Банкеръ Weekly

Общество и политика

(НЕ)ВЪЗМОЖНАТА СЪДЕБНА РЕФОРМА (валиден)

ДВАНАЙСЕТИЯТ ЧАС ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО НИ ЧЛЕНСТВО ЩЕ УДАРИ НА 2 СЕПТЕМВРИВремето за умуване и преливане от пусто в празно около многострадалната съдебна реформа у нас почти изтече. Улисани в преговорите за съставянето на ново правителството, политиците не усетиха как дойде моментът за поредната (но не и последна) партньорска проверка на Еврокомисията за изпълнението на ангажиментите по главата Правосъдие и вътрешни работи. И ако преди година се разминахме единствено със срама от придобилия скандална известност доклад за корупцията и шуробаджанащината в МВР, съставен от британския експерт Байрън Дейвистози път опасността от провал е несравнимо по-голяма. Между 30 август и 2 септември, когато инспекторите на Брюксел ще бъдат у нас, новите управляващи трябва да направят отчаян опит да ги убедят, че българската Темида със сигурност ще поеме по европейски коловоз. От този опит зависи какво ще пише в мониторинговия доклад за България, който Еврокомисията ще публикува на 25 октомври и който - по един или друг начин - ще сложи край на спекулациите около евентуалното отлагане на членството ни с дванайсет месеца. Повече от наивно е да се смята, че в оставащите две седмици до съдбоносната проверка Народното събрание и правителството могат да сторят чудеса от храброст, преобразявайки до неузнаваемост антипатичната физиономия на съдебната ни система. Най-многото, което могат, е да демонстрират желание за напредък и старание. Няма и как да бъде другояче след небрежността, с която предишният кабинетпроспа цял мандат, без да подобри поне малко отрицателната представа на държавите от ЕС за състоянието на съдебната власт у нас. Така се стигна до парадоксалната ситуация гласуването на нормативен акт от ранга на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) (с над 400 члена и параграфа) да се пришпорва буквално в дванайсетия час. Още по-странното е, че колкото и да се говори за спешната нужда от внасянето на проекта за НПК в комисиите и пленарната зала, документът все така си стои в деловодството на Народното събрание. По стара наша управленска традиция властимащите демонстрираха и пълно разминаване за сроковете, в които новият НПК трябва да бъде обнародван. Най-близо до истината сякаш бе вече бившият правосъден министър Антон Станков, според когото най-добре би било кодексът да се появи в Държавен вестник до началото на септември. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева уверява, че ако Народното събрание гласува до началото на септември одобрения през май от кабинета проект, преговорният ни екип би могъл да убеди Еврокомисията да изчака и да отбележи това в мониторинговия доклад. А бившият вътрешен и сегашен правосъден министър Георги Петканов дори предсказа, че първото четене на процесуалния закон ще е в началото на следващата седмица.Репортерска проверка на БАНКЕРЪ сред членове на временната комисия по правни въпроси към Народното събрание обаче установи, че сред депутатите цари пълно неведение кога ще започне обсъжданетона новия Наказателнопроцесуален кодекс. Членът на Комисията по евроинтеграция Александър Арабаджиев уверяваше, че дискусията можеше да започне още през изминалата седмица, но това така и не се случи. Нещо повече, в кулоарите се твърдеше, че социалистите възнамеряват да предложат на първо четене подготвения от НДСВ проект (съгласуван на два пъти и с Еврокомисията), но после - преди второто четене, да го ремонтират из основи на базата на техен собствен алтернативен проект. Депутатът от левицата Младен Червеняков отрече тя да има такива намерения, но ако все пак се случи, в Брюксел едва ли ще останат очаровани.Колкото и хули да отнесе от прокурори, следователи, съдии и политици проектът за нов НПК, написан от кабинета Сакскобургготски, в общи линии той отговаря напълно на заложените в раздела Правосъдие и вътрешни работи ангажименти, които страната ни пое в края на 2002 година. Ако на някого не му харесват предлаганите ограничения на правомощията на следователите, както и идеята за създаване на единно разследванена престъпленията под надзора на прокуратурата, просто е трябвало да каже достатъчно силно това в хода на разговорите с Еврокомисията. Със или без недостатъци, проектът представлява сериозен опит (поне на хартия) най-после у нас да се постигне прозрачно разследване на престъпленията по европейски маниер, а добре познатото у нас размотаване на делата между следствието, съда и прокуратурата да приключи веднъж завинаги. Едно от достойнствата на бъдещия кодекс е, че той прави ясно разграничение между функциите на следователите и полицейските дознатели. Нещо, за което ЕС настояваше неведнъж през последните години. Отделен въпрос е доколко възлагането на около 95 на сто от престъпленията за разследване от органите на МВР съответства на конституцията. Според чл.128 на основния ни закон разследването по наказателни дела се извършва от следователи, които са част от независимата съдебна власт. Ако проектът мине обаче, занапред те ще събират доказателства само за няколко вида престъплениясрещу мира и човечествотои срещу държавата (предателство, шпионаж и т.н.), както и престъпления, извършени от малолетни, непълнолетни и хора с психически заболявания. Според юристи като стъпка напред може да се определи и предвидената в проекта забрана прокуратурата да преобразува дознанията в следствени дела. Очаква се най-големи спорове сред депутатите да предизвика регламентацията на правомощията на наблюдаващия прокурор в досъдебната фаза. Според предложения от екипа на НДСВ вариант предстои обвинителят да се превърне в реален господар на досъдебното производство, а не само на думи, както бе досега. Той не само ще наблюдава работата на подопечните му следователи и дознатели, но и ще може да отменя всяко тяхно постановление, както и да им дава задължителни инструкции. Освен това представителите на държавното обвинение ще могат да отстраняват разследващия орган, ако последният е допуснал нарушение на закона, да изземват делото и да го предават на друг. Отпада също така и задължението на дознателите и следователите да пишат обвинителни заключения, без които досега прокурорите не можеха да съставят обвинителните си актове и да внасят делата в съда. Занапред ще се съставя единствено обвинителен акт, за да не се бави излишно разследването.Именно разпоредбите, които дават прекомерни правомощия на прокурорите, срещат сериозна съпротива в редиците на БСП и най-вероятно ще претърпят корекции при гласуването им в пленарната зала, признават народни представители от парламентарната група на Коалиция за България. Депутати от ДСБ пък вече декларираха, че не са се отказали от предложението си прокуратурата да бъде извадена от състава на съдебната власт и да бъде прехвърлена към изпълнителната. Подобна промяна обаче е възможна само след ремонт на конституцията.Голяма полемика сред депутатите вероятно ще предизвикат и членовете, фиксиращи процесуалните срокове в досъдебното производство. Според проекта предварителното разследване на едно дело не може да продължава повече от два месеца. По изключение (ако казусът е сложен) този срок може да бъде удължен с още месец. Известно недоумение буди обаче фактът, че с постановление на главния прокурор краят на разследването може да бъде отсрочен с още година и половина. При това в тези осемнадесет месеца не се включва времето, през което делото е спряно.Една от идеите в новия НПК, която определено заслужава подкрепата на народните представители, е ограничаването на възможностите за протакане на процеса от страна на адвокатите - чрез въвеждане на максимално допустим брой защитници по едно дело и чрез въвеждането на по-строги критерии за издаването на болнични листове. На евроекспертите биха са понравили също новите методи за събиране на доказателства - работа на агенти под прикритие, контролирани доставки и доверителни сделки, както и ясното дефиниране на хипотезите, при които участието на адвокат е задължително. Авторите на проекта заслужават похвала и заради заложените намерения за съкращаване на сроковете, в които протича самият съдебен процесТака например занапред магистратите ще могат да връщат делото за допълнително разследване самоя ако допуснатото в рамките на предварителното производство нарушение е отстранимо. А след влизането на делото в съда прокурорът ще може да повдига ново обвинение само при наличието на факти, които не са били известни в досъдебната фаза.Впрочем, новият НПК далеч не е единственото, заради което можем да се разминем с положителната оценка на Еврокомисията. Защото безвъзвратно сме закъснели и с гласуването на поправки в Закона за специалните разузнавателни средства, в Наказателния кодекс, в Закона за изпълнение на наказанията и други. За сметка на това през изминалата седмица временната комисия по правни въпроси в парламента обсъди на първо четене проекта за нов Закон за правната помощ. Той бе посочен като един от трите приоритетни(наред с НПК и с проекта за административно-процесуален кодекс) в писмото, което Антон Станков изпрати в началото на август до председателя на Народното събрание Георги Пирински. Нормативът за правната помощ регламентира назначаването на служебни адвокати на лица с ниски доходи не само по наказателни, но и по граждански дела. Предвижда се техните хонорари да се изплащат от бюджета на изпълнителната власт. За целта във финансовия план на държавата за следващата година ще бъдат записани близо 6 млн. лева. Според действащата уредба тези възнаграждения се покриват от бюджета на съдебната власт, което противоречи на европейската практика. Към Министерския съвет пък ще бъде създадено Национално бюро за правна помощ. То ще има петчленно ръководство, а председателят му и неговият заместник ще се назначават от кабинета, а останалите членове - от Висшия адвокатски съвет. Бюрото ще разполага с регистър на адвокатите, които са съгласни да водят дела като служебни защитници.Депутатите обаче едва ли ще смогнат да обсъдят в срок проекта за административно-процесуален кодекс. Големият проблем тук е дали ще се намерят средства за създаването на 12 специализирани административни съдилища в цялата страна. За някого практическото прилагане на приетите през есента на миналата година нормативи за медиацията и за защита на свидетели по наказателни дела може и да се стори дребен детайл, но експертите на Еврокомисията без съмнение ще се позаинтересуват и от неговото състояние. Отсега е ясно, че ще понесем критики и за все още незавършената модернизация на граничните пунктове, които предстои да станат външна граница на общността, за липсата на административен капацитет (а също и сграда) на Комисията за защита на личните данни и липсата на осъдителна присъда по дела за пране на пари и т. н. Дано все пак под натиска на крайните срокове изглеждащата невъзможна на този етап съдебна реформа поне малко напредне. Пък тогава вече може да мислим и за друго - че в общността ценят не толкова приемането на закони, колкото практическото им прилагане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във