Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЗАКОННА ГАЗИФИКАЦИЯ ОБХВАЩА СТРАНАТА

Плановете за градска газификация не са обнародвани в Държавен вестник;


няма законно издадени разрешения за строеж на селищните газоразпределителни мрежи;


собствениците на терените, през които преминават газопроводите, не са давали разрешение за това;


основните строителни книжа са издавани на името на един от съдружниците в учредените градски газови дружества (обикновено частната фирма), а не на цялото дружество. Това са основните нарушения, установени от експертите на Държавната инспекция по териториалноустройствен и строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството при проверка на всичките градски газови дружества в страната.


Проверени са 22 смесени дружества, учредени между местните общини и една или повече частни фирми с цел промишлена или битова газификация; в десет от тях са наложени санкции - от отмяна на действието на строителните книжа и заповеди за спиране на започнатото строителство до актове на длъжностни лица. В осем от санкционираните дружества акционер е Овъргаз.


Всички смесени фирми за градска газификация са допуснали едни и същи нарушения на действащите закони, констатират проверките. Повечето дружества са учредени през 1996 и началото на 1997 г. - по време на управлението на Жан Виденов и на наследилия го служебен кабинет.


На първо място се набива в очи фактът, че схемата за газификация на нито едно населено място не е обнародвана в Държавен вестник. Съгласно приетата през 1995 г. междуведомствена Наредба за проектиране на системи за газоснабдяване, ако не са включени в подробните градоустройствени планове (а това никъде не е направено), схемите за газификация на селищата задължително трябва да се обявят в органа на Народното събрание. Единствено общинското ръководство на Монтана след проверката си е направило труда да обнародва плана за градска газификация. Заразителната мода да се газифицира тихомълком и на тъмно обяснява и липсата на нормално, законно издадени разрешения за строеж, твърдят строителните инспектори. Въпросният основен строителен документ почти повсеместно е заменен от т.нар. разрешение за разкопаване. То обаче в никакъв случай не е пълноценен законов заместител и обикновено служи за съгласуване между строителите и КАТ за отбиване на движението, ако това се налага. Разрешението за разкопаване се издава на база на законно придобито разрешение за строеж. Явно главните архитекти на общините, сигурни че нямат никакво основание за издаване на разрешения за строеж, са решили да ги заменят с по-маловажните разрешения за разкопаване - така поне си обясняват строителните инспектори фриволното тълкуване на законите на местна почва.


Почти никъде няма учредено и право на преминаване на тръбите през чужди имоти, заключават проверяващите. Нещо повече - много от собствениците на терени, независимо частни или общински, дори не са били уведомени, че през тях ще бъдат прокарани газопроводи. Което директно препраща към фрапиращо нарушаване на един от основните принципи, заложени в конституцията - неприкосновеното право на собственост.


Полагането на водо- или други тръбопроводи, а още повече пък на газопроводи, е съпроводено със спазването на някои ограничителни условия при ползването на земята, твърдят експертите. Тези ограничения трябва да се опишат в договор, чрез който собствениците да получат някакво възмездяване. В Кюстендил например, където е искано формално разрешение да се копае, няма сключени договори, в които да е записано, че ще се полагат тръби и те трайно ще останат в имотите - т.е. собствениците на терени са били елегантно излъгани. А е задължително да им се разясни, че след полагането на тръбите няма да могат да садят дървета, да извършват дълбока оран, че имотът им става взривоопасен и пр.


Непочтеното поведение спрямо собствениците на терени личи и от нарушаването на технологичното изискване за дълбочината на полагане на тръбите, което е от 60 до 80 сантиметра. За да спестят разходи обаче, всички тръбопроводи са положени на минималната дълбочина от 60 сантиметра.


Вместо да защищават своите интереси и интересите на жителите си, в повечето случаи общините на практика прехвърлят всички права на учредените смесени дружества върху частната фирма съдружник (която пък в повечето случаи се оказва Овергаз). Случайно или не, за разрешение за строеж кандидатства (и съответно го получава) Овъргаз, а не смесеното дружество с общината.


Така разрешението в Първомай е издадено на името на Овъргаз инк., въпреки че съществува смесено дружество Газоснабдяване Първомай ООД. Същото се е случило и в Монтана, където в местното Монтана газ съдружници са Овъргаз ООД, Овъргаз инк., Росбулгаз и общината. В Плевен пък фирмата на Сашо Дончев, която изгражда газовата мрежа до Панорамата, се отклонява значително от одобрения проект - полага тръби с по-големи размери, подходящи не за снабдяване на отделен обект, а за градски разпределителен газопровод, и кривва от начертаното трасе в посока към жилищните квартали - вероятно с оглед на бъдещи инвестиционни намерения. В много от населените места, където е извършена проверка, се строи дори и без одобрени проекти.


Преди месец Рем Вяхирев заяви, че от дълго време България получава газ от Русия нелегално. Както се вижда от проверката на Държавната инспекция по териториалноустройствен и строителен контрол, нелегални са и проектираните и изградени градски газоразпределителни мрежи. След като каза А за легализацията на вноса, правителството трябва да рече и Б за узаконяване на вътрешните газоразпределителни мрежи, и то без да се нарушават правата на гражданите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във