Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА ОПЛЕТЕ И ТЪРНОВСКАТА РОДОПА

При раздържавяването на великотърновското предприятие Родопа промишленото министерство не се довери на приватизационния закон, а избра за опора правилата на търговския. В действие влязоха разпоредбите на неговата IV част, уреждащи правните проблеми по несъстоятелността. Просто Родопа най-сетне трябваше да престане да трупа нови задължения и да върне на кредиторите старите си дългове. Допълнителна и много основателна причина за решението на промишлените експерти е и фактът, че досега нито един потенциален инвеститор не е проявил готовност да купи месокомбината като цяло предприятие. Не че не е имало запитвания, но така или иначе конкретни оферти няма. Надеждите обаче все още не са угаснали напълно, тъй като не е минало второто събрание на кредиторите, на което трябва да изкристализира съдбата на великотърновската Родопа.


Великотърновският окръжен съд открива процедурата по несъстоятелност на 7 октомври 1997 г. и месокомбинатът престава да работи. Но дори и без съдийска забрана, до миналата есен дейността му се изчерпва само с производството на минимално количество колбаси и с отдаването под наем на хладилни площи. С пълна пара е работила единствено хладилната инсталация. След откриването на фалитната процедура и тази дейност е замразена.


На първото събрание на кредиторите


проведено на 13 ноември 1997 г., се явяват представителите на Териториалното управление по данъчна администрация (ТУДА) - Велико Търново, и на местния клон на ХЕБРОСБАНК. След заседанието синдикът Драгомир Григоров запретва ръкави да изясни задълженията на Родопа и в края на миналата седмица внася във Великотърновския окръжен съд списъка с приетите от него вземания. Очаква се през тази седмица магистратите да го одобрят на закрито заседание и да насрочат датата за провеждане на второто събрание на кредиторите. И докато уточняването на вземането на единия от тях - ТУДА - Велико Търново, не създава никакви неприятности, то същото не може да се каже и за ХЕБРОСБАНК. Проблемът идва и от обстоятелството, че част от кредитните взаимоотношения между банката и месокомбината датират още от далечната 1983 година.


Съдружници по неволя


Преди петнадесет години с решение на тогавашното ДСО Родопа и БНБ - клон Велико Търново, се създава сдружение, чиято цел е изграждането на модерно месопреработвателно предприятие. Участието на ДСО-то се изразява в апортиране на терен заедно със застроените на него сгради на тогавашното му поделение в старопрестолния град. Банката пък се ангажира да финансира изграждането на обекта с 5 млн. лева. Според сключения договор в двугодишен срок след приключването на строежа (1988-1990 г.) ДСО Родопа е било длъжно да изплати на бившия окръжен клон на БНБ вложената сума.


Проблемите обаче идват през 1990 година. Държавното стопанско обединение се разпада, а строителството на новия корпус все още не е завършено. Междувременно, в резултат на всеобщата децентрализация, великотърновското месопреработвателно предприятие става самостоятелно държавно дружество. Следват нови метаморфози - съгласно Търговския закон през 1992 г. то се преобразува в ЕООД, а през 1996 г. - в ЕАД. Бившият клон на БНБ пък преминава към ХЕБРОСБАНК. При пререгистрациите на месокомбината банката не предявява никакви претенции към част от неговия капитал. Едва през 1995 г. ХЕБРОСБАНК се сеща, че е правоприемник на кредитна институция, изляла доста пари в злощастното великотърновско начинание. Притеснено, че от предстоящата приватизация на комбината може да не получи и лев, нейното ръководство започва да търси начини да си възстанови вложенията. Някъде по това време новият производствен корпус най-сетне е пуснат в експлоатация. Но поради големите мащаби на замисленото производство и последвалите скромни възможности за реализацията на подобни количества хранителна продукция обектът не може да бъде натоварен и започва да работи под една трета от капацитета си.


Така се получава


сложен правно-икономически казус


Безспорно е, че банката навремето е вложила солидни пари в предприятието. Въпросът е какъв е техният еквивалент към днешна дата и по какъв начин да се изчисли той? Съществуваха много варианти. Съвместно с ХЕБРОСБАНК и Министерството на промишлеността умувахме как най-справедливо да бъдат удовлетворени претенциите на банката - твърди синдикът на месокомбината Драгомир Григоров. До този размисъл обаче се стига, след като през 1995 г. кредитната институция завежда срещу Родопа дело с установителен иск. Назначената съдебно-икономическа експертиза изчислява, че вземането на банката е в размер на 28% от капитала на дружеството. С това делото е прекратено, но спорът продължава. Защото не се казва за 28% от кой точно капитал става дума - от регистрирания, който по оценка от 1991 г. е 152 млн. лв., или за 28% от пазарната стойност на активите на великотърновския комбинат. Експертизата не дава отговор на този въпрос. А и инфлационните процеси от 1989 г. насам силно изкривяват показателите, по които може да бъде извършена преоценката на банковото съучастие.


След разиграването на многото варианти се стига до споразумението да се направи пазарна оценка на новопостроения хладилно-колбасарски корпус. Поехме ангажимент да изчислим до 1989 г. в какво процентно отношение е било финансирането на банката при изграждането му и установихме, че ХЕБРОСБАНК е осигурила средства за 34.72% от строителството, заявява Драгомир Григоров. Извършената преоценка, възложена на експерт-оценители, показва, че стойността на целия корпус възлиза на 1.062 млрд. лева. Или с други думи, 28% от нея представляват 369 млн. лева. До размера на тази сума има право да претендира кредиторът ХЕБРОСБАНК, това е признал като задължение и синдикатът на месокомбината. На същия компромис се е съгласил и собственикът на предприятието - Министерството на промишлеността.


С това споразумение обаче задълженията на Родопа към ХЕБРОСБАНК не се изчерпват. Към датата на обявяване на несъстоятелността предприятието има да връща на банката още 20 млн. лв. главници и три пъти повече лихви. Тази сума пък е натрупана благодарение на два кредита, взети през 1991 г. и 1994 г. - съответно за 17 млн. и 3 млн. лева. Сега взаимоотношенията ни са много коректни. Банката очаква да си получи парите, стига, разбира се, да има кой да й ги даде - категоричен е синдикът.


В срока, в който кредиторите е трябвало да предявят вземанията си, това са сторили единствено ТУДА - Велико Търново, и ХЕБРОСБАНК. Данъчните власти са заявили, че Родопа им дължи 6 462 597 000 лв., от които 5 640 435 000 главница и 1 398 161 000 лихви. Общо към синдика са били предявени вземания в размер на 6.64 млрд. лева. Но след споразумението с ХЕБРОСБАНК той приема, че Родопа - Велико Търново, дължи на своите кредитори малко по-голяма сума - 6.904 млрд. лева.


Изходът от несъстоятелността


Ръководството на месокомбината твърди, че с изключение на задълженията по ЗУНК за 2.8 млн. щ. долара всички останали е можело да се обслужват, ако не е била спряна производствената дейност. За периода 1991-1997 г. (до обявяването в несъстоятелност) предприятието е теглило повече от десет кредита от различни банки и винаги е успявало да ги върне навреме. Сривът настъпва през 1996 г., когато пазарът се свива, а за зла участ великотърновският месокомбинат е бил програмиран за рентабилно производство само при пълно натоварване на мощностите. За неговите мащаби това означава по 60 т колбаси дневно.


Сега, след като великотърновските магистрати одобрят списъка на вземанията, производството по несъстоятелност може да се развие само в две направления. Да се намери купувач на цялото месопреработвателно предприятие, който да удовлетвори кредиторите, или пък да се премине към разпродажба на парче. Бъдещият купувач обаче трябва да е наясно, че поради днешните потребителски възможности на нашия пазар ще му се наложи да изнася 90% от готовата продукция зад българските бедни предели. Освен това, според специалистите от бранша, едногодишното бездействие на иначе сравнително новата техника се равнява на пет години непрекъсната експлоатация.


Все пак за машините кандидати има, но без тях опустелите сгради на месокомбината във Велико Търново на практика ще станат непродаваеми и кредиторите няма да бъдат удовлетворени в максимална степен. От продажбата на съоръженията едва ли ще се получат повече от 2 млрд. лева. Другото неудобство е, че предприятието не може да се продаде на обособени части, тъй като инфраструктурата и технологична му обвързаност не позволяват това. Хладилната инсталация и паровата централа са обхванали като паяжина целия производствен обект. Там някъде в паяжината засега почиват и неговите дългове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във