуема, но не е и невъзможна.
Няма кой знае какъв пробив в развитието на икономиката, но и поради
сътресенията в началото на миналата година спадът не се базира
на реални процеси и сега определен ръст нагоре ще е всъщност възвръщане
на част от загубените позиции (говорим за ръст спрямо миналата
година). Но по най-оптимистичните прогнози нивата от началото
на реформите ще достигнем чак към 2001-2002 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във